Живял някога Александър христообичащият. Той бил богат и милостив. Всеки месец раздавал милостиня на бедните и нуждаещите се.

Но веднъж Александър го постигнало нещастие. Зли хора го наклеветили пред управителя. Разграбили владенията му. Поругали се с него, жената и децата му. Не бил пощаден и тъста му.
От богат Александър станал беден, а дяволът се зарадвал, че вече няма да може да раздава милостиня. Но той не спрял и макар и беден продължавал да помага на нуждаещите си.

Така минал месец, втори, настъпил трети.

Просяците отново дошли и казали на слугата на обеднелия богаташ:

– Кажи на господаря си да ни даде милостиня и днес, както е правел преди.

Слугата съобщи на Александър искането на просяците, като добавил:

– И последното ли ще раздадеш, от какво ще живееш?

Александър отговорил:

– Ако не им помогнем, гневът Господен ще падне върху нас. За това, докато сме живи, ще разделяме с тях и последната си пара.

Господ погледна благосклонно на Александър и го отърва от бедността. Управителя бил докоснат от Бога и той направил разследване и открил, че враговете му са го наклеветили.

Александър бил върнат  в имението си, а тези, които му мислили зло, били наказани.

Наистина, Бог не е за подиграване. А ония, които чакат Господа, няма да се посрамят!

Една от скоро повярвала в Бога жена говореше, че в живота си човек не трябва да слуша дявола:

– По-рано аз не разбирах, че Господ ми е простил всичките минали грехове. И когато дяволът ми напомня за моето минало, аз много се разстройвах. По-късно разбрах, че дяволът е лъжец и му забраних в името на Исус Христос да пристъпва към мен ….

Тук свърши словесният ѝ запас от християнски думи и тя добави за по-голяма яснота:

– Разкарай се, му казах накратко …..

Страхувате ли се напълно да се посветите на Господа, защото си мислите, че ще се лишите от толкова много удоволствия в живота? И всичко това е, защото противникът се стреми да ви убеди, че само той може да ви даде истински живот, но не му вярвайте.

Истината е, че ако се посветите на Господа, ще загубите това, което си струва да останете без него. Това само ще ви помогне да живеете пълноценно.

Животът на Исус на тази земя е идеален пример за пълно подчинение. Той беше ходещ пример  за тези преимущества, които дават благочестив живот. Където и да отидеше, Исус отпушваше ушите на глухите, отваряше очите на слепите, даваше способност на сакатите да ходят. Той живееше в съвършен мир и абсолютна победа.

Единственото, което Той загуби бе властта на дявола, който идва само да открадне, убие и унищожи. Дяволът нищо не можеше да направи, докато Исус се движеше по Божията воля. По това време Исус ходеше в пълна победа над врага.

Не си мислете, че ще загубите много, ако живеете така. Вие можете да имате същото помазание, сила и Божията слава, както Исус.

Длъжни ли сте да да Му отдадете живота си? Да, защото ще замените своя живот с Божия, болестите с Неговото изцеление, вашата нищета с Неговото благополучие, своите вълнения и грижи с Неговия мир, своя грях с Неговото спасение.

Защо се колебаете? Ако добре сте разбрали всичко, вие нищо не губите ако го направите.

Смъртта не е популярна тема за разговор, дори и сред вярващите. Много от тях дори се боят от нея.  Да те говорят за вечен живот, но когато дяволът се опитва да разтърси земния им живот чрез заболяване или друго нещастие, те започват да се паникьосват.

Защо? Защото не са се научили да гледат на смъртта с очите на Бога. Въпреки, че духът им е станал безсмъртен, те не са обновили своя ум по отношение на истината.

Ако бяха направили това, когато дяволът се опита да натисне бутона на паниката, те биха се разсмели и биха казали:

– Ти не можеш да ме изплашиш, дяволе. Аз съм мъртъв , доколкото това е необходимо.

И това вярно. Божието Слово казва, че новороденият отгоре, няма да види вече смърт. Исус ни замени в това. Той умря, за да не умрем ние. Възкръсна  и победи този у когото бе силата на смъртта, и освободи тези, които поради страх от смъртта, цял живот са били в робство.

Ако вие сте направили Исус Господ на живота си, за вас смърт няма. Това става веднага след като сте приели Христос в сърцето си. В този момент вашето старо естество, което е привикнало да греши и да се бунтува против Бога е умряло вече. Вашето тяло не е умряло, но духовният ви човек, истинската ви същност е умряла за сатана и делата му. Вие сте станали „ново създание“, безсмъртно, неспособно да умре.

Когато приключите земния си път, то вие няма да умрете, а просто ще свалите земната си обвивка и ще се пренесете на много по-славно място.

Обърнете се към Божието Слово и вижте как Бог гледа на смъртта. Изучете този въпрос. Когато започнете да осъзнавате реалността на своето безсмъртие, дяволът никога няма да може да ви изплаши със смърт.

Елена имаше изключителна дарба. Тя пееше толкова хубаво, че докосваше с песните сърцата на хората. Обичаше Бога с цялото си сърце и Го прославяше с изпълненията си.

Канеха я на много места, но тя не се съгласяваше навсякъде да пее. Имаше си принципи, с които се съобразяваше. Внимаваше, на кого точно ще послужи с песните си.

Една сутрин Елена се успа. Усети тревога в сърцето си. Тя бързо скочи от кревата и започна да се облича.

Изведнъж забеляза, че срещу нея стои млад и много красив мъж. Той ѝ се усмихваше.

– Как влязохте тук? – смутено попита Елена.

– Не се страхувайте от мен! – каза младият мъж. – Аз ви желая доброто.

– Кой сте вие и какво правите в стаята ми?

– Чувал съм гласа ви неведнъж, – каза съвсем невъзмутимо младежът. – Имате прекрасен глас ….., но защо все ме избягвате? Защо не желаете да общувате с мен.

– Кой сте вие? Дори не ви познавам, – нервно реагира Елена.

– Аз мога да ви дам толкова много, – усмихна се съблазнително младия човек. – Та вие дори не знаете какво мога…

– Не ви познавам, – вече по-спокойно каза Елена.

– Погледнете в огледалото и вижте какво мога да направя за вас, – предложи ѝ красивият младеж.

Елена извъртя главата си и погледна в огледалото.

Първоначално се видя каква ще бъде след десетина години. Образа и се менеше и тя стана грохнала старица. След това изведнъж се подмлади. Бръчките и леко приведената ѝ фигура изчезнаха. Тя бе  вече възрастна, но изглеждаше млада и хубава.

– Мога да те запазя вечно млада и така хубава, както си сега, – предложи ѝ младият човек. – Само не ме отблъсквай и не бягай от мен. Богатствата на този свят ще бъдат в краката ти. Ще имаш всичко, което си пожелаеш…..

– О, аз те познавам, – извика Елена,. – Ти си дяволът, изкусителят на човешката душа. Чуй ме внимателно, лъжецо, аз служа само на Бога и Нему се покланям.

Изведнъж образа на красивият младеж се разми и изчезна от стаята. Елена усети мир в сърцето си и запя от радост……