Думата „книга“ при славяните е съществувала още преди да са имали писменост и истински книги.
Те обозначавали с „книги“ не това, което днес разбираме използвайки тази дума.
До XIII век тази дума не е имала форма за единствено число.
Славяните, когато не са имали писменост, наричали „книги“ самото знание, от глагола „кнет“ – „знание“.
Това „книжно“ знание се е предавало от уста на уста.
По-късно след появата на писмеността под думата „книги“ се е разбирала цялата мъдрост, съдържаща се в хартиените екземпляри.
Много по-късно името “ книга “ се дава на материалния носител на тази мъдрост.

Едно американско семейство гостувало в един дом. Домакинът представял семейството си като говорел на английско-български език:
– Итс май син.
Американците ахнали:
– Наистина ли?
Работата била в това, че думата „син“ на техния език се превежда като „грях“. Така те помислили, че синът на домакина е плод на някой негов грях.

В курса по латински език един ден попаднах на думата „развод“.

До тогава смятах, че коренът идва от глагола „разделям“.

На латински „divertere“, на английски „divert“, а на български „отклонявам“, сега погледнете  английското „divorce“ – развод.  Оказва се, че развод идва от глагола „отклонявам“.

Изглежда точно така. Във  всеки развод се отклоняваме…… Отделяме се от всичко, което сме мислили, че познаваме и което сме смятали, че искаме.

И тогава ти се чувстваме изхвърлени върху купчина неща, които ни навяват мисълта: „Дали трябва да се оженя за някой друг?“

Запомни, можеш да имаш само едно семейство. Не можеш да го замениш. Не можеш да лъжеш в него.

Трябва да държиш на семейството си, именно това го прави семейство.

Издателство „Gefen Publishing“ е пуснало книгата „Всеки е бил някой“. Това по-скоро е произведение на изкуството, а не на литературата.
В книгата има 1250 страници, в които шест милиона пъти е напечатана само една дума „евреин“.
Според “ Ню Йорк Таймс „, замисъла на книгата няма да се приеме еднакво от всички.
Някои смятат, че нейният акцент се противопоставя на проекта за мемориала на Яд Вашем, където в „Книгата на имената“ са публикувани имената на 4,3 милиона евреи. Този списък имащ почти два метра височина бил представен в Освиенцим Биркенау.

Оказва се, че всички „панически“ думи са дошли от Гърция, по-точно от гръцката митология.
Именно в нея „обичайният“ Пан е покровител на природата, пастирите и стадата.
Според легендата той можел да предизвика такъв страх, че човек бил готов да бяга, без да избира пътя си, не забелязвайки, че може да падне в пропаст, в канавка или бурна река.
Съгласно митологията Пан можел да предизвика силен страх и във войската. Гърците вярвали, че поради това в битката при Маратон персийската армия е избягала от бойното поле.
От тук и идва изразът „панически страх“ и думата „паника“.