Светият Дух прави множеството едно Тяло в Христа. Слизането на Духа на Петдесятница обръща следствието от Вавилонската кула. Когато слезе и смеси езиците, Всевишният раздели народите, а когато раздаваше огнените езици ги призова към единство.
Духът носи единство като ни помага да говорим „в един глас“. В първата християнска общност в Йерусалим непосредствено след Петдясятница „всичко им беше общо”, „а множеството повярвали имаха едно сърце и една душа”. Такъв трябва да бъде отличителният белег на петдесятната общност на Христовата църква във всички времена.
Светият Дух ни прави едно цяло, в което всеки от нас е различен. На Петдесятница многото езици не се премахнаха, но това не е причина за разделение, защото всеки говори на собствения си език както преди, но по силата на Духа разбира другия.
Животът в Духа притежава неизчерпаемо многообразие.