Немски учени са забелязали, че солеността на хляба зависи от това дали е порест и каква е коричката му. Хляб с по-големи пори изглежда солен дори ако съдържа по-малко сол.
Необичайният ефект се дължи на скоростта на съдържащия се натрий в разтвора на водата. В хляб с повече пори, движението става много бързо и за това той е по-солен.
Това е установено благодарение на експеримент, при който доброволци сдъвквали хляба, а концентрацията на натрий в устната кухина се определял с помощта на специална сонда.
Показанията на приборите потвърдили, а и самите доброволци казали, че хляб с повече пори е по-солен, въпреки че съдържал по-малко сол.
Учените също така установили, че субективното усещане за соленост засяга не само размера на извлечени натрий, но също така плътността и кората на хляба. Хляб с различна порьозност се получава чрез промяна на продължителността на втасването на маята. С течение на времето отделеното количеството въглероден диоксид се увеличава и средният размер на порите расте.
За възприемане на солеността отговарят протеините, образуващи натриеви йонни канали. Те са разположени на клетъчните мембрани върху вкусовите рецептори на езика. За разлика от подобни рецептори отговарящи за формирането на кисел вкус, пропускащи през мембраната не натрий, а водород, конкретни гени на рецепторите за солен вкус при човека не са намерени.
Прекомерното приемане на сол е свързано с много заболявания. Ефективен „солозаместител“ за сега не съществува.

Много хора, които не страдат от безсъние, добиват опит в тази работа.
На професионалистите по сън им плащат, просто защото са спали, въпреки че има някои условия и уговорки.
В един от хотелите на Хелзинки на човек му предлагат работа, според която той трябва да прекара в хотела 35 дни, всяка нощ в различни кревати, а след това да сподели своя опит. Това не е единствената възможност в сферата на работа като спящ.
Някои изследователи се нуждаят от подобни хора за провеждане на експерименти свързани с изучаването на съня. Тогава към тялото на човека се прикрепват електроди свързани с различни устройства, когато той спи, за да се получи повече информация за съня.
Представете си колко пъти сте мечтали да поспите на работата си, без да получите порицание и уволнение. Сега вече имате такава възможност, само че трудно ще натрупате кариера в тази професия….

За успешното сключване на бизнес сделки, любовни срещи, приятелски събирания, хората обикновено избират кафе или ресторант.
Съвместното изследване на учени от Лайден и Вестфалия показва, че те постъпват правилно, защото заедното хранене засилва доверието в отношенията между хората.
Експериментът показал, че доверието между хората се е увеличило след съвместно хранене, съдържащо аминокиселината триптофан.
Германски учени са първите, които са изследвали как триптофана, стимулира производството на серотонин и има положително въздействие върху взаимното доверие.  А фактът, че серотонина играе важна роля при взаимно сътрудничество, учените знаят от дълго време.
За да се определят ефектът на триптофана, изследователите дали  на едната група портокалов сок с добавка на триптофан, а втората група е получили плацебо. След това участниците били въвлечени в игра, където при изпълнения на задачите, трябвало да се доверяват едни на други.
Били им дадени по 5 евро и им било предложено сами да решат, колко от тези пари са готово да дадат на друг човек. При това изпитваните могли да получават допълнителни пари, но само ако  другият човек им даде достатъчно пари, в замяна на дадените. Предаването на пари от един на друг, в този случай, послужила като мярка за междуличностно доверие.
Оказало се, че участниците, които са консумирали храна с триптофан, давали значително повече пари в сравнение с тези, които са получили плацебо.
Според учените, техният експеримент отново потвърждава, че ние сме това, което ядем. Храната оказва влияние не само върху физическото здраве, но също така ръководи емоционалната сфера от живота ни.
Храната действа като когнитивен усилвател, който симулира начина, по който виждаме света и вземаме решения. По-специално, консумацията на триптофан увеличава междуличностното доверие и прави лесно и ефективно всичко. Така че, следващия път, не забравяйте да поканите бизнес партньора си в ресторанта и се погрижи за менюто, ако искате да направите сделка.

Отделяйки това химично съединение, американските учени са предложили то да се използва в производство на средства, защитаващи от кръвосмучещи насекоми.
Известно е, че комарите хапят някои хора повече от други. Екип от учени от Американското министерство на земеделието не само са потвърдили това наблюдение , но са намерили и причината за това.
Представяйки своето откритие на заседание на Американското химическо общество, един от авторите на изследването Улрих Берне съобщил, че заедно с колегите си е успял да намери в човешката кожа вещество, изгонващо и дезориентиращо комарите.
По време на експеримента комарите били поставени в специални клетки, в които се пръскали различни съединения, отделени от кожата на човека. Учените забелязали, че 1 метилпиперазин не само не привлича комарите, но ги и прогонва с отделения „аромат“.
Когато, след метилпиперазина изследователи напръскали с млечна киселина, която е най- привлекателната за комарите миризма, те не реагирали.
Метилпиперазинът е едно от много химически съединения, намиращи се в кожата на човека. Това вещество лишава комарите от обонянието им и прави за тях човека „невидим“, неприятен и невкусен.
Нивото на отделяне на метилпиперазина в кожата е индивидуално, с което се обяснява отсъствието на интерес или засилено внимание на комарите към различни хора.
Освен това метилпиперазинът няма миризма, за това може да се използва като добавка за лосиони, кремове и други козметични средства. Последното е много важно, особено за районите с голям риск от заразяване с малария. Това заболяване се пренася чрез комари.
Всяка година от малария умират повече от 600 хиляди човека.
Ако се добави метилпиперазинът в козметиката, която използват жителите на застрашените от малария райони, нивото на заразяване силно ще намалее.
Въпреки това, на учените им трябва още време, за да подготвят идеята си за промишлено производство.

В морските дълбини, в горите на Мадагаскар и африканската савана обитават животни с екзотична външност.
За фотографа това са диви същества, просто дар от Господа. Когато гледам такива снимки или кадри от филми се питам: „Това Photoshop ли е или реалност?“
За създаването на тези страни животни добре се е потрудил Създателят ни. Това съвсем не е никакъв компютърен експеримент.
Странни, но напълно реални животни, за които дори и не сме си мислили.
Това, което виждате на снимката е необичаен вид гущер. Освен външния си вид, това животно има интересно име – Молох.
То е кръстено на езическия бог Молих, на който според легендите, са принасяли човешки жертви.
Дали заради страховитата си форма е получил такова име?