Светият Дух прави множеството едно Тяло в Христа. Слизането на Духа на Петдесятница обръща следствието от Вавилонската кула. Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици ги призова към единство.
Духът носи единство като ни помага да говорим „в един глас“. В първата християнска общност в Йерусалим непосредствено след Петдясятница „всичко им беше общо”, „а множеството повярвали имаха едно сърце и една душа”. Такъв трябва да бъде отличителният белег на петдесятната общност на Христовата църква във всички времена.
Светият Дух ни прави едно цяло, в което всеки от нас е различен. На Петдесятница многото езици не се премахнаха, но това не е причина за разделение, защото всеки говори на собствения си език както преди, но по силата на Духа разбира другия.
Животът в Духа притежава неизчерпаемо многообразие.

Вратите са затворени, учениците се криеха. Изведнъж шум, подобен на гръм, разтвори прозорците и всички паднаха на колене и огнени езици се разделиха над тях и се спряха върху всеки поотделно.
И ето тези слаби, изплашени хора, паднали на земята, станаха апостоли Христови. И в този ден, когато множество народ е в Йерусалим, те започват безстрашно да възвестяват Словото Божие.
Забравен беше страхът и немощта. Сила бликана от думи им и хиляди хора повярваха на техните свидетелства.
С нас става същото. Ние сме същите слаби и грешни хора. Когато се обръщаме към Христа, търсим преди всичко покой за душата си, храна за разума си, увереност за живота си. Той не ни отхвърля, макар че сме изпълнени със себелюбие, защото очаква промяната в нас.
До Петдесятница, до слизането на Светия Дух, апостолите били само потенциални ученици Христови, а после станали такива. И ние с вас сега можем да станем ученици Христови. Господ ни е изпратил Своя Дух и ако Го приемем, ще видим, какви сме били по-рано и какво сме вършили в живота. Тогава сърцата ни не могат да не се променят.
Трябва да оставим духовния сън. Не бива повече да кретаме, както по-рано, не трябва повече да влачим върволицата на греховете си, купчината от страсти, каруцата на немощите си.
Всичко е толкова просто. Оставете Божия дух да работи във вас, да ви води и извая в „съвършен съд за почетна употреба“.

Константин Кирил Философ защитава делото си по време на знаменития спор с римските богослови не с друго, а с цитати от Светото писание. А именно, че „всички езици ще хвалят Бога“. И се позовава на същестуващата отдавна практика, множеството християнски народи да четат Евангелието и да водят богослуженията на родните си езици.
Именно този момент от делото на Кирил и Методий има особено място в българското обществено съзнание през Възраждането.
По време на борбите за църковна независимост тяхното историческо дело е не само стимул. То се превръща и в символ на бъдещата независимост спрямо гръцката Вселенска патриаршия. Затова празникът надхвърля църковно-училищните рамки на своето отбелязване и се превръща в общонароден празник.

Целта на тази стъпка се явява вследствие на защитата на сирийския език, който се явява основа на всички езици в християнските деноминации в страната.
Министерство на образованието в Ирак е включило в програмата сирийско и християнското образование в 152 училища на Багдад, Киркук и Ниневия.
Министерството се надява да спре вълната от емиграция на християнските общности, която се е разраснала след падането на режима на Хюсеин.
Християнско образование ще получат повече от 20 хиляди студенти. Съвета на католическите епископи ще представи програма за обучение през следващата година.

Лингвистите Марк Дингенманс, Франциско Торета и Ник Енфилд  вярват, че има само една сричка в света общопризната от всички езици – “ Хм „.
Изследователите твърдят, че думата звучи поразително сходни в много езици , на всички континенти, от които те се заключават, че думата “ хм “ е универсална.
Лингвистите са внимателно проучени вариации на думата на десет езика.
Авторите анализират и други думи и изрази, използвани в разговор, но само на “ хм “ звучи почти еднакво на всички езици.
Междувременно някои лингвисти смятат, че “ хм “ изобщо не може да се счита и дума.
Доктор Енфилд смята, че основната функция на езика е вашият събеседник да ви разбира, както и вие него, независимо какви изрази, междуметия или звуци употребявате.