На 29 ноември 1980 г. при търсене на нефт в американскито езеро Пенер погрешка била пробита дупка в една от солените мини под езерото.
Водата бързо увеличила отвора до 35 сантиметра и се спуснала надолу.
Езерото станало плитко и в него потекла вода от Мексиканския залив свързан с Пенерния канал.
след известно време  езерото от сладководно станало солено. Максималната дълбочина се увеличила 100 пъти. Вследствие, на което напълно се изменила околната екосистема.

Човек не е определен да живее сам, а като част от общност. Той е единица от цялото човечество и оттук произтичат многобройните му задължения във взаимоотношенията с ближните.
Човек няма пълна власт над живота си, за да върши каквото му харесва. Това добре е илюстрирано в следната притча.
Имало много хора на борда на един кораб. Един от тях взел свредел и започнал да пробива дупка под него. Друг от пътниците му казал:
– Какво правиш?
Първият отвърнал:
– Теб каво те засяга? Не е ли дупката под моята пейка?
А останалите рекли:
– Но водата ще нахлуе и всички ни ще издави.

Признавам, че Интернет дава много удовлетворение и радост в живота. Ако гледаме на нещата само по този начин, лесно ще изгубим по-хубавата част от живота си, сърфирайки из световната мрежа, без да броим стоенето на линия.
Интернет може да стане лесно черна дупка, в която да потъне цялото ни свободно време и енергията ни, като получим много малко в замяна. Същото се отнася и за компютърните игри.
Ограничете часовете си в Интернет, като предварително планирате кога и как да го използвате. Контролирайте желанието си да играете на някои по-продължителни игри, които ще ви отнемат времето за нещо, което е трябвало да свършите, но сте го оставили за по-късно. Алтернативата на отлагането на някои задачи, не е използването на Интернет.
Всяко нещо използвано с мярка и навреме, допринася полза. Иначе оставаме излъгани и с чувството, че нещо сме пропуснали.

Един плъх може да падне от петия етаж и да се приземи на краката си здрав и читав. Той може да се промуши през дупка с размер на монета, а също да победи същество пет пъти по-голямо от него. Става въпрос за котката.
Един плъх може да оцелее дори ако бъде пуснат в тоалетната. Всъщност той би я взел за водна пързалка. Може да падне в морето и да плува в продължение на три дни, без да се измори.
Плъховете с удоволствие гризат сапун и пият бира. Изобщо не отказват нещо, което поне малко става за ядене.
Въпреки непретенциозните им хранителни навици, плъхът може да усети и минимални количества отрова в яденето. Та дори тя да е една милионна част от общото тегло на храната.

На територията на Северния остров в Нова Зеландия има едно прекрасно място, система от пещери Вайтомо, което на езика на майорите се превежда като „вода“ и „дупка“. Сред туристите то е придобило огромна популярност и то не заради невероятната си красота и причудливи форми. Това място си има своя чар. В една от пещерите може да се наслаждавате на елегантно „звезно небе“. Само, че това небе не е обикновено, а съставено от множество комари.

Това, което на пръв поглед изглежда като милиони малки звездички, всъщност са осветените мрежи на ларви на гъбични комари.

Всичките 4 вида комари от този вид се срещат само на територията на Нова Зеландия. Те живеят в тъмни и влажни пещери, защото там се среща основната им храна, особен вид гъби. Личинките на тези комари се хранят с тези гъби, но предпочитат мухи, молци и други малки насекоми.

За да хванат храната си те правят капан под формата на копринени нишки с дължина 30-40 сантиметра. Всяка една от тях е закачена за гнездото на ларвата. В края и по цялата дължина на нишката има лепкави капчици течност. Тези капчици имат парализиращо действие.

Изработеният капан ларвата осветява със светлина от собственото си тяло, за да привлече плячката си. Колкото е по-гладен „ловеца“ толкова по-ярко е осветен капана. Когато плячката попадне в мрежата, личинката бързо събира нишките и „улова“ попада в устата ѝ.

Това светене е резултат от химическа реакция, която се провежда в един специален орган, намиращ се в стомаха на ларвата. Той съдържа два химикала люциферин и люцифераза. При смесването им с кислород става окислителна реакция и започва да се произвежда светлина.

Порасналите ларви на гъбните комари достигат дължина 3 сантиметра. През целия си живот, 5 до 12 месеца в зависимост от храненето, дават 4 пъти поколение. След това започва какавидния етап, който продължава 1-2 седмици. През това време светенето престава.

След „освобождението от оковите“ гъбните комари започват живот на възрастен индивид. Главната им цел е да търсят партньор и да се оплождат. Скоро след това мъжките умират. Със самките това става след снасянето на яйцата. След 20 дена от яйцата се излюпват 3-5 милиметрови личинки.

Естествените им врагове са малко. Най-голямата заплаха идва от нас, хората.