Днес отново се качи във влака и потегли. Когато влакът спря на някаква гара той погледна през прозореца и изведнъж чу приятен детски глас:
– Днешният вестник моля, днешният вестник……
Пред него се озова дребно момченце с вестници в ръце.
– Как се казваш? – попита го мъжът, като си купи вестник от него.
– Петър.
– А можеш ли да четеш? – гледаше го весело мъжът.
– О, да!
Момчето макар и бедно облечено, бе чисто и приветливо. Чу се сигнал, влакът скоро щеше да тръгне. Мъжът бързо бръкна в джоба си и извади от там малко Евангелие, подаде го на момчето и каза:
– Ще прочетеш ли тази книга, Петре?
– Да, непременно, обещава ви!
След година той отново мина от там. Видя  отново своя малък приятел. Той беше пораснал, понапълнял, но гласа и очите му бяха привличащи както и преди.
– Много често си мислех за вас, – каза момчето на мъжа. – Вашата малка книжка измени живота в нашето семейство. Баща ми по това време беше останал без работа, но той усърдно започна да чете вашата книжка и под нейно влияние семейството ни започна нов живот с Христос. Баща ми започна добре да печели. Майка ми стана по-весела, а аз можех спокойно да ходя на училище.
Ето какъв добър плод е принесла тази малка книжка, съдържаща в себе си Божието Слово, благодарение на това, че сърцата на хората са се оказали добра почва за неговото възприемане.
Божието слово ни сочи пътя към небето и ни учи как да живеем достойно на земята. То съдържа светлина, живот и мъдрост. Словото на Бога е единствената непоклатима стена в морето от човешки думи в този свят на относителни теории и предположения. То ръководи младите, поддържа старите, засища гладната душа, а на немощния дава сила.

Човекът, който седи на пода, облечен в бяло е пастор. Той живее в Сирия.
Сутринта излязъл да проповядва Евангелието, а когато се върнал в къщи, същия ден, намерил децата си мъртви.
Четирите му деца били убити от екстремисти.
Попитали го:
– Ще престанете ли да проповядвате за Христос.
Той казал:
– Сега ще говоря още повече  за Господа, повече от всякога…. Ще продължа да проповядвам Христос и Неговото спасение.
Възхищавам се на силата на духа и вярата му.
Много пъти съм си мислила, какво бих направила, ако бях попаднала в подобна ситуация. Имаше време, когато се страхувах за децата си, но сега всичко съм оставила в ръцете на Господа.
Въпреки че страхът идва и ни спохождат съмнения, трябва да устоим с Божия помощ на предизвикателствата.
Нека по-често пребъдваме в молитва, защото тогава Господ отнема всичките ни страхове…..

При Свети Антоний дошли няколко монаха и го помолили да им даде съвет как да спасят душите си.Той казал:
– Вие знаете какво учи Христос е Евангелието. Това е напълно достатъчно за вас.
Но тъй катo продължавали да настояват, да им даде някакви инструкции, той им казал:
– Изпълнявайте заповедта, която Спасителят ви е дал: „Ако те удари по дясната буза, дай и лявата“.
Те казали, че нямат достатъчно сила за това.
– Ако не можете да направите това, поне не въздавайте зло за зли, –  казал Антоний.
Монасите заявили, че и това е свръх силите им. Антоний се обърнал към един от учениците си и му казал:
– Иди им приготви нещо за ядене, виж колко слаби са.
А на монасите казал:
– Ако не можете да направите това, което ви казвам, какво мога да ви кажа повече? Вие се нуждаете от молитва, която да помогне на слабостта ви, а не от някакъв съвет.

Близо един милион местни японски християни са били мъченици за вярата си в 250-годишен период, започващ на 5 февруари 1597 г.
Кои са Kиристан?
Това са местни японски християни. Те са потомци на по-ранна група на местни християни, известни като Keikyo, които са дошли в Япония през Китай и Корея, от Близкия изток.
Началото на Киристан започва през 1549 г., когато Франциск Ксавиер, йезуитския мисионер, пристига в островната държава. Очевидно е чул за нея от ранни християни в Япония. Той подозирал, че са загубили основите на вярата, след като са били отделени от останалата част на Църквата в продължение на стотици години.
Един от първите неща, които започнал да прави Ксавиер е проповядване на Евангелието на тези потомци на Keikyo. Много от тях се върнали към вярата на своите предци. В рамките на една година, почти 10 хиляди са претърпели възраждане. И това било такова забележително събитие, че от 1600 г. Киристан била една от най-големите организирани религиозна общност в Япония.
Влиянието на възраждането на Киристан е дълбока. Три от всеки четири даймио в зоната и военни управници били променени. Три милиона японци от 10 милиона са се превърнали в част от Каристан движение. В Япония това време било наречено „Християнски век“.
Те построили болниците и сиропиталища. Много социални организации са създадени от Киристан. Като цяло, те спечелили сърцата на своите съграждани.
На 5 септември 1596 г. имало разрушително земетресение. В хаоса, който последвал, военен диктатор завзел властта и започнал преследване, което от 1650 г. довело до унищожаване на организираната християнска църква в Япония.