Защото в много молитви, без да подозирате, искате далеч повече, отколкото ви се струва. Това става обикновено ако не сте помислили предварително.

Добре, помолили сте се. Помислихте ли за какво точно се молите? Една молитва ли е това? Не, това са две молитви — едната, произнесена гласно, а другата — непроизнесена. Но и двете стигнаха до ушите на този, който ги чува и изречени, и неизречени. Какви са тези изречени и неизречени молитви? Нали изразявате едно желание в молитвите си.

Помислете върху това. Когато молите за успеха на своите дела и постъпки, бъдете внимателни, защото без да искате, може да навлечете беда на съседа си. Не вярвате ли? Ако се молите за дъжд, който е нужен за вашите ниви, вие същевремено се молите беда да сполети съседа ви, чиито ниви не се нуждаят от влага и дъждът може само да ги повреди.

Когато сте във война или участвате в конфликт, вие се молите за победа и утвърждаване на вашата истина, но помисли ли сте какво носи на другите, които са срещу вас? Смърт, вдовици и сирачета, разрушени домове, депресия, мъка ……

За това, когато се молите внимавайте какво точно искате. Все пак не живеете сами на тази земя.

Най-големият в света покрив без допълнителни подпори, който защитава от слънце и дъжд наскоро е бил построен в Южна Корея.
6000 тона стомана на 95-метров перваз плава във въздуха, конзолно без допълнителни подпори. Покрива е конструиран от виенско архитектно студио Coop Himmelb(l)au.
Те са измислили мрежеста структура върху, която са опънати другите покривни елементи.
Това е изключително смело решение, като се има предвид огромното платно, възможните земетресения и силни бури, които редовно се спускат на Южна Азия.
Разработчиците твърдят, че нито земетресеня, нито урагани могат да разрушат този висящ екран, както наричат този покрив.
Но аз бих се страхувала по време на катаклизъм да стоя под него, дори някъде наблизо.

Когато на улицата е много студено, понякога над земята възникват тънки изящни стълбове. Това е едно удивително атмосферно явление, вдъхновяващо хиляди фотографи. Можете да видите резултата от съвместното творчество на атмосферата, светлината, човека и фотоапарата.
От физична гледна точка, тези снопове са резултат от пречупването на светлината в тънкия леден прах, който се върти във въздуха в мразовито време. Освен това съвсем меко осветление, от Луната или улична лампа, е способно да предизвика удивителна илюминация. И всеки път сноповете изглеждат по различен начин. Те приличат ту на колони от някакъв небесен храм, ту на дискотечни огньове или на леки струй от дъжд, образувани от светлина.
Тези снимки на които са запечатани тези светлини снопове са резултата от художествения „улов“ на фотохудожниците пейзажисти Джейсън Ернс, Тристан Гречко и други.

Планетата се превръща все повече и повече в боклук и само креативните хора са в състояние да ни спаси от него. Те знаят как да мислят. На пръв поглед безполезни предмети, но им намират приложение.  Сега всеки от нас има възможност да създаде къщичка за птички, без да има каквито и да е умения.
Специалисти от дизайнерската компания InDezign предлагат ново решение, как да се използват стари кутии от кафе. Такава кутия става прибежище за нашите пернати приятели. Птиците получават уют и защита от вятър и дъжд. За тях гнездо, за нас удовлетворение.
За да приготвите симпатичния птичи дом е необходимо да почистите кутията, да поставите на дъното й подходящ винт, за да можете да я закрепите вертикално и  й прикрепяте покрив.
Всяка година, къщичките за птици могат да бъдат актуализирани само чрез промяна на основното тяло.

Отдавна не бе валяло. Изведнъж небето над нас се покри с черни, плътни облаци. Бурята очевидно беше близо и побързахме към къщи. Точно, когато преполовихме широкия склон, заваля дъжд.
Той бе толкова силен, че падаше като плътна пелена и трудно се виждаше пътя.
По небето се стрелкаха огнени светкавици, веднага след тях тътнеха оглушителни гръмотевици.
Имах чувството, че ада се е отворил, готов да ни погълне.
Наблюдавахме грандиозно представление на природните стихии. Постепенно бурята се отдалечи и гръмотевиците преминаха в глухи тътени. Дъждът обаче продължаваше, а светкавици се кръстосваха на хоризонта.
Далечните тътени, дъждовната завеса и шумът на водата ни създаваха специфична атмосфера, която ни сближаваше.
Постепенно дъждът отслабна, накрая спря и слънцето проби облаците.
По цветята и листата заблестяха кристални капчици вода. Помислих си: „Земята най-после се е напила до насита“.