Знамето на Обединеното кралство има такава сложна форма не случайно.

Неговата история започва след обединението на Англия и Шотландия през 1603 година.

Общата флаг е получен чрез налагане английски флаг на Свети Георги, червен кръст на бял фон и на шотландски флага на Свети Андрей, бял диагонал кръст на син фон.

Когато през 1801 година към кралството се присъединила Ирландия, се наложил и флагът на Свети Патрик, червен диагонал кръст на бял фон.

Трябва да е отбележи, че някои уелсци искали на флага да се постави и техния символ – червен дракон, но това едва ли ще се случи.

Изключително тежките наказания са наречени драконовски.

Митичнитите дракони тук нямат нищо общо.

Изразът се е появил благодарение на един от най-древните правни кодекси, въведени от атинянина Драконт.

В тези закони най-популярното наказание е било смъртното, дори за такива провинения като кражба на плодове или обида на длъжностно лице.

Коиноборите са ветропоказатели под формата на шаран, които се използват за честването на Деня на детето.

Те са свързани с древната китайска легенда за шарана, който плувал по реката, борейки се с течението, за да стане дракон.

Енергичното треперене на коиноборите на вятъра се асоциират със здраво детство.

Милиони коинобори се появяват по цяла Япония по време на така наречената Златна седмица, започваща в края на април.

Обикновено ги окачват до реката или в предната част на къщата, където живее семейство с деца.

Вера реши да обучава сама сина си у дома, нали вече разрешиха домашното обучение.

През миналата година Вера научи Митко да пише буквите. Подобно на повечето момчета синът ѝ не седеше на едно място. Потича, подскача и едва тогава отиваше до масата, за да напише някоя буква.

„Как да го заинтересувам и да събудя интереса му – помисли си Вера. – Иска ми се да бъде по активен в обучението“.

Изведнъж ѝ дойде интересна идея и тя реши да я приложи.

Ето какво бе измислила.

В началото на всеки ред тя рисуваше рицар или богатир, а в края дракон или злодей-разбойник. Тези фигури тя изобразяваше съвсем схематично.

Вера каза на сина си:

– Когато напишеш един ред, той е мост над пропаст и чрез него рицарят може да се добере до врага, да се пребори с него и да го победи.

Митко я гледаше с широко отворени очи. Тази история много му хареса.

В крайна сметка се получи желаният резултат.

Синът с увлечение започна да изписва буквите, а след това дорисуваше недостигащите елементи от сюжета.

С течение на времето, когато Митко усвои буквите, интересът му към тази игра спадна. Обучението отново започна да го отегчава. Не му беше интересно да пише отвлечени думи и фрази.

Един ден Вера предложи на Митко:

– Започни да пишеш писма на своите приятели, а може и на братовчедите си.

Митко бе във възторг от тази идеята  и веднага се хвана за работа.

През тази година той изпрати много писма.

Навярно тук помогна и романтиката на самото изпращане на писмата.

Първо трябваше да се отиде до пощата. Второ бе необходимо да се залепят марки на плика. Трето писмото тържествено се пускаше в кутията, а накрая се нетърпение се очакваше да се получи отговор.

Митко бе нетърпелив. Понякога по два пъти и повече изтичваше до пощенската кутия, поставена на входната врата, за да види, дали някой не му е писал.

Така Митко се научи да пише.

Това няма нищо общо с митическите дракони.

Изразът се е появил благодарение на един от най-древните правни закони, въведени от атинянина Драконт.

В тези закони най-популярното наказание било смъртното, в това число кражбата на плодове или оскърбление на длъжностно.