Смърт (19:20): Аз ще дойда утре в 10:00. Приготви се, нещастнико!
Тъй като съобщението било предадено от приемните покои на Небесната канцелария, отговорът получил апостол Петър:
Добри: (19.21): Какви хора сте, с вас човек може… Оля, моля те промени ника си.
Апостолът изтръпнал и написал на клавиатурата:
Петър: (19.23): Опомни се момче! Утре ще те удари кола! Моли се за спасението си!
Отговора бил мигновенен:
Добри: (19.24): Точно сега ли? Разкарай се!
Петър: (19.25): Успокой се! Аз съм ти приготвил интересно място. Прости се с любимата си Оля…
Добри: (19.26): Пешо ти си мекотело. Заради Оля ли? Взимай я, щом така ти се иска….
Апостол Петър ядосан изпраща още два SMS от рода на: „Може ли да се отнасяш така към жените..“ и „Как смееш да ми предлагаш невинно момиче….“.
В резултат се изписват SMS-си, съдържанието на които с печатен текст не може да се възпроизведе…
– Господи Боже! – извика отчаяно апостол Петър, – Каква напаст само…
Бог спокойно попита:
– Какво гърмиш като ерихонска тръба? Колко пъти съм ти казвал да не вдигаш толкова шум в небесата! Това не ти е Народното събрание!
– Как да не викам, – отговори угрижен Петър. – Сега те не искат и да умират. Портите на ада ще ръждясат.
– Няма да ръждясат, – каза Бог и взе разпечатката.
Внимателно изучавайки преписката, Бог реши лично да се свърже със собственика на злополучния мобилен телефон.
Бог (19.45): Сине мой! Обичам те с моята божествена любов! Какво можеш да направиш? Съдбата е решила да ни срещне. Не се съпротивлявай, аз лично ти обещавам място в рая. Ще ти хареса, вярвам в това.
Небесното войнство се лепна за монитора и зачака, но отговор няма.
След няколко часа, когато напрежението достига критичната си точка и небето е готово да се разкъса от гръм и мълния… се появи следното съобщение:
Добри: (22.45): Оля! По дяволите! Обичам те! Но пръстена ще си го купиш сама! Ще се видим утре в ритуалната зала за подписване…И моля те, смени си ника!
Късно през нощта Бог извади книгата на съдбата. Отвори я на „Добри“. Дълго три и писа, пъшка и въздиша, а накрая зачерта всичко и написа с големи букви: „Нека да живее Добри, – помисли малко и добави, – но само съчетан с Оля!“
И сърцето му се изпълни с чувство на изпълнен дълг…
Архив за етикет: дълг
Защо много се страхуват, че не могат да обикнат чуждо дете
Възможностите и начините да обичаш са много. Друго нещо е, когато човек иска да обича, да притежава, да владее дете, като своя собственост. Така обикновенно става с децата родени в семейството.
Родителите си мислят: “ Това е наше дете, така че той трябва да е наше отражение, обект на нашите амбиции. Ние бихме искали той да да съответства на нашите желания, да се учи в определено училище, ВУЗ, ……“
Така те не виждат и не чуват какво иска детето. Не забелязват, че детето гледа на света по свой начин, че неговото сърце въсторжено трепка за неща, които за родителите са недостъпни. И така родителите се налагат в живота на детето си, обичайки го по свой начин.
Ето защо хората се страхуват да вземат чуждо дете. На първо място те се страхуват, че то няма да бъде тяхна собственост, тяхно отражение. А детето трябва да се обича, независимо дали е свое или осиновено, но не с чувство за притежание. Именно тогава може да се обича истински и не би имало страх от това да си осиновиш дете.
Ако една жена не може да роди, тя може да си вземе дете и да забрави за своето безплодие.
Забравете, дръжте детето до гърдите си, дайте му топлина и нежност.
Осиновяването не е просто изход за бездетното семейство, това е щастие и дълг.
Децата се нуждаят от грижа. Можете да ги обичате и без вие да сте ги родили.
Възможно е да ги посещавате в детските домове, в сиропиталищата и приютите, да им дарите нежност, внимание и обич, но няма да е същото, ако ги оставите да се почувстват част от вашето семейство, да усетят, че и те са нужни и обичани.
Навярно родители, които нямат деца и деца, които нямат родители ще се намерят едни други.
Почерпи се за мое здраве
Той бе як планинец. Беше само на 86 години и до сега не беше боледувал. Какъв кошмар, от три дена е в болницата, а положението му все повече се влошаваше. Уж малка настинка, но сега не се чувстваше добре. Не, не е от възрастта. В неговото село хората умират столетници, най-младия е починал на 96 години.
Дойде сина му да го види и го посъветва, да даде нещо на доктора. Замисли се старият човек: “ Нима трябва да подкупвам някого, за да изпълни дълга си?“
Впери поглед в тавана и така остана доста време. Когато доктора дойде, стареца го помоли да му отдели няколко минути. Човекът с бялата престилка се съгласи и отведе възрастния човек настрани. Когато останаха сами, лекарят припряно рече:
– Е, казвай, какво има?
– Докторе, дали пиеш ракия не знам, какво вино обичаш не съм разбрал, от бонбоните, които ти носят може и диабет да си хванал, но на се почерпи за мое здраве.
Стареца протегна ръка и подаде една избеляла двадесетолевка на лекаря. Мъжът бързо я прибра и неразбрани смотолеви нещо, от което се долови само:
-….. добре…
След половин час медицинската сестра влезе в стаята и съобщи на стареца, че лекарят е сменил лекарствата му. След два дена той се почувствува много по-добре и скоро го изписаха.