Хората пишещи реклами и подобни текстове владеят нашите умове, нападат мозъка, влизат през очите и ушите и поглъщат духовното ни начало. Те са като досадни мухи, налагащи се на човек на улицата като лозунги, понятия и ценности на живота. Такива ежедневно измъчван портативните си компютри, издигайки бизнеса към следващата планината от нови продукти и марки. Те населяват това информационно пространство, с псевдосъщности, които не съдържат никаква обоснована стойност. Изкушават ни, развращават и ни променят. Преработват ни и ни връщат обратно. Принуждават ни да се движим с ококорени очи в супермаркетите, прилепват ни към екраните, вкарват ни в заеми и кредити, приспивайки ни. Демони с една дума казано.
Ако се вгледаме по на широко, самите писачи на такива реклами са зъбците на консуматорското общество и като креативни хора се различават от обикновените граждани само по спецификата на тяхната работа. Но работата им е на наемник и те също, като всички, трябва да се борят за парчето хляб. И в тази надпревара, нима е нужно да се замисляш за последиците от своите действия! Звучи добре като извинение.
Обществото като саморегулираща се система трябва да развива защитни механизми срещу инфекцията от реклама, както и срещу език спрямо потребителя. Кой ще защитава и ще влезе в битка за него? Отговорът е очевиден. Други творчески, креативни люде и хора на изкуството.
Ето това е, демоничния писач на текстове в целия си блясък: остри уши, безумни очи и светкавиците между пръстите му. Талантливи писатели вече не трябва да си измисли свои собствени светове, в които да потапят четящия. Сега имаме много по-мощни инструменти, покваряващи човешките души – копиратър, бизнес и реклама. Това са трите стълба, на които се опираме днес. Колко дълго ще трябва да чакаме момента, в който терминът „лице“ завинаги ще се превърне в „клиент“, а мозъците ни да бъдат пъхнати в някакви кутии? Кой знае!

Денят беше слънчев, но някаква болка и мъка тежеше въз въздуха, които не вещаеха нищо добро за разходка. От вън се чуваха крясъци, викове, ругатни и стенания. Всички се натрупана на прозореца. Това, което видяха ги смрази. На площада отпред се виждаше голяма група от хора, обкръжена от въоръжени, които ги блъскаха едни в други. Между тях имаше жени, възрастни хора, но не и деца. Имаше мъже, който яростно избитваха насочените дула на наобиколилите ги и нещо крещяха, но следваше удар и съпротивилият се мъж падаше на земята.

Изведнъж се чу мощен залп. Площадът се покри с трупове на хора. От тях потече море от кръв. Същинска касапница.

По стълбите тичаха уплашени хора. Викаха и крещяха обезумели:

– Идват! Ще ни убият!…Бягайте….

Бравата на вратата се размърда и в стаята влетя уплашен мъж. Той огледа хората в стаята и задъхвайки се започна да обяснява:

– Влизат навсякъде,….. изкарват хората навън и ги разстрелват. Не знам какви са, но където и да влязат …… търсят само пластмасови топчета, събират ги в чували и ги изнасят.

– Трябва да затъмним прозорците и да залостим добре вратата, – предложи Симо, след като хората в стаята се съвзеха от чутото.

– Залостените врати едва ли ще ги спрат, – каза с тъжна усмивка новодошлия. – Те са като лавина, след която остават само трупове и изтърбушени домове.

– И все пак да опитаме, – обади се Рената, – не можем да стоим със скръстени ръце.

Хората в стаята се задвижиха с някаква затаена надежда, че това ще ги отмине. Някой пусна резето на вратата и превъртя два пъти ключа на вратата. Другите започнаха да пускат щорите, а там където недостигаха, импровизираха с тежки и тъмни пердета, черна хартия и каквото имаха под ръка, за да затъмнят прозорците.

Веско и Елена се сетиха за една стая, която използваха за килер и се запътиха на там. Тази стая имаше по-малък прозорец, но решиха и него да затъмнят.  Намериха някакви избелели щори, но в случая щяха да им свършат работа. Закачиха ги на прозореца и въздъхнаха облекчено.

Странно, прозорецът беше затворен, но усетиха сякаш вятър надигна щората, която бяха току що поставили и пред тях изникнаха двама души с оръжие в ръцете. Те бяха в камуфлажно облекло. Веско реагира бързо. Удари изненадващо единият под брадичката, но и Елена не беше бездействала. Не знам от къде, но в ръцете ѝ се намери дъска, с която халоса другият натрапник. Едвали щяха да успеят, ако другите знаеха или бяха усетили, че вътре има хора.

Единият от нападателите беше жена. Тя дойде бързо на себе си и започна да се оглежда. Видя, че я бяха вързали здраво. Над главата ѝ стоеше девойка с дълга пусната коса, която я разглеждаше с любопитство.

– Защо преследвате хората и ги убивате? Кои сте вие? – попита Елена.

Жената прехапа разкървавената си устна и каза:

– Нас ни е създал Един. Ние сме хуманоидни роботи. Трябва да прочистим лошите хора и тези които не желаят да правят  добро.

– Това с насилие ли мислите да го постигнете? – намеси се Веско. – Вие убивате наред, как разбирате, кои са лоши и кои добри?

– Убиваме тези, които ни се противопоставят или не желаят да се поправят, – каза овързаният мъж, който беше дошъл в съзнание.

– Но това е нелепо, дори Исус Христос не е насилвал никого да вярва в Него, нито го е убивал, въпреки че е имал сила за това – каза Елена.

– А инквизицията, а кръстоносните походи, изгарянията на клада, …..? – каза жената.

– Но това е бил прекален фанатизъм и неразбиране на Бога, – каза Веско.

Вързаните само се засмяха.

– Казахте, че сте роботи, но от къде черпите енергия? – продължи с въпросите си Елена.

– За това събираме пластмасови топчета, – каза жената. – Когато ги погълнем, ние така сме устроени, при разтварянето им в тялото ни, се отделя енергия.

– Но тези топчета рано или късно ще свършат, – намеси се Веско.

– Ние от скоро сме създадени и използваме наличните ресурси, – започна да обяснява жената. – Този, който ни е направил ще създаде машина, която да прави такива топчета.

– И все пак това, което правите, мисля, че не е съвсем правилно, – разсъждаваше на глас Елена. – Насила нищо добро не се е постигало до сега. Унищожават се хора, но резултат няма. Ако човек не е убеден в нещата, които върши, той се превръща в марионетка, машина за изпълняване на заповеди ……..

Тя не успя да довърши. В стаята блесна силна светлина. Когато тя угасна, на пода лежаха два трупа на мъж и жена …..

В историята на човечеството се е водила непрекъсната борба за териториално надмощие. Велики империи са възникнали на политическата карта на света, а след това са изчезвали от нея. На някои от тях е било съдено да оставят след себе си незаличима следа.
Монголската империя е най-голямата по територия в историята. В периода на своето могъщество, в края на XIII век, империята се е простирала от Японско море до бреговете на река Дунав, а на юг обхващала почти целия индийски субконтинент.
Общата площ на владенията на монголците е достигнала 38 милиона кв. километра.
Отчитайки огромните размери на империята управлението ѝ от столицата – Каракорум било практически невъзможно. Не е случайно, че след смъртта на Чингис хан в 1227 г. започва процес на постепенно разделяне на завладените територии в отделни улуси най-значителната, от които е станала Златната орда.
Икономическата политика на монголите за завземане на територии е била примитивна. Същността ѝ се състояла само в данъчното облагане на завладените народи. Всичко събрано отивало за поддържането на огромната армия, според някои оценки, тя  достигала половин милион души. Конница била най-смъртоносното оръжия на монголците, пред която не са успявали да устоят много армии.
Империята била съсипана от между династическите препирни, имено те спрели експанзията на монголите на запад. След това веднага бе последвала загуба на завладените територии и улавянето войските на династията  Мин Каракорум.

Този мобилен дом е добро съчетание на малка жилищна площ и оптимална организацоя на пространството. На 37 кв.м се помества абсолютно всичко, за пълноценно прибиваване в нея. Той е много добър за пътуване и за вила.
Архитектурната фирма Wheelhaus, специализирана в създаването на малки подвижни къщи, е представила нов жилищен проект, с ширина само от 3,5 м и дължина – 10 метра. Wedge Cabin – е малка, но напълно функционална къща, които е оборудвана с всички необходимо за живеене: хол, спалня, баня с тоалетна и място за готвене.
Къщата е построена в стил рустик, така че можете вътре да видите дебели дървени дъски, камъни, допълващи умишлената простотата в интериора.
Обстановката в гостната е украсена с декоративна камина, която придава уют. В малка кухня са вградени миялна машина, мивка, котлон и мини-хладилник. Към стената са прикрепени микровълнова и шкафове.
Такъв модел може да бъде използвана като подслон за един или двама души, вила или временна сграда на почивка. С компактните си размери, Wedge Cabin може да се поставя върху ремарке и да св премести на всяко друго място.

В произведенията на Толкин хобитите са представени като малки хора, които не обичат да пътуват, защото не искат да напуснат уютните си жилища. Въпреки това дизайнерът с псевдоним Samm1t е създал дом на колелета Hobbit Hole Camper Trailer, който специално е предназначен за хобит.
За да направи Hobbit Hole Camper Trailer на  Samm1t са му били необходими два месеца и 2 хиляди долара. В резултат той получил функционален дом на колелета – компактно ремарке за автомобил, предназначено за един или двама души.
Вътрешната част на Hobbit Hole Camper Trailer е разделено на две помещения. Първата е основната част, това е спалня с място за двама души. Именно там можеш да попаднеш, след като влезеш през кръглата врата. Втората част на ремаркето се намира в задната му част. Достъпа до там се осъществява чрез отделно отваряща се врата нагоре. В тази част се намира малка полева кухня и склад за вещи.
Hobbit Hole Camper Trailer може да се прикрепи към автомобил. Той издържа скорост до 90 км/ч.