Броенето на гейма в тениса започва от нула. Английскоговорящите тенисисти не казват „zero“, а „love“.

В XVI век, почти всички френските крале са играели тенис.

Смята се, че тенисът се е появил във френските манастири през XI век.

Един от най-ярките споменавания за тениса в средновековна литература е един епизод в историческите хроники на Шекспир „Хенри V“, където френският дофин изпраща, като подигравка, на младия английски крал буре с тенисни топки.

Историците смятат, че най-ранният предшественик на тениса е играта жьо дьо пом, играна в Северна Франция през XII век. При нея топка се удря с дланта на ръката.

Крал Луи X е ентусиазиран играч на жьо дьо пом и става известен с построените от него първи закрити кортове в Париж в края на XIII век.

Друг ранен привърженик на играта е френският крал Шарл V, които създава корт в Лувъра.

През XVI век в играта започва да се използва ракета и тя започва да се нарича „тенис“ – от френското tenez – „дръжте“, предупреждение, което сервиращият извиква на своя противник.

Играта е популярна както във Франция, така и в Англия, но по това време се играе на закрито, където топката може да отскача от стените.

Веднъж Франсоя Рабле нямал пари, за да се добере от Лион в Париж. Тогава той приготвил три пакета с надписи:
„Отрова за краля“, „Отрова за кралицата“, „Отрова за дофина“ и ги оставил в хотелска стая на видно място.
Научавайки за това собственикът на хотела веднага докладвал на властите.
Рабле бил хванат и под конвой бил доставен в Париж направо при краля Франсоа I, който трябвало да реши съдбата на писателя.
Оказало се, че в пакетите имало захар, която Рабле изпил с чаша вода, а след това разказал на краля, с когото били приятели, как той е решил проблема си.