Едно болно момче не могло да яде нищо. Посъветвали майката да купи на болния грозде, но то растяло само в царските градини. Тогава не е имало превозни средства като съвременните и за това плодове добре растящи на едно място, не се превозвали на друго. Грозде можело да се купи единствено от царя.
Бедната жена взела пари и отишла в царския дворец, но там стража на вратата я спрял. За нейна радост наблизо минала една от царските дъщери. Чувайки гневните думи на стража, тя се спряла да разбере какво става. Когато жената й разказала за какво е дошла принцесата се разсмяла:
– Бедна моя, вие сте се объркали. Моя баща не е търговец, а цар. Той не продава грозде, но може да ви го подари.
След това откъснала няколко зрели грозда и ги дала на жената.
Ние не трябва да превръщаме Господния дом, в дом за търговия. Исус Христос е цар, а не търговец. Той дава даром, не продава нищо.  Не можеш да купиш от Него абсолютно нищо, получи го даром!

Това е историята на две кучета едното, от които е с едно око, а другото  е напълно сляпо.

Ева е нечистокръвно леопардово куче. Своето детство изкарва на улицата. Поради множество инфекции е напълно оглушала и ослепяла с едното око. В навечерието на Рождество я намерили замръзнала, но жива. В приюта пробвали да я лекуват, но не се получило нищо.

Там Ева срещнала приятел по нещастие, напълно слепия двугодишен пес Дилон. Той имал стопанин, но поради болест ослепял и решили да се отърват от него, така той попаднал в приюта.

Между кучетата инвалиди се завързало истинско приятелство. Слепият Дилон имал превъзходен слух, а Ева виждала с едното око. Двете кучета ходели навсякъде заедно и ги кръстили „сиамските близнаци“.

Веднъж за Ева и Дилон се намерили нови стопани, но Ева скоро след това се върнала. Животните тъгували едно за друго. Обяснили положението на новия собственик на Дилон и той взел и Ева.

Сега двете кучета живеят заедно в новия си дом и изглеждат доволни от сегашния си живот.

Малко момиченце, чийто баща бил войник, се премествало на друго място. То седяло на летището сред оскъдното имущество на семейството си.

На момиченцето му се доспало. То се облегнало на пакетите и чантите и затворило очи.

От там минала една възрастна жена. Спряла и го погалила по главата.

– Бедно дете, – казала тя. – Навярно си нямаш дом!

Детето я погледнало учудено.

– Ние си имаме дом, – казало то. – Просто нямаме къща, в която да го сложим.

Ако в един дом има разбит прозорец, то скоро в него няма да остане нито едно здраво стъкло. След това ще започнат кражбите,

Това е основната идея на теорията на счупените прозорци.

В по-широк смисъл, тази теория е, че хората са много по-склонни да нарушават правилата и нормите на поведение, ако видят ясни признаци на безпорядък наоколо. Това е било не еднократно експериментирано и доказано.

Например, минувач е по-вероятно да хвърли боклука си на земята пред изрисувана стена с графити, отколкото пред чиста.

Не трябва да позволяваме съвестта ни да закърнява, да си затваряме очите пред нарушенията, а когато ги вършим да си казваме: „Никой не ме видя!“

Ще дойде време, когато нищо няма да ни оправдае „ако сме сгазили лука“. Думите: „И другите правят така“ няма да ви освободи от отговорността, която сте имали.

Веднъж решил да се скара един от обитатели на дом за глухонеми с друг.

Когато директорът на дома дошъл да види какво става, видял , че единият е обърнал гръб на другия и се тресе от смях.

– Защо се смееш? – попитал директорът с помощта на ръцете си. – Защо твоят приятел изглежда толкова сърдит?

Немият отговорил по същия начин:

– Защото той иска да се скарам с него, но аз отказвам да го гледам.