Нима това е поредното „трябва“? В известен смисъл, да. Но когато кажем: „Дълг“ това е къде по-приятно. Майката е задължена да се грижи за себе си, за физическата и емоционалната си почивка. Тя трябва да намери своите източници на мир и радост.
Когато майката е щастлива, тя може да направи щастливи своите деца. Отпочиналата и удовлетворената жена може да дари с топлина и радост на съпруга си.
Само ако жената се научи да приема, тя може, от сърцето си, по-дълго  да отдава, да споделя и изпълва близките си с добри емоции.
Колко често майките, които се грижат за себе си, се възприемат като егоистки? Щом си родила бъди готова да даеш всичко от себе си, без остатък. Да, майката наистина дава, това е заложено в нея.
Изворът, реката, морето, … също отдават, но за сметка на какво? Те непрекъснато се пълнят. Така и майката трябва да бъде изпълнена, за да бъде източник на благосъстояние, грижи и щастие в дългосрочен план, а не само за един месец или една седмица след раждането на детето.
Щастливат майка е основата на щастието в семейството. Обърканата, уморена и неудовлетворена майка – това е не само нейн проблем. Атмосферата в дома се гради от стопанката. Тогава можем ли да кажем, че ако една жена се грижи за себе си е егоистка?
Познаването на източниците на изпълване с радост и щастие, а също и каналите, които опустошават, угнетяват и нараняват, и използването на тези знания, съвсем не е егоизъм. Това по-скоро е отговорност на майката, на жената пред нея самата и пред семейството ѝ.

Той отива там, където ви е заповядано да напуснете.
Ако Бог ви е изпратил някъде, а вие си останете в къщи, защото трябва да се грижите за близките си, със своето непослушание лишавате тези хора да чуят учението и проповедта от Самия Исус Христос.
Ако вия сте послушали Христос и сте се доверили на Бога, Господ Сам ще дойде да проповядва във вашия град, ако не сте Го послушали, сте Му попречили.
Оставете всички спорове и в никакъв случай не противопоставяйте това, което наричаме „задължение“ на заповедите на нашия Господ.
„Аз знам, че Той ме изпрати там, но мой дълг е да остана тук …“. Тогава не вярвате, че Христос е говорил сериозно.
Не взимаме ли върху себе си ролята на Божий промисъл относно живота на другите хора? Не вдигаме ли много шум, разяснявайки на хората, че Бог е до тях и не може да се приближи? Ние трябва да си държа устата затворена и да не дремем духовно.
Бог иска да ни покаже Своя Син, Той желае нашите молитви да се превръщат в изкачване на планината на Преображението, но ние не Го остави да го направя.
Той се труди там, където ни изпраща да чакаме.
Чакайте Бог и Той ще направи това, което е необходимо. Просто не се мръщете, защото не можете да видите какво ви очаква! Не ни ли държат на каишка нашите собствени истерии?
Да чакаш не означва да скръстиш ръце и да седиш на едно място, да чакаш означава да се учиш да правиш това, което ти е казано.
Всички тези етапи са от Неговия път и ние трябва да се научим да ги разпознаваме.

Това е една дълга икономическа история.
Изтекъл е крайния срок, когато страната е трябвало да изплати дълговете си пред няколко хедж фондове в САЩ, в противен случай ще се повтори недостига на финансии от 2001 г.
Аржентина е обявила, че не може да плати дълговете си от 93 милиарда долара и е предложи на своите кредитори за размяна облигации, които в момента струват стотинки, спрямо новите, но с отстъпка. Идеята е Аржентина чрез тях да плати по-малко, но все пак да плати.
Съгласили са се почти всички кредитори, включително и американските. Но няколко американски хедж фондове са се отказали и сега на тях дълговете трябва да им се изплатят в пълен размер.
Съдебните дела са се водили няколко години, но съдът е взел страната на хедж фондовете.
Преговорите на аржентинския министър на икономиката с хедж фондовете са завършили неуспешно. Днес те продължават.

Известният майор Андре рискувал сигурността на младата американска нация чрез прибързани и злополучни“предателски действия“. за това той бил осъден на смърт.

Маршал казва за подписването на тази смъртна присъда, подписана от Вашингтон:

– Може би няма случай в живота на главнокомандващия, когато да се е подчинил с по-голяма неохота на суровите заповеди на дълга и политиката.

Дабни отбелязва, че страданието на Вашингтон към Андре е „истинско и дълбоко“ Той е имал пълната власт да го убие или да го остави жив.

Защо тогава е подписъл смъртната му присъда?

Дабни обяснява:

– Волята на Вашингтон да подпише смъртната присъда на Андре не произлиза от това, че състраданието му е повърхностно или престорено, а от факта, че разумно е уравновесено от комплексни висши решения …. на мъдрост, дълг, патриотизъм и морално възмущение.

Представете си, че Андре има защитник, който чува думите на Вашингтон:

– Правя това с най-голяма неохота и желание..

Тогава защитникът би казал:

– Щом си върховен в тази ситуация, ти имаш пълната физическа възможност да оставиш тази писалка. Но по по подписването на тази заповед ще разберем, , че съжалението ти е лицемерно.

Съжалението е истинско, но е възпрепядствано от по-висш мотив. Вашингтон е имал служебната и физическа власт да освободи престъпника, но не е имал одобрението на собствената си справедливост.

По същия начин стоят нещата и с Бога. Божията безкрайна мъдрост направлява цялата му воля, ръководи и хармонизира, без да подтиска всичките действени закони.

Той иска всички човеци да се спасят и да им бъде простено за всеки грях, защото ги обича, но той не може да пристъпи това, което е постановил. „Заплатата за греха е смърт“. Единственото разрешение на въпроса е кръсната смърт на Исус. Приемането с вяра на това, което Божия Син  е направил за нас ни спасява.

В едно село през 1890 г. живяла бедна, но богобоязлива вдовица. Тя дължала на някого 20 гулдена. Срещу този дълг искали да конфискуват кравата, единствения източник на препитание  за вдовицата и децата й.
Когато не намерила помощ и милост у хорта, тя уповала на Бога и в молитва Го помолила да й помогне.
Докато се молела, дотичал малкият й син и й подал две монети, които той бил изкопал от земята, докато си играел. Когато покопали още малко изровили 10 добре запазени златни старинни монети, холандска и немска изработка.
Този дар им бил изпратен от Бога в последната минута. Той не само запазил кравата им, но ги избавил от трудното им материално положение.
Господ никога не остава в нужда хора, които уповават на Него.
Без Господа не само град и дом за човека, но и гнездо за гургулица не се построява.
Да уповаваш, означава да вярваш и очакваш с надежда Бога да ти помогне, без да се смущаваш.