През следващата година Министерството на енергетиката в САЩ започва строителството на удивителен инструмент, който се казва  Dark Energy Spectroscopic Instrument (DESI).

С негова помощ учените планират да създадат триизмерна карта на Вселената, на която ще бъдат нанесени милиони галактики.

Проектът носи кодовото име Critical Decision 3 и над него са работили стотици учени в продължение на няколко години.

Първите детайли на бъдещият инструмент вече се произвеждат. През 2019 г. DESI ще започне да улавя светлината от далечните светове.

На снимката виждате фрагмент от бъдещия инструмент. Не ви ли прилича на парче пица?

Това е едно от „венчелишчетата“ на DESI. Те ще бъдат общо 10 на брой. Тези листенца ще съдържат в себе си 5 хиляди цилиндрични робота, който заедно ще представляват гигантска високочувствителна камера, способна да улавя и най-слабата светлина от далечните галактики.

На изследователите им предстои да построят 10 спектрографи за измерване дължината на вълната на светлината падащата върху камерата.

Станко хвърли чантата си и се отпусна на меката кожена седалка. Анелия беше сложилa вода с лимонов сок на масичката. Станко напълни чашата си и отпи голяма глътка.

– Колкото повече мисля за положението, толкова по-лошо става. Не мога да разбера срещу какво точно сме изправени.

– Спомням си, че преди година една жена ми разказа странна история, – подхвърли Ивайло, но не довърши мисълта си.

– С един архитект разгледахме видеозаписа, който успяхме да направим, – каза Станко. – Той изчисли, че кулата, която видяхме под водата струва най-малко сто милиона долара.

– Имаш ли представа какво е предназначението ѝ?   – попита Пламен.

– Очевидно е построена над неотбелязани досега залежi от метан-хидрат, – предположи Станко.

– Ти беше много предпазлив, когато ми се обади, – прекъсна го Лазар. – Какво е това нещо? Не съм чувал за него.

– Не ти съобщих подробности, защото мисля, че някой подслушва комуникациите ни, – уточни Станко. –  Иначе от къде ще знаят  кога да включат кулата?

– Метан-хидратът е бъдещето на енергетиката, – започна да обяснява Владимир. – Представлява лед с метан, затворен в кристална решетка. Чел съм, че в тези залежи от въглеводороди на дъното на океана е затворена повече енергия, отколкото е необходима, за да задоволи потребностите ни за цели векове. Ресурсите от метан-хидрат са по-големи от въглищата, петрола и природния газ, взети заедно.

– Големите петролни компании се мъчат да разработят технология за експлоатацията им,  – допълни Станко. – но ще минат още много години преди това да стане реалност. Проблемът е, че залежите са нестабилни. Подводно свличане или земетресение може да стане причина милиарди тонове метан-хидрат да се изпарят и да изригнат. Ето защо експлоатацията е трудна. Петролната платформа може да наруши равновесието на метан-хидрата и да предизвика изригване, което ще разруши и освободи тонове парников газ. Природозащитниците правят всичко по силите си, за да предотвратят бъдещото му използване.

– Логично е – измърмори Анелия.

– Опасността е реална, – каза Лазар.

– Подводно свличане е освободило наведнъж огромни залежи по крайбрежието на днешна Норвегия, – каза Владимир. – Милиардите тонове метан-хидрат, които са стигнали до атмосферата, са повишили температурата в света и са спомогнали за бързото настъпване на края на първия ледников период.

– Каква е тази организация, която е намерила залежи от хидрати толкова навътре в океана? – замисли се Станко. – Доколкото ми е известно, никой не е търсил там. А кулата е направена или да охлажда хидратите, като вкарва разтвор от студена морска вода в дъното, или да ги затопли и да причини катастрофално изригване.

– Но защо? За какво му е на някого да го прави? – попита Пламен.

– Предполагам, – започна малко несигурно Владимир, – че кулата поддържа стабилността на метан-хидрата. Според експедиция на Националната агенция по океанография и метеорология преди десет години това течение не е съществувало. Те предполагат, че се е зародило в резултат на глобалното затопляне.

– Хората от тази организация, която е открила залежите, – предположи Анелия, – са осъзнали, че ако не направят нещо, за да попречат на топлината да разтопи леда, ще стане екологична катастрофа.

И все пак това бяха само предположения. Но кой стои зад всичко това?

Слънчевата енергетика се развива с бързи темпове. Нейното значение в нашия живот се увеличава, тъй като се усъвършенстват технологиите и се смаляват разходите за оборудването.
Тя занимава мислите не само на учените, инженерите и бизнесмените, но е привлякла вниманието и на киностудиите, което допринася за още по-дълбокото проникване на зелената енергия в нашия живот. Фотоелектрически преобразователи могат да се видят в много фантастични филми, но използването на слънчевата енергия отдавна е престанало да бъде фантастика в тях.
Ето ви и един филм, в който могат да се видят обекти на слънчевата енергетика. Става въпрос за научно фантастичен трилар, в който надареното момче Ендере Уигинс е призовано да защитава Земята от междузвездна раса. В сцената, където деца – новобранци се изпращат във военно училище, може да се види нещо подобно на килим от дървета и растения, покриващи почвата. В действителност тава са стотици слънчеви батерии, захранващи базата.
Може да се стори странно използването на фотоелектрически клетки в планината, но някои проучвания показват, че много видове слънчеви панели действително работят по-добре в по-студен климат.
Филмът не е спечелил симпатиите на критиците, но в него са се заснимали няколко известни актьора: Харисън Форд и Виола Дейвис.

Освен във филми, където „засветиха“ слънчевите технологии, има много ленти при снимането, на които тези технологии активно се използват. Сред тях са нашумялия „Аватар“ на Джеймс Камерън и „Началото“ с Леонардо де Каприо.

Параболоцилиндрични концентратори се използват в слънчевата енергетика не от скоро.
Съществуват така наречените слънчеви електростанции във вид на кули. Те представляват хелиостати, система от огледала, които могат да се позиционират. Сами отразяват и концентрират слънчевите лъчи в една точка, например, в резервоар с вода.
Има и „преносими“ версии на хелиостати, чрез които може да се готви храна.
По същия начин, един небостъргач в Лондон, който е с вдлъбната форма и е покрита с плоско стъкло, концентрирана слънчева енергия в няколко превозни средства от града.
Някои предприемчиви британци са се възползвал от безплатната слънчева енергия и са си направили топло ястие на улицата.