Гутацията е невероятно явление. Те е отделяне на капки от сока по краищата на листата на някои растения, като билките. Не бива да я бъркате с росата, която се кондензира от атмосферата върху повърхността на листата.

При гутацията се извежда вода във вид на капки не само по листата, но и върху цялото растение. През нощта изпарения не стават, защото порите, които се намират върху листата и стъблата се използват за газообмен.

Когато нивото на влажност в почвата е високо, водата прониква в корените на дървото. Тъй като водния потенциал на корена е малък, водата натрупана в растенията, създава малък натиск на корена. Кореното налягане води до отделяне през специални отвори по краищата на листата капки.

Осмотичното налягане в клетките на кореновата система, води движението на сока от корена към листата То осигурява това движение и предотвратява бавното изпарение на водата от корените.

Слабата осветеност и високата влажност допринасят за появата на гутация. Това явление е често срещано при много растения в тропическите гори, но може да се види и по върховете и листата на млади фиданки.

Това не е само обричане и празнуване, а също много традиции и обичаи. На някои места у нас все още чупят чинии, отвличат булки, хвърлят букети, пекат сладки, нахлузват оглавници….

Искате ли да узнаете какво правят в други страни?

Мавритания е ислямска република на западния бряг на Африка. Там предпочитат пълните и закръглени булки. Докато болшинството от бъдещи невести в света спазват диета, младоженците пращат бъдещите си съпруги на угояване.

В Шотландия булката я привързват към дървото, по този начин тя доказва, че е готова за брачен живот. И за да не и бъде толкова весело , бъдещите й роднини я замерват с разнообразен боклук и развалени яйца.

В Малайзия членовете на общината Тиндонг забраняват на младоженците да се къпят и да ходят в тоалетната за три „безкрайни“ дни и нощи. Ако младоженците нарушат правилата, жената може да остане безплодна или детето да умре. За да мине всичко, както трябва, на младите им се дава съвсем малко храна и да пият само по една глътка вода.

Във Френска Полинезия роднините правят с телата си „жив килим“, по който младоженецът влиза в дома си.

Страни и необикновени са обичаите по време на сватбените церемонии. Всички те са свързани с някакви вярвания или приети правила.

Веднъж петелът се качил на стобора и започнал силно да кукурига. Чул го гърмът и му казал:

– Всички чуват силния ти глас, но моя се чува надалече.

Петелът се настървил:

– Нима ти се опитваш да се сравняваш с мен?

– Разбира се, – отговорил гърмът. – И имам право за това.

Дълго спорили двамата. Накраят гърмът предложил:

– Всеки от нас ще извика на жена си отдалече  да приготви богата гощавка, а на другия ден ще отидем да видим, дали са чули. Само че ти ще слезеш от стобора и ще отидеш до онова дърво край гората и от там ще извикаш, защото от тук кокошките винаги те чуват.

– Нека бъде както си рекъл, – казал петелът.

Двамата отлетели към гората. Черната кокошчица тръгнала след тях, като се криела във високите треви.

„Толкова е невниматлен моя петльо! – мислила си тя. – Трябва да ги проследя, ами ако на петльо му се случи някоя беда…..!“

Тя така добре се скрила, че не я видели от дървото петльо и гърмът. Седи тя между високите треви, трепери, но очи от мъжа си не сваля.

Гърмът загърмял, затрещял, така че цялото небе се разтресло. Хората и зверовете онемли от страх.

– Чуваш ли ме, жено? Искам да приготвиш богата трапеза, че да нагостя моя храбър съперник.

„Ох, колко силно трещи, – мислила си кокошчицата, – но гласът на моя мъж е по-добър….“

Петелът също извикал, колкото се може по-силно, изпънал криле и се разпляскал. Черната кокошчица веднага се прибрала и веднага казала на останалите кокошки бързо да приготвят празнична трапеза.

Дошъл гърмът на гости на петела и се удивил:

– Каква добра стопанка имаш.

– Когато чух мъжа си да вика от края на гората, веднага се хванах да приготвям трапезата, – казала хитрата кокошчица.

А петелът се надувал, перил се и вярвал, че толкова силно е кукуригал, та чак от края на гората са го чули.

След това гърмът повел петела при своята жена.

– Чух, че ми каза да приготвя богата трапеза, – започнала да обеснява жената на обидения гръм, – но защо трябва да те слушам? Ако искаш такава, направи си я сам.

Засрамил се гърмът и повече не настоял, че той има по-силен глас. Разбрал, че не е важно какъв глас имаш, а каква е жена ти!

Един орел кацнал на едно дърво. Почивал си на него и нищо не правел. Видяло го едно зайче и го попитало:

– Мога ли да седя като теб и нищо да не правя?

– Разбира се, защо не! – отговорил орела.

Зайчето седнало под дървото да си почива.

Изведнъж се появила лисицата. Тя грабнала зайчето и го изяла.

Поука: За да седиш и нищо да не правиш, трябва да застанеш по на високо.

Един евреин дошъл при Дов Бер и му се оплакал, че го притесняват нечисти мисли и лоши фантазии, а това му пречи да мисли за добрите и свети неща.
Дов му казал:
– Трябва да отидеш при равин Зеев.
Щом трябва, така и ще направи.
Равинът Зеев държал една страноприемница недалече от града, в едно село. Когато евреинът се добрал до там било вече нощ. Като гост той почукал, но никой не му отворил. Така той останал под едно дърво цяла нощ.
На сутринта страноприемницата отворила врати. Евреинът влязал и следвайки съвета на проповедника поискал да остане няколко дни.
През всичкото това време равинът Зеев нищо не му казвал, нито го питал нещо. Нито мъдри съвети, нито сурови наставления. Евреинът през цялото време си мислил: „Защо ме изпрати тук?“
И тъй като не се надявал да получи отговор, той решил да се прибере в къщи. Стоейки на прага на вратата, той казал на равина:
– Проповедникът ме изпрати при вас, но и аз не знам защо.
Равинът Зеев казал:
– Ще ти кажа защо. За да разбереш, че когато човек е стопанин на своя дом, то неканени гости при него не идват.