Ники си почиваше у дома след учебните занятия. Изведнъж чу страшно пращене и експлозии, които приличаха на фойерверки. Той гледаше филм по телевизията, но този шум силно го обезпокои.
„Тези фойерверки – помисли си юношата. – са взривяващи се шисти. При дядо Васил има пожар“
И той хукна със всички сили към съседната къща, където сам живееше 64 годишен старец. Огънят бе вече обхванал тавана.
Дядо Васил се готвеше да си ляга, той не подозираше изобщо какво го очаква.
Ники влетя в стаята му и извика:
– В къщата ти има пожар. Бързо излизай навън!
– Ники това поредната ти шега ли е?
Но Николай настойчиво започна да го дърпа за ръката навън. Някой от другите съседи бе звъннал в пожарната.
Пламъците жадно обхващаха нови територии от тавана, но струята от маркуча на пристигналата пожарна кола, спряха поглъщащия огън, който бе готов бързо да изпепели старата къща.
Всички поздравяваха Ники и го потупваха по рамото:
– Ти си истински герой!
– Направих това, което би направил всеки, – отвръщаше на похвалите младежът.
– Не се ли уплаши? – попита го чичо Горан.
– В този момент изобщо не мислех за опасностите, – каза Ники, – тичах, защото не можех да остава в беда дядо Васко. Радвам се, че нищо му няма и той се чувства добре.
– Благодаря ти, синко, – с насълзени очи го прегърна дядо Васил, – а аз не ти повярвах….
