Две жени близки роднини се скараха. Кавгата им беше за имот. Това е сериозен проблем, не е дреболия. Много се караха и накрая спряха да общуват помежду си.
Трудно е да запазиш емоционалното си спокойствие, когато живееш в един апартамент с човек, от който силно си наранен. Там често се развихряха страсти.
И всеки знае, че подобни чувства не преминават, но разрушават живота, на този, който ги изпитва.
По-възрастната, от двете скарани жени, една вечер изведнъж загуби разсъдъка си, обезумя, започна да къса всичко, а после се опита да се покатери по стената.
Линейката пристигна и я откара в болницата, но тя беше в кома. Веднага започна лечението ѝ. Включиха я на изкуствено дишане, защото тя не можеше да диша.
Направиха изцяло преглед и поставиха следните диагнози: диабет и промени в панкреаса; туберкулоза – силно поражения в белите дробове; мозъчен тумур; подчелюстно подуване и като капак гноен минингит.
Лекарите нищо хубаво не можеха да обещаят на роднините.
В болницата дойде един мъж и се моли за нея и тя дойде в съзнание. Прехвърлиха я в друга болница. Тя започна тихо да говори, да се обръща, но не успя да се изправи на крака. Беше много слаба и изтощена.
След една седмица тихо умря.
Патологът шокиран обясняваше на роднините:
– Не разбирам, проверих всичко няколко пъти. Тя нямаше никакво заболяване. Всички предишни диагнози за тумор, туберкулоза и промени в панкреаса бяха изчезнали. Но от какво умря и аз не знам.
Причините за смърта ѝ назова човекът, който се бе молил за нея:
– Караниците, гнева и негодуванието.
Когато, той се помоли тази жена да оздравее, Бог отговори и тя бе здрава, но след това умря. Тогава мъжът се обърна към Бога:
– Господи, но защо тя умря, нали се молих да е жива и здрава?
Бог му отговори:
– Само не и когато самият човек иска да умре ..
Работата се състоеше в това, че тази жена беше много нещастна, с болно дете инвалид на ръце, без мъж и куп дългове. Тъжна история…..
Нашият гняв и емоции не са безобидно нещо, те могат да ни убият.

Вие никога няма да промените нещата в живота си, ако не знаете, че са дефектни. Промяната изисква научаване на истината.
Исус каза: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“. Ти няма да бъдеш свободен, докато не разбереш истината. Тайната на лична промяна не е хапче, програма или процес. Това не е терапия, книга или семинар. Това не е позитивно мислене или психология. Доказателството за личната промяна е намерена в истината. Трябва да се изправите пред истината за себе си, за Бога и да осъзнаете вашите отношения с Него, преди да започнете да се променяте.
За всеки лъжата действа самоунищожително. Ако си затънал в дългове в момента, това е, защото си повярвал на някои лъжи. Мислите си: „О, аз трябва да имам тази къща“. Наистина ли трябва да я имате? Можете ли да го докажете?
Ние лъжем себе си през цялото време. Но трябва да можем и да се изправим пред истината, ако наистина желаем да се променим.
Исус каза, че истината ще ни направи свободни. Но за първи път като че ли сме нещастни! Истината те кара да си нещастен, не можеш да го отречеш, защото тя те изобличава. В момента, в който застанете честно пред истината за вас и всичко останало в живота ви, започвате да се освобождавате.
Кой е истината? Исус каза: „Аз съм истината.“ Не „Аз го имам.“ Не „Аз сочи пътя“. Той каза: „Аз съм истината“.
Можете да се доверите на думата Ми. Неговото Слово е Библията.
Библията е като път. Тя ни показва къде да ходим и как да останем на пътя. Тя ни показва, как да се върна на пътя, ако сме се отклонили.
Помислете добре!
Какво е това в живота ви, за което се преструвате, че не е проблем, но трябва да се промени?
Не се страхувайте Библията ще ви разкрива истината, ще ви освобождава и променя.

Властите на град Детройт, щата Мичиган, са обявили фалит, поради невъзможност да изплати почти 20 милиарда дългове.

Това е най-големият общински фалит в историята на САЩ.

Детройт се намира в дълбока криза. От 2000 г. насам населението е намаляло с повече от една четвърт, до 700 хиляди жители.

Преди 60 години в града са живели повече от 2 милиона човека.

Сега около 40 хиляди домове и парцели пустеят. 36% от жителите живеят под границата на бедността.

Преди известно време машини за игра имаше навсякъде. Тогава много хора се бяха пристрастили към тях. Това е като епидемия, тя засяга и възрастни, и деца.
Спомням си мъже след работа в деня, когато се се раздаваха заплатите, които отиваха в игралните зали и там оставяха целите си заплати. Тогава имаше много разводи, защото жените не издържаха и нищо не можеха да направят със своите мъже. В такива места прозорци и часовници няма. Там се разрешава да се пие бира или кафе, пушенето не се забранява. Сядайки зад автомата човек взима със себе си бутилка бира или чаша кафе, с цигара в уста, устремява поглед в играта Това хората го прави за собствено удоволствие. Те ходеха като програмирани и играеха….
Пристрастяването към хазарта е сериозна зависимост и на човек му е трудно да се избави от нея. Някои хора даже посягат и на живота си, заради неизплатени дългове. Това е много опасно!
Има и друга игрова зависимост. Зависимостта от компютърни игри и Интернет! Това не е по-малко опасно. Има много случаите, когато тинейджъри са умирали директно на компютрите си от изтощение или сърдечна недостатъчност. След всички тези „стрелби“ юноши вземете истински оръжия и убиват реални хора. И такива случаи не са малко.
Никой не спори, че компютърните игри са нещо интересно и увлекателно. Възрастни мъже, даже баби и дядовци се впускат в различни „акции“ и „преследвания“. Но всичко трябва да е с мярка и да се правят почивки. Игрите не трябва да заемат цялото свободно време, дори и и не свободното.
В действителност, много от геймърите често забравят да ядат, да пият вода и да спят. Поради изтощение на тялото, понякога настъпва смърт.

Първият ръкопис „Страния случай на доктор Джекил и мистър Хайд“ на Стивънсън е бил изгорен от жена му.
Има две версии, защо е направила това. Едни твърдят, че те е смятала тази история за недостойна за писателя, а други казват, че не е била съгласна с разглеждането на темата за раздвоената личност.
Въпреки всичко болният от туберкулоза Стивънсън, за три дни отново успял да напише тази новела, която станала една от най-продаваните му произведения и помогнала на семейството му да се отърве от дългове.