Много страни днес живеят според Грегорианския календар. Негова „прародител“ се смята, че е Юлианския, чийто „корени“ са от календара на Древния Рим.

Всичките имена от съвремения календар могат да се похвалят с древноримски произход.

В Древния Рим започвали годината от месец март. В един от най-древните календари, наричан календарът на Ромул, годината имала 10 месеца, но те можели да поберат само 304 дни. Тогава не са съществували януари и февруари.

По време на реформирането на календара Тарквиний привел изчислението на годината към лунно слънчевия цикъл. Така се появили януари и февруари, който имал 29 дни, а във високосна година 30 дни.

Следващата голяма реформа на календара се „приписва“ на Гай Юлий Цезар. Били въведени три поредни години по 365 дни и четвърта с 366 дни. За да се ознаменува това събитие бил преименуван един от летните месеци на юли.

Следващият, който се „увековечил“ в календара е Октавиан Август. Август имал четен брой дни, а това носело нещастие, за това месецът на императорът бил увеличен с един ден. Днес, след юли с 31 дни, следва август също с 31 дни.

Денят прибавен към месец август бил взет от февруари. За това сега вторият месец от годината има 28 дни, а на високосна година 29 дни.

Предшественици на вестниците се смятат новините, които се разпространявали в Древния Рим за събитията, които ставали в града.

Свитъците се пишели на ръка и се окачвали на площадите. Някои от тези свитъци са доставяни на  на знатни граждани в Рим.

Първият в света печатан вестник е „Столичен вестник“, който е пуснат в Китай през VIII век.

Хенри Форд за известно време е издавал вестник „Dearborn Independent“ – „Мъртвородена Независимост“, който е бил признат за антисемитски. Евреите в САЩ подали на съд изданието. След това вестникът бил закрит и Форд се извинил.

Първата реклама във вестник е била публикувана през 1657 г. в един от британските вестници.

Във Франция съществува вестник, който излиза само на 29 февруари. Вестникът се нарича „La Bougie du Sapeur“, което означавало „Свещта на сапьора“.

Сред другите материали в него се публикуват кръстословица, отговорите на които могат да бъдат намерени в следващия брой след четири години. Срокът за абонамент на вестника е 100 години.

Истинският бум на вестници е настъпил през XIX век. Спад в популярността им е регистриран в края на XX век, когато електронните медии заменят печатните медии.