Веднъж един богаташ взел малкия си син на село, за да му покаже, колко бедни могат да бъдат хората. Те прекарали един ден и една нощ в едно бедно семейство. Когато се върнали в къщи, бащата попитал сина си:
– Хареса ли ти пътешествието?
– Беше много хубаво, татко!
– Ти видя ли колко могат да бъдат бедни хората? – попитал бащата.
– Да
– И каква поука извлече от това?
Синът отговори:
– Аз видях, че ние имаме едно куче, а те имаха четири. Ние имаме басейн сред градината, а те имат залив, от който не се вижда края на водата. Ние осветяваме градината си с лампи, а на тях им светят звездите. Ние имаме голям вътрешен двор, а те целият хоризонт.
Бащата останал безмълвен. А синът продължил:
– Благодаря ти татко, че ми показа колко богати са тези хора.
Нима не е истина, че всичко зависи от гледната точка, от начина, по който гледаш на света?
Ако имаме любов, приятели, семейство, здраве, добро настроение и позитивно отношение към нещата ние получавате всичко!
Не можете да купите с нищо по-горе изброените неща. Може да придобиете всякакви въображаеми материални блага, даже да се запасите с тях за бъдеще, но ако душата ви е празна, вие нямате нищо!

Някой запитал Гамлиел:
– Къде се намира Всевишния?
– Не зная.
Друг му казал:
– Каква е тази твоя мъдрост, всеки ден да отправяш молитви към Него, без да знаеш къде е Той?
Гамлиел отговорил:
– Преди да ти отговоря ще те попитам  нещо за това, което е с теб ден и нощ, а ти ми кажи къде е то, питам за душата ти?
– Не зная.
Тогава равинът казал:
– Не можеш да ми кажеш мястото на нещо, което е с теб, а ме питаш къде е Този, на Когото се моля!.

Думата „психология“ има гръцки произход и се превежда като „наука за душата“. Така психологът се явява специалист на човешката душа.
Душата на човек е едно безбрежно, тайнствено море. И не всеки е в състояние да води кораба безопасно по бушуващите страсти. Само опитния кормчия, който е преминал изпитанията на плаването по житейското море и не се е загубил в него, може да помогне на другите. Такива опитни кормчии в църквата се явяват нейните свещенослужители. Тях с пълно право можем да ги наречем специалисти на човешката душа.
За да обясним как действа духовната грижа на свещеника ще прибегнем към следния пример. Когато човек е болен, обикновено викат „бърза помощ“. След отстраняване на първите атаки на болестта на пациента се предписва дългосрочно лечение. В църквата  ролята на „бърза помощ“ играе свещеника, а дългосрочното лечение е духовната грижа за човека. За да може духовникът да даде духовна помощ е нужна благодат от Господа.
На запад, когато влиянието на църквата отслабва, психическите проблеми при хората остават, но тъй като няма кой да им окаже помощ те се задълбочават и като аналог на свещениците се появяват психолози и психотерапевти.
Възниква въпросът: До каква степен психолог или терапевт може адекватно да реши проблема или духовно изцеление на психично заболяване? Дали е сравнима помощта, която се получава чрез свещениците? Разбира се, че не.
Но кой по-добре от Бога познава душата на човека? И кой по-добре би се справил  от Него с душевните проблеми на хората. Свещениците са само оръдията, чрез който Той осъществява своята помощ.
Когато хората напуснат църквата, пълнят болниците, психиатриите и затворите. Защо? Липсва им Писанието, основа за разбиране и развитие на същността им.

Човек може да бъде религиозен, но не и духовен. Вярата в Бога е като любовта на майката в рожбите й.
Няма стара и нова душа. Господ е връзката между душите. Той е моралът, а с тялото и мисленето ни се занимават свещениците в църквата.
Това са идейните различия между хората, богатството и нищетата, парите и силата, физическата груба мощ, лъжата, която може да те шляпне през лицето, но не е в състояние да убие в теб душата

В едно село се готвели за голяма сватба. Богатата невеста била от съседното село.
Между гостите и роднините имало човек, който си правел сметка да извлече полза от предстоящото събитие.

Отишъл при близките на младоженеца и започнал да ги мъмри, че закъснявали навсякъде, не следвали никакви правила и така ще създадат неприятности на булката. Те си помислили, че той е почетен гост на булката и веднага му дали пари, за да се корегират нередностите по организацията.
След това отишъл при близките на булката и ги обвинил, че не оказват необходимото уважение. Цяла драма направил, за да получи пари и от тях.
Тази игра продължила доста дълго и този човек посъбрал доста пари. Накрая на сватбената церемония  никой не могъл да го открие, оказало се, че никой не го е канил. Той бил си отишъл.
Нашият свят прилича на този неканен гост, дошъл на сватбеното тържество.
Женихът е Бог, а невястата е нашата душа. Когато човек осъзнае същноста на света, той изведнъж губи значението си за него и изчезва като героя от тази история.