Той вярваше, че щом като Исус е вечен и навсякъде, всички, които са следвали заветите му, без значение дали са били родени преди или след въплъщението му в човешки образ, дали са го познавали или не, са били християни и законни наследници на царството небесно.
Отвращаваше се от почитането на светите икони, защото смяташе, че е нечестиво да се представя с човешки образ безплътното божество, и поучаваше, че първите християни са пазели иконите на Исус, на апостолите и на мъчениците като образи на хора, които те са познавали и обичали, както ние днес пазим снимките на изчезналите приятели, а не като предмети на суеверно обожание.
Освен това  той смяташе, че е  смешно да вярваме, че Всевишният е продиктувал дума по дума Писанието на пророците, както ангелът е дал думите на магарицата на Валаам.
Разубеждаваше вярващите да не правят поклонение по светите места, а им казваше да дават милостиня на бедните, а не на църквите, понеже мислеше, че е грехота, докато толкова сиромаси нямат пукната пара да си купят хляб, да се дават пари на свещениците, за да палят свещи посред бял ден или да украсяват с него идолите в храмовете.
Възможно е да сте го чували поне един път. А дали е прав?

В настъпващия мрак изгаряха последните лъчи на деня. Ателието бавно потъваше в мрака.
Изведнъж той ненадейно се засмя. Тази весела усмивка промени за миг цялото му лице, и добавя:
— Ще ви кажа нещо, понеже оня ден ставаше дума за Робер Ре. Бе дошъл в ателието ми тъкмо когато бях направил отливката на един бюст. Ре го огледа, похвали го и за да каже нещо компетентно, забеляза: „Каква интелигентност на техниката! Ето тук например тази резка, която изглежда нещо съвсем малко…., а дава такава изразителност на главата!“
Погледнах го. Той сочеше един ръб, останал от калъпа. Ръб, който още не бях имал време да остържа….

Тази многозначителна дума произлиза може би от глагола мижа. Да бъдеш съмишленик на партия, означава преди всичко да замижиш, като влизаш в нея и да продължаваш докрай да мижиш за хиляди работи от обществен и партиен характер, щом така изнася на твоята партия или на нейните ръководители.
— Защо си решил да влезеш в тая партия? Нали виждаш, че хора влизат в партиите само за интерес, а не по идеи?
— Да, виждам. И аз като тебе се възмущавам…. Но аз само тъй…. . Решил съм ще вляза в тая партия сега, та като дойде един ден на власт…

Когато не се разбираме с някого, ние сме склонни да използваме прости, често еднословни етикети. Те като, че ли опростяват нещата. А дали е така?
Хората не могат просто да се класифицират само чрез една дума, която да ги опише. Вероятно има моменти, когато всеки прави нещо, което може да бъде прието като мързеливо, егоистично, стиснато, глупаво…..
Такъв „етикет“ може да бъде унищожителен, а в случая сме взели под внимание само част от поведението на човека. Така без да осъзнаваме го превръщаме в постоянна характерна черта.
Вместо да правите глобално охарактеризиране, съсредоточете се към самото действие или ситуация. Тогава ще откриете, че човек по-малко ще се отбранява от нападките ви и дори може да реши да промени нещата.
Не наричайте някой мързелив, само защото не иска да си пише домашните.
Не смятайте, че някой е глупав, защото не е отговорил на някой ваш „елементарен“ въпрос.
Не приемайте, че някой е егоист, ако не се е сетил да ви почерпи от пуканките, които яде в момента.
Опитайте се да разберете човекът отсреща. Кажете му какво ви дразни в поведението му, но без да го осъждате. Никой не е идеален.

Интелигентност. Какво е това?
Някой от интелигентните хора, които познавам, от практична гледна точка, ми изглеждат като едни от най-глупавите.
Онова, което разбирам под интелигентност е подобно на хидра, има премного глави, за да се вмести в една единствена дума. Но в цялото си многообразие се опира на способността на човек да съпреживява.
Повечето хора разглеждат интелигентността като интелектуално, познавателно умение или способност. Мисля, че това донякъде е погрешно. Интелигентността е способност на хората да съществуват в равновесие между себе си и едно или повече житейски обстоятелства.
И което е особено важно, извънредно интелигентните хора имат способността да бъдат съпричастни към много различни неща.
Познавам човек, който най-добре от всички хора разбираше животните, но той беше и блестящ стратег, вдъхновен водач на хората, а и също добър стопанин в дима си. неговата интелигентност вдъхваше страхопочитание. Беше любознателен. Умът му беше винаги отворен за новото.