Холандски учени са открили още един алтернативен източник на електроенергия, който работи денонощно и не зависи от наличието на ярко слънце и силни ветрове. Този метод е подходящ за фермите в Азия. Става въпрос за оризищата.
Оризът е много популярен на планетата. Учените твърдят, че това растение произвежда повече енергия, отколкото му трябва. За да работи системата са необходими всички растения, които растат във водата.
Технологията работи от излишъка, който ориза отделя при фотозинтеза. Този излишък достига до 70 процента, преминава през корените и се поглъща от микроорганизмите.
По време на този процес се появяват свободни електрони, които могат да „се съберат“, чрез електроди, които се поставят в корените на ориза.
Учените признават, че технологията е далеч от перфектена, но  изглежда обещаваща и разбира се, тя ще бъде в състояние да предостави на жителите на азиатските села безплатна енергия.
За сега прототипът на технологията изглежда като плочки 50 на 50 см, които се свързат помежду си. Плочките се поставят под корените на растенията.
Тази технология не е много удобна и струва около 1000 долара за 1 кв.м, а произвежда ток 0,4 Вт на квадратен метър.
Сега учените разработват нова технология, която ще представлява тръба. Тази система по-лесно ще се инсталира на насажденията. Тя ще дава 3.2 Вт на кв. метър.

Учени от Калифорнийския технологичен институт, вдъхновени от природата, са създали листа, които дават възможност на слънчеви устройства да разделят водата и да се получава водород за гориво.
Пробивът е станал благодарение на това, че учените внимателно са разгледали химическите процеси, протичащи в живите растения.
Новият тип защитно покритие може да се използва в полупроводникови материали, за да се избегне появата на ръжда и да се облекчи химическия процес, играещ ключева роля в производството на гориво с помощта на слънчева енергия.
Покритието обеспечава производството на ефективно и стабилно гориво, на рекордни нива. В системата няма да се отделят взривоопасни смеси на водорода и кислорода.
Иновацията ще позволи производството на ефектни фотосинтезиращи системи или изкуствени листа. Устройството в основата си копира естествения процес на фотосинтеза, в който участват слънчевата светлина, водата и въглероденят диоксид.
Изкуствените листа се състоят от два електрода – фотоанод, фотокатод и мембрана.
Фотоанодът е отговорен за използването на слънчевата светлина за окисляване на водни молекули, което води до образуването на газообразен кислород, протони и електрони.
Фотокатодът рекомбинира протоните и електроните, създавайки водород.
Мембраната разделя газовете един от друг, предотвратява експлозията и позволява безопасното им използване.

Американски учени от университета в Колорадо са установили, че на височина от 11 500 км невидим щит защитава Земята от проникването на вредни частици.
Благодарение на мощната защита на хиляди километри над Земята, бързи електрони от радиационни пояси на Ван Ален, които се наричат “ електронни убийци“, не достигат повърхността на нашата планета. Ултрабързи частици ускорени почти до скоростта на светлината, заплашват астронавтите и космически апарати по време на интензивни слънчеви бури.
“ Това е същото нещо, все едно електрони да удрят стъклена стена в космоса. Защитната бариера напомня на щит от научно-фантастичния филм “ Стар Трек“. Това е наистина загадъчно явление, но тази мистериозно бариера не е научна фантастика,“ – каза един от авторите на изследването, Даниел Бейкър.
През 1958 г. е бил открит пояс на Ван Ален. Тази два пръстена от високоенергийни частици, обикаля около Земята на разстояние от около 40 хиляди км от нейната повърхност. Вътрешният пояс е изпълнен с високо енергийни протони, а външния с електрони.

Корейските инженери са създали трибоелектрически генератор, това е устройството, чрез което се получава електроенергия от вибрации. Вибрации в този случай са получени с помощта на гъвкава проводяща тъкан прикрепена към единия край на твърда плоча.
Това, че триенето може да предизвика създаването на електрически заряд е отдавна известно.
Учените са разработили система, която създава потенциална разлика между повърхности. Между контактуващите плоскости в резултат на колебанията на флаг движен от вятъра, на твърдата повърхност се формира от излишък от електрони, а на друга – недостатък.
Потенциална разлика между повърхностите се компенсира от външна верига и повърхностите отново контактуват – започва нов период на триене. Важно условие за работа на системата е контактните повърхности да са направени от различни материали.
Генераторът има много компактни размери – 8, 5 и 2 сантиметра. При скорост на вятъра от 15 метра в секунда корейското устройство произвежда 200 волта при сила на ток от 50 mA и честота 158 херца. Средната мощност на „Вятърната мелница“ е около 0.86 миливата.
Според изобретателите, тези енергийни източници са идеални за употреба на открито в райони с постоянни ветрове или планински терен.
Технологии за събиране на електрическа енергия, използващи вятърни турбини имат огромен потенциал, тъй като вятърът е най-чистият и най-устойчив източник на енергия спрямо тези, които природата ни предлага.
Освен това изготвянето на такъв генератор се отличава с простота и ниска цена и лесно може да се произвежда в по-големи количества.
Този нов генератор е поставен на автомобил.

Днес за контролирането на сложни механични приспособления, явяващи се като части на организма, например ръка-протеза, се използва тромава система от електроди, взаимодействащи с компютри. Правени са опити да се заменят тези системи с чипове, но за сега „умното“ управление на изкуствени части, не позволява на човек да се чувства напълно естествено.
Едно от предимствата на полевия транзистор, разработен от Марко Роланд, е неговия размер. Той е около 2 микрона или 20 пъти по-малък от диаметъра на човешкия косъм. Друг плюс е биологичната съвместимост.
За материал са послужили модифицираните молекули на хитозана, съдържащ се в черупките на ракообразните. Това вещество е широко разпространено и евтино за получаване.
Устройството позволява да се проследяват и контролират потока от йони и протони, които служат за предаване на електрически сигнали на хората и другите живи същества, докато другите устройства работят с електрони.
За внедряване на миниатюрен транзистор в тялото на човек е още рано да се говори. Въпреки това, тази технология открива широк хоризонт за киборгизация на нашето тяло.