Николай работеше в една от фирмите за доставки на пици. Той караше по зададеният му маршрут, когато се натъкна на дом, обхванат от пламъци.

От сградата се чуваше детски писък.

– Боже, там има дете, – изтръпна куриерът.

Николай без да се замисли много веднага се втурна в горящия дом.

Озовавайки се сред пламъците, той затвори очи и се заслуша. Дете още пищеше.

Николай кашляше и се задушаваше, но не спираше.

Куриерът се добра до малкия, взе го на ръце и го изкара навън.

Оставайки без дъх, Николай падна на земята.

Той се бе надишал прекалено много с дим.

Веднага го откараха в болницата, където му помогнаха да възстанови здравето си.

Местното полицейско управление нарече постъпката на Николай героична и вдъхновяваща.

Камен хареса една маса в магазина. Купи я и с радост отнесе пакета у дома си.

Когато отвори кашона и подреди частите на масата, която току що си бе купил, забеляза:

– Тук нещо не е наред. Красивият плот е тук, но ….. къде е единият крак на масата? Как ще я сглобя? Тя за нищо не става такава….

На другия ден му предстояха разправии в магазина, а той не харесваше такива неща.

Не само масите са безполезни, когато им липсва един крак. Така са и вярващите, дори и много дарби да притежават, ако любов нямат, това не ги ползва.

Докато използваме нашите духовни дарби, за да учим, насърчаваме или служим в нашите религиозни общности, помнете, че Божият замисъл е винаги всичко да се прави с любов.

В противен случай не може да се постигне истинската цел, за която човек е създаден.

Да бъдеш само на пет години и да попаднеш в такава неприятна ситуация.

Един ден никой не прибра от детската градина малкото момче Сяо. Възпитателката позвъни на бащата, който всеки ден го взимаше и го отвеждаше у дома.

Мъжът бе категоричен по телефона:

– Няма да дойда за момчето.

– Но, кой ще го прибере? – попита възпитателката.

– Вижте, направих ДНК – тест, който показа, че Сяо, не е мой син.

Не истинският баща на детето още сутринта бе сложил в чанта дрехи за подмяна, мобилен телефон. Бе го завел до детската градина и там го бе зарязал.

Всички в детската градина направиха разследване.

Майката на момчето не можеха да намерят дълго време, защото тя се криеше.

Намериха дядо му, но той заяви:

– Сяо не ми е нужен.

Обърнаха се още един път към неистинският баща на детето, но той остана непреклонен:

– Няма да отглеждам чуждо потомство.

Законът защитаваше този мъж. Според него той не трябва да се грижи за син, който не е от него.

Но ако майка откаже да се грижи за момчето, я чака затвор.

Петрана бе преместена в десетия си приемен дом. Тя бе неспокойно момиче и трудно се задържаше при поредните си родители.

Един ден Петрана попита учителя си:

– Ако повечето хора в обществото не вярваха в Бог, щяха ли хората все още да вярват в Бог?

Според Петрана хората вярват в Бог поради социални норми, а не поради истинска, лична вяра.

– Не знам, – призна учителят.

Откровеността на този човек накара Петрана да задава повече въпроси относно вярата и да търси Баща, когото винаги е искала.

Тя нямаше да намери този баща в следващия си приемен дом, където хората твърдяха, че са християни, а действаха насилствено.

– Изглеждаше, че християнството и разговорите за Исус са маски, които хората носят, за да скрият греха си, – казваше Петрана. – Аз не искам маска. Искам да бъда обичана такава, каквато съм.

В 13-ия си приемен дом Петрана намери търпение, доброта и искрена грижа. Нейната самотна приемна майка я заведе в здрава църква и направи лични жертви в името на новата си дъщеря.

– Спасението ми не се случи в един велик момент, а чрез малки чудеса, които постепенно разсееха везните на скептицизма, – споделяше по-късна Петрана. – Видях Бог по-ясно. Колкото повече време прекарвах сред хора, които преследваха благочестието, разбирах коя съм в Христос въпреки това, което бях направил и какво ми беше направено. Бащата, когото винаги съм искал, се оказа Бащата, който винаги е бил там, Бащата, който ми се разкри в един миг.

Скоро след като Сийка прие Господа, намери дома си ограбен.

Първата и реакция бе да извика:

– Татко, Ти нали си моя Защитник? Аз съм твое дете. Това не трябваше да се случва.

Чувствата ѝ към Бога бяха разбити този ден, но тя остана непоколебима. Чрез вяра чувствата ѝ бяха възстановени.

Това е борба, с която всеки може да се сблъска. Борба между чувствата и вярата.

Знайте, че има битка. Плътта ви иска чувствата ви да победят, а Бог иска вярата ви да победи.

Ако сте будни борете се с добрата битка между чувствата и вярата си, нека вярата победи.

„Воювайте в добрия бой на вярата, хванете се за вечния живот, към който и вие бяхте призовани… Аз водих добрата борба, завърших състезанието, запазих вярата“.