Веднъж една мъдра баба казала на внука си:
– Всеки човек, сътворен от Бога, се явява решение на нечий проблем.
Внукът много се изненадал от думите на баба си.
– Ти си решение на нечий проблем, – повторила тя.
Гледайки неразбиращото лице на внука си обяснила:
– Дарът, който Бог ти е дал, може да не е необходим на всички, но безусловно е необходим на някой – усмивката ти, любовта ти, твоята сила, ……

Знаете ли какво е направил Ривалдо с получената от FIFA „златна топка“ през 1999г.?
Уговорил дълго съпротивляващия се златар да нареже топката на 60 еднакви части и на всяка да гравира име с думи на благодарност.
А след това ги раздал на всички, които сметнал, че са имали дял в успеха му.
Това били играчи от „Барселона“, треньори, лекари, масажисти, клубния физиотерапевт, клубния обущар и дори една жена, която му перяла спортния екипа след тренировка.

Нека да обичаме и да не преставаме  се удивляваме на живота.
Нека да вярваме, да помним хубавото и проявяваме милост. Да плачем от щастие и от душа да се смеем.
Давайте да живеем така, че да не остарява сърцето ни преждевременно. Нека просто да се възхищаваме на полята, небето и сребристата роса……
Ако ви е трудно, не се предавайте. Вървете напред, не навеждайте примирено глава.
Нека да бъдем искрени в общението си, честни в думите, постъпките и делата си.
Нека да вярваме, без съмнение. Да живеем наяве, а не в сънищата си.
Нека честно да признаваме грешките или когато завиждаме и лъжем.
Нека да живеем, обичаме и да се наслаждаваме на живота, разпервайки крилете на душата си.

В един град живеел ковач. Той не вярвал в Бога, но бил много начетен и можел умело да обори аргументите на християнството. Възрастен проповедник искрено искал да доведе този човек до Христа. За тази цел, той изучил много аргументи за и против християнството и когато решил, че е достатъчно подготвен отишъл при ковача. Но ковачът бил непоколебим и само с няколко думи опровергал всичките доводи на християнина. Накрая проповедникът заплакал и казал:
– Аз нищо не мога да отвърна на твоите доводи, но много скърбя за твоята душа.
Когато християнина се прибрал в дома си, казал на жена си:
– В Божиите дела, аз съм само пречка. Но Бог ми е свидетел, че много ме боли за тази неспасена душа. Нищо не можах да докажа на ковача, той опроверга всичките ми твърдения.
След като проповедникът си отишъл, ковача се прибрал и казал на жена си:
– Днес проповедник ми каза нещо, което не можах да разбера. Той ми каза, че много скърби за моята душа. Какво означава това?
Жена му казала:
– По-добре иди и го попитай.
Когато ковачът влязъл в дома на християнина, чул го да се моли:
– О, Господи, в Твоите дела аз съм само пречка! Ти знаеш колко много ме боли, че тази душа не е спасена. Не можах да го убедя.
В този момент ковачът бил победен. Без да почука, той влязъл в стаята, където християнина се молел на колене. Ковачът извикал:
– Не, не! Ти не си пречка в Божиите дела! Мислех, че знам всички доказателства срещу християнството, но ти ми даде доказателството срещу, което не мога да устоя. Ти каза, че дълбоко съжаляваш за душата ми, моля те, помоли се за мен.
Ковачът паднал на колене до Божия служител и приел Исус Христос за свой личен Спасител.

В болницата лежала жена. Виждало се явно, че изпитва много силна болка. Тя се мятала от едната страна на другата в леглото и стенела:
– Никой не е страдал като мен.
– О, имало е Един, който е претърпял много повече, – чул се слаб глас.
Той принадлежал на петнадесет годишно момиче в противоположния край на стаята. След минута жената отново простенала:
– Тези страдания, които аз търпя, не са по силите на никой!
– И все пак има един, Който може да ги понесе, – обадил се от тази страна същия слаб глас.
Жената обърнала глава по посока на гласа и казала:
– Вие навярно говорите за себе си?
– Ни най-малко, аз говоря за Исус Христос. Хората го разпнаха с двама разбойници и те Му се присмиваха, но той издържа без да се оплаква.
Настъпило мълчание. Влязла медицинската сестра и донесла освежаващо питие.
– Благодаря, – казало момичето, – а на Него са Му дали оцет, за да утоли жаждата си.
– О, тя говори за Христос, но на мен не ми става по-леко от тези разговори.
– Тихо, – едва казало момичето, – Той бе разпнат за нашите грехове. Понесе наказанието, за да ни даде мир. В Неговите рани ние сме спасени.
Болната жена затихнала. Дали тя е разбрала значението на тези думи за себе си? Дай, Боже!
След няколко дена момичето преминало във вечността.
– Отивам си в къщи, при моя Спасител, – прошепнало то и затворило очи.
Всеки път, когато казваме:
– Ние не можем, – ние забравяме за Исус Христос, с Когото можем всичко.
В Христос християнина има мир във преживяванията си, утешение в скърбите и светлина в окръжаващата го тъмнина. Бог в Исус преобразява нашите стремежи в земни планове, скърбите в радост, разочарованията в постижения, неуспехите в  успехи, загубите в печалби, болките в удоволствия, нашите духовни падения във възходи, всички наши сълзи, тъга и дори смърт в победа.