Ирена много се изненада, когато след сто дни затвор Симо се прибра и я наби. Децата им стояха смутени срещу вратата, която отнасяше, от време на време, по някой удар.

Самите те му бяха казали как  майка им се бе занасяла с Милю, висок  мъж с изкривен врат. Вярно е, че Ирена непрекъснато лъжеше Симо, но тя имаше нахалството да пусне Милю в дома им, докато Симо го нямаше.

Децата не очакваха, че Симо така жестоко ще размаже майка им.

– Не ме е страх от теб, – крещеше Ирена.

– Не искам да те е страх, а да внимаваш, – крещеше в отговор Симо.

Тези реплики между двамата се повтаряха многократно. Най-накрая Ирена разбра, че Симо не искаше от нея подчинение, а да има последната дума. И тя му я остави.

Ирина закри лице с треперещите си ръце, а след това се опита да се изправи на краката си. Децата нахраниха пилетата и се ослушаха. Беше настъпила плашеща тишина.

Предпазливо отвориха вратата, страхувайки се да не намерят Ирена с изцъклени очи, но тя бе подута от побоя, а очите ѝ искряха с някаква скрита насмешка.

Рундът беше свършил. Майка им бе изиграла ролята си на боксова круша. Цялата беше подута и натъртена. Тя скоро щеше да се възтанови, но отношенията между Симо и Ирена едва ли щяха да бъдат същите.

Измяната бе направила още по-голям пробив между двамата и стената на недоверието ги раздели окончателно.

Те имаха деца, но това щеше ли да им помогне да си простят и въстановят взаимоотношенията си?

В бразилския щат Пернамбуко, в гориста местност близо до брега на Атлантическия океан са открили нов тип таралеж.
Неизвестният на науката гризач се отнася към дървесните таралежи. Покрит е с тъмно кафяви игли с червен оттенък в краищата и има дълга опашка. Води нощен живот.
Изследователите са установили, че той е доста по-различен от своите роднини, за да го вземат не само като нов вид, но и нов род в семейството на бодливите свинчета.
На таралежът е дадено латинското име „Coendou speratus“, при това родовото название е в съзвучие с местното име на животното, а като вид името идва от латинската дума за надежда.
Местното откритие в Североизточната Атлантическа гора се смята за един от най-застрашените природни обекти в света. Във връзка с това, може да се смята, че за първи път забелязания таралеж вече е застрашен от изчезване.

Веднъж попитали Хипократ:
– Как  мислите, гениалността болест ли е?
Известният лекар отговорил:
– Разбира се. Но се среща много рядко и …..
Каква друга характеристика на тази „болест“ е назовал Хипократ?
Какви предложения имате за възможен отговор?
Дори и да не уцелите точната дума, не е беда. Всеки човек си има свой начин на изказване.
Но все пак опитайте, поне предположете дума, която според вас е най-удачна.
А ако нямате търпение погледнете отговора.
Отговор: анзаразен.

В африканското езеро Чад се влива река Шари, която по време на пролетните и летните дъждове носи толкова много вода, че езерото се препълва. Когато водата прелее в източния край на езерото, тогава Чад изпраща излишъка от своите води на североизток, в котловината на пустинята Сахара, което прави тази котловина много плодородна.
Ако Бог препълва чашата ни с добро, радост и благословение, трябва да си спомним за хората, които се намират в котловината на мъката и бедите и да им дадем от нашите благословения.
Ние угаждаме на Бог, като вършим добро и всичко необходимо за тези, които са край нас. Истината и доброто са неразделни.
Някой попитал християнина Нистерий, приятел на Антоний:
– Какво добро да направя?
Нистерий отговорил:
– Не са ли всички дела равни? Писанието казва, че Авраам е бил гостоприемен и Бог беше с него. Илия обичаше тишината и Бог беше с него. Давид беше кротък и Бог беше с него. Така че, виж какво Бог иска за душата ти и внимавай в сърцето си.
Прави добро на приятелите си, за да те обичат още повече. Прави това и за враговете си, така че да станат някога твои приятели. Когато говориш за врага си, не забравяй, че ще дойде ден, когато той ще ти бъде приятел. Божията воля е да живеем щастливо със другите, а не взаимно да си носим притеснения и смърт.
Сърдеченото „добро утро“, любезното „лека нощ“, дума на съчувствие или утеха, насърчение или съвет, една чаша студена вода, учтивост, дружеско ръкостискане – всичко това е помощ и доброта. Там, където има хора, се появява възможност да направиш добро някому.
„И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра“.

В момента в света има около 6000 различни езици. Някои от тях са прости, някои сложни. А има и такива, които за чужденците са по-близки до криптографски шифър, отколкото до някакъв език.
„Мисли преди да говориш“, – често ни казват в детството.
Но в езикът туюка, на който говорят индианците, които живеят край бреговете на река Амазонка, винаги мислят за това, което говорят.
В действителност, в този език има специални глаголни окончания, които дават възможност на слушателя да разбере, от къде говорящия знае за това, което говори. И без тях не може, самият език ги изисква.
Те казват нещо от рода „жената пере дрехите“ и непременно се добавя „зная за това, защото го видях“.
Освен това в този език се наброяват от 50 до 140 класове съществителни.
Езикът туюка е аглутинативен език. Език, в който една дума може да означава цял израз. С цели две думи се означава местоимението „ние“ – включващо и изключващо.