Учени от Станфорд заявили, че могат да „извлекат електрони от жива растителна клетка“. За да направят това, те вмъкнали тънък златен наноелектрод в едноклетъчни зелени водорасли. Токът от една клетка достига 1,2 пикоампера.
На схемата е показано къде е сложен електрода. При фотосинтеза се образуват възбудени от светлината електрони, които преминават през веригата и пренасят енергията. Това става вместо синтеза на захари.
Лошото е, че клетките с вградените електроди  не живеят дълго.
Учените продължават да работят по въпроса за удължаване на живота на водораслите в това биотехническо устройство. Те смятат, че така нареченото „директно електричество“ е по-съвършен начин за производство на електроенергия в сравнение с изкопаемите горива.

Плазмата е йонизиран горещ газ. Притежава електропроводимост и за това може да се използва като предавател или приемник на електромагнитни вълни.
Учени от Московския университет дават предимство на плазмена антена пред обичайните метални такива.
Създадена е вече такава от американски изобретатели.
Ако достатъчно силно се нагрее газ, той се превръща в плазма, а тя съдържа свободни електрони. Веществото става електропроводимо и може да се използва като антена. При прекратяване на подаване на енергия, антената не само спира да работи, тя практически изчезва. Плазмата се превръща в обикновен газ. „Бившата“ антена не може да се засече от радарите. Тази нейна особеност я прави удобна за военните. Изменението на настройката на антената се осъществява чрез регулиране на електрическите свойства на плазмата. Това позволява антената да бъде защитена от опити за заглушаването й, което я прави универсална.
Използването на плазмена антена като приемник практически не съществува. За да се запълни тази празнота в Института по обща физика в Москва са изследвали характеристиките на плазмените антени като приемник на излъчвания и демонстрирали приложимостта й в реалния свят.
В експеримента учените са използвали плазмена антена, представляваща стъклена тръба запълнена с живачни пари. При експеримента плазмената антена била поставена в близост до обикновената метална такава. Ефективността на антените се изчислява като отношение между амплитудата на изходящите сигнали на предавателя  към получените амплитуди на приемника, монтирани върху плазмена и метална антена. В рамките на експеримента получените резултати практически не се различават.
Разбира се плазмените антени няма да изместят металните, но експеримента показва, че развитието на приемните антени на базата на плазмата е не само възможно, но е и перспективна област за изследвания.