Скоро чилийски и испански учени са направили изследвания в пустинята Атакама, намираща се Чили. Тази област е най-сухото място на Земята. Много учени смятат, че това е аналог на марсианската пустиня.
За замръзване  в пустинята изобщо не става дума, дъжд вали веднъж на 10 години, а почвата е богата на концентрирани соли.
Червената планета много се отличава от тази обстановка, защото там през цялата година всичко е замръзнало, а повърхността се намира под непрекъснатото въздействие на ултравиолетовите лъчи.
Въпреки това учените използват пустинята Атакама като „опитно зайче“. Преди да изпратят апарат на Марс те го изпробват в чилийската пустиня.
Съвсем наскоро е била тествана технология, която може да открие живи организми. Това устройство е създадено от испански учени. Използвайки я, те вземат почвени проби извлечени от различни дълбочини.

В Дорсет, югозападна Англия, жителите са били озадачени, от падащите сини кристали с размер до 3 см.  Стив Хорнсби твърди, че кристали са паднали в следобедните часове, когато  валял дъжд придружен с градушка
Най-напред самият той е мислил, че това е градушка. Стив е открил такива сини отломъци в градината си, били около дузина. Те били сини желеобразни кристали без мирис. За да ги събере той е използвал лъжица и буркан от конфитюр.
Представители от метеорологичната служба са изследвали страните находки и са заявили, че това не е метеорологично явление.
Стив Хорнсби бивш инженер от авиокомпания твърди, че преди дъжда небето е имало тъмножълт необичаен цвят.
Произхода на тези страни кристали за сега не е установен. Трябва да отбележим, че такива явления не се наблюдават за първи път в Англия. По-рано са били намерени бели желеобразни съсиреци с неправилна форма произхода, на които също не е  бил установен.

Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.
И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, загадъчни и поставящи по-големи интелектуални предизвикателства. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат като подкожната инжекция, промъквайки своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо,  колкото и малко да е, за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.
Той бе надарен с красноречие, интелигентен, любопитен, но на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката.
Беше станало така, че  преди науката да успее да стигне до него беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване, всички те бяха заблудили този човек. Всичко, което обществото беше позволило да се промъкне до мозъка му, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация.

Белгия отпразнува навечерието на Нова година с необичайно високи за това време на годината температури.
Контролният термометър в Брюксел е показвал 10,4 градуса по Целзий. Това се случва за втори път.  През 1883г. през новогодишната нощ е отбелязана температура от плюс 11 градуса.
Метеоролозите обещават повече топлина през първите няколко дни на тази година, придружен от доста силен дъжд.
На тревните площи  и цветните лехи в белгийската столица цъфтят цветя, сред които могат да се видят рози. Изглежда растенията са сбъркали сезона.

Тази необичайна постройка се е появила в един малък холандски град при реконструкцията на стара брегоукрепваща стена.

Уникалността на моста се състои в това, че се намира под нивото на водата. Той се явява част от бреговата укрепителна линия построена през 1628г., с помощта на която били свързани няколко градове и села чрез пясъчни и камени валове. При случай на отбрана по време на война, с помощта на тези валове, района можел да се залее с вода.

От разстояние мостът не се вижда. Стърчат само главите на минувачите. Ако човек се приближи може да види само много тесен ров.

Мостът остава сух по време на дъжд, а валовете от двете страни на брега отвеждат излишната вода. Нивото на водата в канала остава непроменено.