По-велик е оня, който следва заповедите от любов, отколкото оня, който ги
следва от страх. Изразът на тази любов е „ограда“ издигната около тях, за
да ги зашити от насилие.
За това се препоръчва, когато спазваш една повеля, освен смирение, човек
трябва да е сигурен, че е изпълнил дълга си.
На какво прилича това? На човек, който пази овощна градина. Ако я пази
отвън, цялата е защитена, ако я пази отвътре, защитено е това, което е под
него, а онова зад него остава незащитено.

Слънцето засрамено криеше последните си лъчи в облаците. Ярки отенъци проблясваха като спомен на нещо отдавна забравено. По лъкатушещият пътя вървеше мъж. Той беше стиснал устни и навъсил вежди. Глождеше го противоречиво чувство на дълбока вина и спасително облекчение.
Няма я вече. Земята я прибра в обятията си.
Съзнаваше, че беше й причинявал неизлечими рани с хладното си държане. Беше я унизявал с пренебрежителното си отношение .Отнасяше се с нея като с чужд човек.
Сега беше късно да се показва по-добър, по-щедър и милостив.
Дала му беше с шепи от златото на живота си, а той не успя да намери сили в себе си или добро желание, за да й подхвърли като на просяк дори една медна пара.
Дългът си беше дълг и той не можеше да го погаси и оттук идеше чувството на дълбока вина.

Един човек чул, че никой не бил в състояние да изплати дълга си към родителите си. Той бил успешен бизнесмен и добър математик.
Сметнал колко пари са похарчили за него родителите му, като отчел безсънните нощи, дадените реални пари, дори взел под внимание и подкупите, който родителите му дали, когато постъпил в детската градина, училище, университета и на работа. Тук били включени и всички подаръци, които получил от тях. Не забравил да отчете ефективността на майчинския труд, като се почне от носенето му девет месеца в майчината утроба и стойността на млякото, с което го е кърмила……. и всички останали грижи…
Събрал общата сума и се получила голяма купчина от пари. Той ги занесъл на родителите си и им казал, че ги обича и цени, както преди., но нека никой не казва, че не може да се върне дългът към родителите.. Той превърнал всичките им грижи и любов към него в пари и ги дал на родителите си.
Старият баща погледнал купчината пари, лежаща пред него и казал:
–  Сине, всичко си  сметнал  точно и вярно. Не се съмнявам, че тук лежат всички пари, които ни дължиш,  като дълг спрямо нас. Но имало един малък нюанс, който си забравил.
Синът погледнал баща си в очакване да разбере какво е пропуснал.
– Когато ти се роди, – казал бащата, – през първите три години, ние с майка ти ежедневно целувахме мекото място намиращо се под гърба ти. За това ти едва ли си спомняш, но ние помним и това са едни от най-хубавите ни мигове. Ако ти наистина искаш да изплатиш дълга към родителите си, ти трябва в продължение на три години да целуваш тези наши места. Едва тогава можем да кажем, че си изплатил синовния си дълг.

Защо са се заслепили людете да смятат, че властта е благо и радост? Защо е тъй примамна тя за човеците? За нея, властта, са извършени повече престъпления, отколкото дори за любовта… А властта, това е бреме, бреме, бреме!…
Управниците преди прекалено често са си „мръдвали пръста“ за лични облаги или за облаги на своите близки. Е, не че са се отказали днес….
За всички властта е извор на охолство и изгоди.
Не са ли се лъгали?
Напротив, лъгали са се. Пирували са и са се веселили, трупали са богатства и са облагодетелствували своите люде, а цената е била слабостта и разрухата на държавата.
Властта не е радост, веселба и „мръдване на пръстта“. Другото име на властта е дълг! Дългът да откриеш най-доброто за твоето отечество и да го изпълниш… каквито и жертви да изисква това.
Когато един държавник следва своя дълг, той няма право да мисли за радостта или огорчението на своите близки.
Властта е дълг и бреме. Държавникът, истинският държавник, не принадлежи на себе си. В името на дълга той трябва да се отрече от личните си чувства, от предпочитанията си, да се откаже от всичко…… и да следва своя път, дори ако той преминава през Голгота…
Един истински държавник не принадлежи нито на себе си, нито на своя род. И не роднинските чувства трябва да ръководят постъпките му, а дългът и отговорността.

Една нощ по време на гръмотевична буря, един работник от ЖП след оглед на своя участък, уморен потеглил към къщи. Изведнъж го ослепила мълния и силен гръм го хвърлил на земята. Мълнията повредила релсите и се запалила къщичката на работника.
Той искал да побегне да гаси дома, но сигнала на локомотива го спрял. Изтичал и запалил фенера, който вятърът бил загасил. Откъснал парче от червената си риза, покрил с него фенера и го издигнал високо. Идвал пътнически влак.
Машинистът забелязал червената светлина и влака спрял на няколко метра от разрушените релси. Работникът загубил дома, заедно с имуществото си но изпълнил дълга си. Той спасил живота на пътуващите хора във влака.
Това е саможертва. Да си готов да се жертваш за доброто на другите, забравяйки себе си, нуждите си, интересите си, за да спасиш хората, да им помогнеш, да им направиш добро, да им покажеш любов.
Човек трябва да се отрече от гордостта, злобата, завистта, омразата, нетърпението, алчността и суетата и да последва пътя на смирението, кротостта, любовта, търпението, ….
Никой не може да бъде едновременно горд и смирен, злобен и кротък, склонен да роптае и да е търпелив, сребролюбив и алчен, завистлив и любещ, стиснат и щедър. Ако искаш да бъдеш скромен, кротък, търпелив и любещ, остави гордостта, злобата, отмъщението, гнева, нетърпението, омразата и завистта.