Христов беше член на финансовия местен елит. Бизнесът му беше успешен. Занимаваше се с търговията на недвижими имоти. Имаше участие и в туристическата индустрия.

Но него го познаваха и бедните. Веднъж един побелял старец, живеещ в квартала каза:

– Ако не е господин Погребение…., – и махна с ръка.

Така го знаеха те.

Христов развиваше необичайна дейност. За своя сметка организираше погребения на бедните. Поддържаше връзки със всички морги, болници и погребални агенции.

Днес умря Васето. Той нямаше близки и роднини. Беше дошъл в болницата късно една вечер. Откриха му рак. Не можеха да му помогнат, метастази бяха плъзнали по цялото му тяло. Когато почина, в моргата Симо каза:

– Обадете се на господин Христов! Дори този човек да няма събрани пари за погребението си , той ще се погижи за него.

– Какви времена бяха едно време, – въздъхна Стефан, той от скоро беше постъпил като санитар в болницата. – Бедните ги погребваха в общи гробове, понякога и по десетина наведнъж. Нахвърлят ги така в една изкопана дупка без ковчези.

Колегата му Симо се засмя:

– Господин Христов сложи край на тази практика.

Току що влезлия анатом Славов се обади веднага:

– Той покрива не само разходите по погребението, но организира и скромни погребални церемонии. Разказват, че плащал по малко и на „оплаквачките“.

– Благодарение на господин Погребение, – каза Радой, главният хирург на болницата, – всеки може да бъде спокоен, от околността, че няма да бъде заровен като куче и винаги ще има кой да го изпрати подобаващо от този свят.

– Брей какъв човек, – затюхка се Стефан, – а пари от къде взема?

– От своите пари взема, – каза Симо, – никой не му помага. Добър човек е. По този начин е решил да помага на хората….

Група харвардски професори на Световния икономически форум в Давос, е заявила на събрания елит, че понятието неприкосновеност на личния живот практически няма.
„Добре дошли на днешния ден. Ние вече сме в този свят, – е казал Марго Зелтцер, професор по компютърни науки. – Защитата, която сме познавали в миналото вече е невъзможна“.
Харвардските генетици са заявили, че генетичната информация ще бъде все по-достъпна.
Sophia Roosth е заявила, че разузнаването вече е поискало генетична информация за чуждестранни лидери и то да се определят такива неща, като податливост към болести и продължителност на живота.
„Ние стоим на прага на епохата на генетичния макартизъм“, – е казала тя.
Зелтцер е отбелязала, че скоро малки роботизирани безпилотни самолети с размерите на комар, ще могат да вземат проба от вашата ДНК за анализ, както за правителствените служби, така и за застрахователни компании. Нахлуването в частния живот, ще стане много разпространено. Освен това тя е отбелязала, че „това не някога ще се случи, то вече става….“

Бенджамин Франклин, американски държавник и изобретател, когато служел в френския двор виждал как някои аристократи презирали Библията. Според тях Тя не трябвало да се чете, защото й липсвал стил и красота в изразяването.

Въпреки, че Франклин не бил вярващ, когато бил по-млад имал възможността да се запознае с превъзходните литературни качества на Библията. За това решил да изиграе номер на френските аристократи в кралския двор.

Преписал книгата Рут, като заместил всички оригинални имена с френски. След това прочел ръкописа пред елита на Франция.

Всички били удивени от елегантния и семпъл стил на този вълнуващ разказ.

– Очарователно! Но къде намерихте този литературен бисер, мосю Франклин?

– В книгата, която толкова много презирате, – отговорил той, – Библията!

Тази вечер мнозина се изчервили от срам.

А какво да кажем за нашата съвременна неграмотна библейска култура?

Въпреки че управляващите продължават да популяризират митът за „пренаселване“ в реалния свят е напълно различна ситуация.
В действителност, ние бързо се приближаваме към точката, където раждаемостта ще падне толкова ниско, че реална заплаха ще бъде липсата на население.
Този факт е бил обсъждан в продължение на години от медии и смели учени, които не са се страхували да излязат срещу политическия елит.
Брой на ражданията в света през последните 30 години преживява рязък спад. Ако тази тенденция продължи, населението на света ще достигне своя връх скоро и след това ще започне тайнствено и опасено снижение.
Ето какво се говори в отчетите на Световната банка:
През последните 30 години, прираста на населението е намалял от два процента до половин процент годишно и се очаква тази тенденция ще продължи. През 1995 г.  е имало около 5,7 милиарда души, което е почти два пъти повече, отколкото през 1970. Следващите 25 години ще се добавят още 2,5 милиарда души, 90 процента от тях са родени в развиващите се страни.
В повечето развиващи се страни, намаляването на смъртността на 20 или повече години бе предшествано от намаляване на раждаемостта, което е довело до рекорден растеж на населението до 3 или 4 процента годишно. От 1960 г. насам, раждаемостта в развиващите се страни, както и в развитите страни започва да намалява рязко, с изключение в Субсахарска Африка и Близкия изток. Днес бедните страни продължават да имат най-висока раждаемост, въпреки че деца са по-малко, отколкото преди.
Всеки път, когато населението се увеличава значително, както се е случило през последните няколко стотин години, жителите са казвали, че им прираст на населението и това ще доведе до хаос и недостиг на ресурсите.
Разбира се, тези прогнози не са се сбъдне, защото населението на Земята е малко.
Недостига на ресурси е резултат от действията на присъстващите хора на тази земя. Ако хората се уважават едни други, опазват околната среда, то леко могат да обезпечат още 7 милиарда души повече, отколкото сме сега.

Мадам дьо Помпадур с уловки успявала да подържа любовните си авантюри.
Литературата и киното я разкриват като неуморимата куртизанка и налагаща новата мода в XVIII век. Целият й живот минава под покровителството на любовника й Людовик XIV.
Възприетият образ много се различава от реалната личност.  С цената на значителни усилия и ненадминати хитрости маркиза дьо Помпадур успяла да привлече вниманието на Краля-Слънце и да стане негова фаворитка.
Но най-интересното започва по-късно. Мадам дьо Помпадур не се е славила като красавица. Тя била дребна на ръст и затова въвела модата на обувките с високи токчета.  И тъй като била физически несъвършенна, не обичала плътските удоволствия. За това тя трябвало да изобретява хитроумни стратегии, прикривайки своите недостатъци.
Така се появили знаменитите салони на Мадам дьо Помпадур, където краля можел да общува с интелектуалния елит. Людвик не обичал да скучае. А с какво ще го развлече – любов, книга или пореден бал, се решавало за момента.
Съществуването на мадам дьо Помпадур се концентрирало върху чувствата на краля. Той често бил напрегнат, изпълнен с тревоги, а тя трябвало да измисли с какво да го изненада.
Интересното е, че Мадам дьо Помпадур и законата съпруга на краля Мария Лещинска си симпатизирали една на друга. Вина за това имали сходните им тенпераменти. На Лещинска принадлежи твърдението: “ Легло, бременостт, раждане…каква скука“.
Историята на Мадам дьо Помпадур има добър край. Тази мъдра жена намерила сили да признае на краля, че й е по-добре да бъде добър приятел, отколкото лоша любовница. Кралят оценил искреността на влюбената дама и нежно се грижел за нея до края на живота й.
Безразличието й към плътските наслади, усложнявало живота на маркизата, защото не съответствало на образа на неуморима жрица на любовта, създаден от нея самата. Тя била искрено привързана към краля и се притеснявала за чувствата му към нея. Целия си живот Мадам дьо Помпадур е сложила в краката на краля. Но е влязла в историята, колкото и парадоксално да звучи, именно като удивителната Кралица на флирта.