Когато се разхождаха между тях цареше топлота и разбирателство. Споделяха мисли, мнения, чувства. Избягваха да се докосват, за да не застрашат нещо много ценно и крехко между тях.

– Наистина ли трябваше да съборите параклиса? – попита Марина, като се вглеждаше в недовършената постройка пред тях.

– Смятате, че искам да унищожа Борислав или да му навредя? – попита Младен като се усмихна едва забележимо. – Параклисът е лека и неустойчива постройка. На няколко пъти в него изби вода. Освен това свещениците искат по-голяма църква, тъй като поклонниците на това място значително се увеличиха и нарастват със всяка измината година.

– Няма ли друго решение? – въпросът на Марина прозвуча по-скоро като молба.

– Мислите ли, че архитектите, които обсъждаха подробно въпроса,  щяха да се съгласят параклиса да бъде съборен, ако наистина имаше друго решение? – Погледна я с укор Младен. – Разберете, архитектурата е като живота. Старото трябва да умре, за да се появи новото.

– Но параклисът бе най-доброто произведение на Борислав от годините, когато за първи път е започнал да строи, – не отстъпваше лесно от мнението си Марина. – Той съдържа неговият младежки устрем. Нима не може да се запази токова произведение от уважения към самия творец? Как бихте реагирали, ако събореха ваш строеж, в който сте вложили целия си ентусиазъм и плам?

Младен поклати глава:

– Болезнено, но съм убеден, че подобно уважение не трябва да има. В архитектурата това е забранено. Тя изисква респект само към произведението. Дали трябва да остане или да отстъпи място на новото?

– Нима произведението е по-важно от човека?

– Да, в архитектурата е така, – спокойно каза Младен. – Това изкуство не е като другите, защото е сбор от всички изкуства. Нито една църква, палат или дворец не е творение единствено на архитекта. В създаването на една сграда участват много на брой и различни хора: архитекти, чертожници, каменоделци, дърводелци, зидари ….. Всеки дава своя принос за завършване на сградата. Всички работят заедно, обединени от една идея. Чрез това взаимодействие не само се създава нова сграда, но се усъвършенстват и обновяват уменията, вещината и майсторството.

Марина замълча и се опита да осъзнае дълбочината на казаното.

Необходимо е да сме различни. Ако на света има само дърводелци, тогава кой ще сее земята? Ако съществуваха само месари, кой щеше да изгражда къщите? Ако дейността на цялото общество беше медицината, от къде щяхме да получим дрехи, с които да се обличаме?
Не бих могла да си представя ако всички са студенти по философия. От подобно решение би последвало нещастие за благосъстоянието на всяко царство и като прибавка бихме стигнали до края на човешкия род.
Ако има в изобилие работници за усилен умствен труд, нямаше да има дрехи, храна, жилища….И обратно, ако хората се занимават с професии, които снабдяват нуждите на другите, ще тържествуват само невежите, които създават и приемат неща, които могат само да се видят.
Много често съм се сблъсквала с хора, които поставят под въпрос съществуването на душата, както и това на Бог само, защото не са могли да ги видят.
Ако следваме аргументите им, то тогава не съществува и болката в зъбите, защото не сме я виждали да влиза в устата на болния. Нито любовта и омразата, защото не крачат по улицата в търсене на хора, които да благословят или прокълнат със своето присъствие.
Основата на глупостта е смесица от невежество и слепота, комбинация, която пречи на хората да видят, защото нямат представа къде да гледат.