Попитали Фан Чи:
– Какво представлява човечността?
Той отговорил:
– Дръжте се почтително към дома си, благоговейно се отнасяйте към делата си и честно постъпвайте спрямо другите. От това не трябва да се отказвате, даже когато отивате на лекар.

Още ли стоите между здравия разум и това, което ви разказват? Нима ви терзаят съмнения? Като е дар защо не е в дворец с много хора наоколо? Къде е грандиозното шествие, празненството, музиката, усмихнатите лица и множество, което се весели. Къде са суетящите се пред стаята на родилката?
Няма ги, дори и легло за раждащата няма. Родилката е опряла глава на самара…. Това става дори не и в някакъв дом, а под навес със сено и слама, задрямало магаре, наръч дърва и прашен глинен съд с вода. Няколко овце подръпват от сламата и от време на време повдигат глава.
Изведнъж се чува детски вик….
Да, така дойде Спасителят. Бебето, което се роди в яслите на един обор. Далече от дворци, палати, царедворци и тълпа съпроводена от пияни възгласи.
Но То не остана само.
Бог изпрати ангелите да донесат радостната вест, овчарите и мъдреците с дарове, за да Му се поклонят, на Него Божия Син.

Павел Герхард бил проповедник в Бранденбург, но курфюрстът на Брандербург не харесвал проповедите му и изпратил да му кажат:
– Герхард, ако не можеш да промениш проповедите си, ще трябва да напуснеш страната.
Павел отговорил:
– Ще ми бъде тежко да оставя своя дом, близките си, своя народ, страната, в която живея и да остана без средства, за да се издържам, но не мога да проповядвам друго освен това, което е написано в Божието Слово. И докато съм жив това ще проповядвам.
И така той се отправил в изгнание с жена си и малките си деца.
В края на първия ден дошли в гората и се спрели да пренощуват в странноприемницата наблизо. Децата плачели и се притискали до майка си, а тя, бодро държейки се през целия ден, се разплакала. Павел отишъл в гората да се помоли. Там  той си припомнил думите: „Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши очакването ти“.
„Вярно, – помислил си той, – сега е времето, когато трябва да уповая на Господа и Той ще ми покаже изходен път, като ме подкрепи.“
Върнал се при жена си и й разказал как изплували в паметта му думите от Свещеното Писание. Тя изтрила сълзите си и се зарадвала заедно с Павел. Едва легнали да спят и чули мощно чукане на вратата.
Когато собственикът отворил вратата, един конник му казал:
– Аз съм пратеник от херцога на Мерзенбург и търся Павел Герхард. Знаете ли дали е идвал тук?
– Павел Герхард? – замислил се стопанина. – Да, той нощува при мен.
– Тогава ме заведете при него веднага, – казал пратеникът.
Ездачът предал на Герхард голям запечата плик, в който било написано:
„Павел Герхард, ела в моята страна и ще имаш църква, хора, дом, препитание и свободата да проповядваш Евангелието.“
Блажен онзи, който уповава на Господа винаги, силата на Който няма граници, а славата Му няма край.
Уповайте на Господа!

Вървял един човек по пътя. Гледа една стотинка лежи на пътя.
– Какво толкова, – рекъл си той, – стотинка, но това са пари.
Взел я, сложил я в портмонето си и продължил по-нататък. Върви и разсъждава на глас:
– Какво щях да направя, ако намерех хиляда лева? …. Ще купя подаръци на майка и татко!
Едва изрекъл и почувствал, че портмонето му е натежало. Погледнал вътре в него, а там хиляда лева.
– Чудо, – продължил удивен да си говори мъжът. – Беше само една стотинка, а сега там има хиляда лева…… А какво ли ще направя ако бях намерил десет хиляди лева? Ще си купя крава и ще храня родителите си.
Бързо погледнал в портмонето, а там десет хиляди лева.
– Невероятно! – зарадвал се мъжът. – А какво ли ще стане, ако бях намерил сто хиляди лева? Ще си купя дом, ще се оженя и ще прибера родителите си, да ги гледам.
Стоте хиляди лева не се забавили да издуят още повече портмонето му. Зарадвал се мъжът и си рекъл:
– Е, може и да не прибера мама и татко в новия си дом?! Те може да не се харесат на жена ми. Нека си живеят в тяхната къща. Да си купя крава е скъпо, не е ли по-добре да взема коза? А и много подаръци защо да купувам? На мен са ми необходими само някои дребни неща.
И изведнъж усетил как портмонето му започнало да губи тегло. Бързо го отворил, а там лежала само една стотинка.

Връщайки се у дома, той завари жена си да слага масата за вечеря. Хвана я за ръка и й каза:
– Трябва да говоря с теб.
Тя седна и спокойно започна да яде. Той видя болка в очите й и се изненада, не знаеше какво да каже. Но трябваше да й сподели това, което си мислеше:
– Искам развод, – започна той спокойно.
Тя не изглеждаше раздразнена от неговите думи. Само тихо попита:
– Защо?
Той се изплъзна от въпроса и това я разстрои. Сърцето му принадлежеше на друга. Той повече не обичаше жена си. Само я съжаляваше.
На другия ден той се върна късно и я завари нещо да пише на масата. Не вечеря. Легна си и бързо заспа, защото беше много изморен от деня прекаран с другата.
На сутринта жена му представи своите условия за развод:
– Не искам нищо от теб, – каза тихо тя, – само те моля за един месец да отсрочиш развода. За този месец бих искала да живеем един нормален живот. Нашият син има изпит след месец и не искам да нарушавам мира му с нашия бракоразводен процес.
Той нямаше нищо против това нейно предложение, но имаше още една нейна, макар и странна за него молба:
– Бих искала да си спомниш началото на нашите семейни отношения….., когато ме носеше на ръце в стаята в деня на нашата сватба. Моля те в продължение на един месец да ме носиш на ръце от нашата спалня до входната врата.
Той си помисли, че тя е изгубила разсъдъка си. Но за да направи последните им дни що годе търпими, прие странното й искане.
Нямаше интимност с жена си, с което искаше да подчертае решението си за развод. Първият ден, когато я носеше му беше неловко. Синът им запляска с ръце и се засмя:
– Татко носи мама на ръце.
Думите на детето го жегнаха силно. От спалнята в хола, а после до вратата, той държеше жена си в прегръдките си. Тя затвори очи и тихо каза:
– Не казвай на детето за развода ни.
Той кимна с глава, въпреки че се чувстваше разстроен. Тя слезе на вратата и отиде да хване автобуса, за да иде на работа, а той отиде в офиса.
На следващата сутрин синът им влезе в стаята и каза:
– Време е да носиш мама.
За синът им стана важен моментът, в който баща му носеше майка му на ръце. Тя обикновено приближаваше сина си до себе си и го прегръщаше. Мъжът се обръщаше настрани, да ни би в тези последни минути да премисли и измени на решението си. След това я взимаше на ръце и я занасяше до входната врата. Тя обгръщаше с ръце шията му тихо и естествено. Държеше я плътно до тялото си, както в деня на сватбата им. Струваше му се, че жена му от ден на ден става все по-лека.
Последния ден, когато я държеше в ръце, той трепна. Синът им отиде на училище, но той още я държеше в ръце. Усмихна се и й каза:
– Не съм забелязал, че в нашите семейни отношения липсва близост.
След като я остави тръгна към офиса. Нещо го озари, слезе от автомобила, даже не затвори вратата. Страхуваше се, че нещо ще забави изпълнението на решението, което бе взел.
Изкачи се бързо до горе,  а в това време тя отваряше вратата и той бързо й каза:
– Извинявай, не искам да се развеждам….
Тя сякаш се събуди от дълбок сън. Удари му един шамар, затвори вратата и се разрида. Той слезе надолу и тръгна.
На връщане, на път за в къщи се отби в един магазин за цветя и поръча голям букет. Продавачката го погледна весело и го попита:
– Какво да напишем на картичката, преди да я сложим в букета?
Той се засмя щастливо и каза:
– Напишете: „Ще те нося всяка сутрин на ръце, докато смъртта ни раздели!!!“
Прибра се с букет цветя и усмивка на лицето. Прелетя стълбището и влетя като хала. Намери жена си в леглото – мъртва.
Тя се беше борила с рака много месеци наред, а той беше така зает с любовницата си, че не бе забелязал нищо. Тя знаеше, че скоро ще умре, за това искаше да спаси от отрицателни емоции сина си, ако разбере за развода им. В крайна сметка, бащата изглеждаше като любящ мъж в очите на сина си.
Малко неща в семейните отношения имат наистина значение. И това не са къща, кола и пари в банката. Така, че отделяйте време за тези малки неща, които създават близост в семейните отношения.
Нека вашето семейство наистина да бъде щастливо!