Група немски биолози са установили, че най-малко един вид от водораслите може да се адаптира към повишаване на температурата на океанската вода. Освен това, тези водорасли могат да растат бързо, и служат за храна на голям брой риби и други морски животни.
По принцип, учените смятат, че към измененията на температурата могат да се адаптират не много видове. Планетата се затопля много по-бързо, отколкото се случват необходимите изменения. За това учените полагат големи усилия, за да разберат кой видове могат да оцелеят.
Водорасли Emiliania huxleyi били избрани за изследване, защото имат забележителен репродуктивен потенциал. За годината, могат да бъдат заменени с до 500 поколения.
В началото на експеримента водорасли били поставени в съдове с вода при обикновени условия. С течение на времето, някои се слагали в топла вода или такава с висока киселинност. Оцелелите в такава вода водорасли се премества в още по-топла и кисела вода. Експериментът е продължило една година, а през това време фитопланктонът напълно се адаптирани към новите условия.
Водораслите оцеля дори във вода с температура от 27 градуса. Тази цифра представлява най-лошия сценарий за следващите 100 години, ако не бъде спряно глобалното затопляне. Също така било установено, че променените водораслите са станали по-малки, но започнали да расте по-бързо. Така, теоретично, те могат да образуват още по-големи групи.
Архив за етикет: експеримент
Фантазиите на илюстраторката Zhao Na
Силната графика винаги вдъхновява за творчески експерименти и желанието за подобряване на нейното собствено ниво.
Запознайте се с творчеството на една от многото талантливите и оригинали китайски илюстраторки Zhao Na.
Нейното необуздано въображение поразява с много интересни по смисъл сюжети за илюстрации. Представените рисунки са чудесен пример за изразителен почерк на автора, изградена въз основа на качественото изследване на най-малкия детайл.
Увеличавайки фрагменти от произведенията ѝ, се разкрива добра графична интерпретация на текстурите и дават възможност да се наслаждаваме на красотата на линията.
Трябва ли безпилотен автомобил да ви убие, за да спаси живота на дете
Роботите постепенно завладяват света. На пръв поглед може да изглежда, че не е така, защото завладяването на света не се случи по начина, който е описан от Айзък Азимов в романа „Аз, роботът“. Докато улиците се напълнят с различни андроиди, роботи вече заемат голяма част от рутинната работа, която човек предпочита да се избегне.
Но скоро те ще излязат от сенките. Планира се скоро да се появят по улиците коли без шофьори, които ще направят движението по пътищата по-малко проблематично. Дори ако те не се управляват от андроиди, софтуер на тези машини предизвиква много етични въпроси.
Например, ако трябва да избира между спасяването на живота на неговия пътник или някой друг при неизбежния сблъсък – което ще избере една кола?
Помислете за един мислен експеримент. Вие се движите по еднoто платно в безпилотно превозното средство и скоро стигате до влизане в тунела. Точно преди да навлезете, по платното преминава дете, но се препъва по пътя и пада. За кола, движеща се с висока скорост и няма време да намали, остават само две възможности: да удари детето и да го убие, или да се блъсне в една от стените на тунела, и да ви убие.
И двата варианта са лоши, и от морална гледна точка в тази задача няма „правилните“ отговори. Ето защо примера с тунела и е добър мисловен експеримент – защото е трудно да се реши. Проблемът поставен в този експеримент дава храна за размисъл върху усъвършенстването на безпилотни превозни средства. Но основният въпрос е как колата да се държим в ситуации, която е сложна от етична гледна точка? Освен това, който ще реши как роботът трябва да се държи в такива ситуации?
Експерти смятат, че инженерите и учените, които се занимават с роботoстроене, трябва да са наясно с опасностите в тяхната работа. Правила за безопасност и етика за роботите трябва да бъде предварително инсталирани, докато роботи масово влезли в живота ни. За обсъждане на тези правила е необходимо да се привлече световната общност. Въпреки че подобни въпроси са предмет на философски дебат, да се отлага такова решение би било недопустимо.
Лице, което никога няма да забравите
Мнозина смятат, че красивото лице не може да се забрави. Въпреки това, проучването на немските психолози показват обратното. Красотата на лицето не позволява нейното запаметяване, освен ако няма някоя ярка отличителна черта. Вина за това имат нашите емоции.
За всеки от нас по-вероятно изглежда, да запомним красивите лица, защото ни е приятно да ги гледаме. Но съгласно експериментите на психолози от Йенския университет, хората са склонни да запомнят непривлекателните лица, ако при красивите няма някакви забележими особености.
По време на експеримента на участниците били показвани снимки на красиви и не много красиви лица. В този случай са взети данни от енцефалограф, показващ мозъчната дейност по време на изпитването. Установено е, че разпознаването на красививи лица се препядства от емоциите.
– Гледайки към привлекателно лице, хората вярват, че са го виждали, а в действителност не са, – казва авторът на изследването Холгер Визе – и затова обръщат по-малко внимание на него, така те „пропускат“ лицето, не го улавяне в паметта си, а по-късно го бърка с други привлекателни физиономии.
Красиво лице с някаква ярка особеност, като, например, Анджелина Джоли, привлича максимално вниманието и се запомня леко.
Салата под формата на картини от Кандински се оказали по-вкусни от обичайните
Учени от Оксфордския университет открили, че салатите под формата на произведения на изкуството са по-вкусни от направените по обичайния начин.
В изследването са взели участие 60 човека. Те трябвало да опитат три салати направени от едни и същи продукти: небрежно сложени, подредени или оформени като абстрактна картина на Василий Кандитски.
Салатите били направени от гъби и зеленчуци – броколи, цикория, чушки, карфиол и грах. Осолени и подправени със сок от свекло и моркови, зехтин и масло от пеперони. Участниците признали, че „салата Кандински“ е по-вкусна от другите и отбелязали, че биха могли да платят за нея в ресторанта, два пъти повече.
Според учените, този експеримент доказва, че всички човешки чувства се свързват и подхождат към храната като към произведение на изкуството, това наистина ги прави по-вкусни, според мярката на човешкото възприятие.