Ема имаше рожден ден. Приятелката ѝ Катя предложи:

– Хайде да отидем в салона за красота. Наскоро го откриха, много е хубав. Сама ще се убедиш.

Ема бързо се съгласи и двете отидоха в салона.

Успокояваща музика и личен придружител ги посрещнаха в спокойния, слабо осветен спа център. Цялото преживяване беше тихо и отпускащо.

Двете девойки не можаха да сдържат смеха си, когато прочетоха надписа поставен на масата:

„Тази органична грижа за косата ви дава повече от това, което търсите. Тя ви дава спокойствие“.

Ема прошепна на приятелката си:

– Продуктите за коса не носят траен мир, но често се задоволяваме с временно облекчение, когато светът ни стресира.

– В действителност истинският мир не идва от нещо, а от Някого, – подчерта Катя. – И това е Исус, Който ни предлага мир за днес и за вечността.

– Мирът с Бога е повече от просто чувство, – добави Ема, – това е дар, който получаваме чрез вяра в Исус. Независимо дали се чувстваме близо до Бога или не, Неговият мир е достъпен за нас в салон или болница, във времена на спокойствие и времена на хаос.

В църквата хората свидетелстваха за Божите дела.

Крум стана и сподели:

– За да запазя работата си, трябваше да направя нещо, което не беше правилно. Избрах да правя това, което е угодно на Бога, и в резултат на това бях уволнен. Сега търся нова възможност.

– Какво е това свидетелство? – повдигна вежди Никола.

До него седеше възрастен мъж, който му отговори:

– Това е видът свидетелство, от което най-много се нуждаем днес.

– Но в него не виждам победа, – възрази Николай.

Мъжът само се усмихна и добави:

– Имаме нужда от християни, които следват Исус от понеделник до понеделник – не само в неделя в църква. Евангелието е предназначено да се живее в света.

Ако сте последовател на Исус, готови ли сте да се откажете от повишение, да приемете по-ниска заплата или дори да загубите работата си, за да запазите християнската си почтеност?

А ако сте християнски собственик на бизнес, бихте ли били готови да загубите сделка или дори да затворите компанията си, за да останете верни на Христос?

Нека бъдем смели в работата си, отхвърляйки всичко неетично, дори това да е загуба на възможности.

Ако един ден трябва да се откажем от кариерата или бизнеса си за Божието Царство, нека предпочетем да загубим, за да може Царство да спечели.

Михаил намали светлината в стаята и пусна лека приятна музика, за да премахне напрежението между себе си и съпругата си Лени.

– Трябва да го направим. Раждаемостта в страната спада. Необходимо е да дадем своя принос за увеличението ѝ.

Лени мълчеше и недоволно клатеше глава.

– Знам, че това е жертва и за двамата, – настойчиво продължи Михаил, – но намаляващата раждаемост ще доведе до недостиг на работна ръка и икономически напрежения. Съдбата на цивилизацията зависи и от нас.

Обещаваха увеличаване на парите за раждане, майчинство и детските добавки, но кой знае кога щеше да стане това. Сега нямаше достатъчно пари. Политиците едва скалъпиха тазгодишния бюджет.

Михаил не се отказваше лесно и продължаваше да обяснява и насърчава жена си:

– В намаляващата раждаемост виждам спешна нужда. Трябва да ѝ се обърне възможно най-голямо внимание и това да се прави по-често, а не от време на време.

– О, не днес, – изпъшка Лени, – боли ме главата.

Михаил възмутен напусна стаята.

Той толкова много се стараеше да не се заличи и изчезне човечеството, че бе взел при сърце идеята да има поне едно дете.

Двадесет и четири часовият цикъл на новините процъфтяват от тревожност и страх.

Социалните медии разпалват семената на недоволство и завист, които лежат дълбоко в сърцето ни.

– И все пак, – казваше си с надежда Емил, – ние изпълнени с Божия Дух, сме предназначени да търсим живот, когато всичко, което виждаме, е смърт. Поканени сме да видим доброто в света, знаците на Божието царство, които нахлуват едва доловимо и дискретно.

Баща му често му напомняше:

– Като тези, които са били съживени от смъртта, ние сме предназначени да живеем и отразяваме, преследвайки смислени взаимоотношения, които внасят живот в света и се отдаваме на призвания и хобита, които сочат към истината, че Бог винаги е там, където някога е царувала смъртта.

Емил се усмихна:

– Ние не заслужаваме любов, но тя промени начина, по който се отнасяме към другите, особено към онези, които се борим да обичаме. Ако Бог може да ме обича в най-лошия ми момент и да види в мен добро и красиво бъдеще, мога ли да направя същото за онези, които се нуждаят от обич?

Всеки от нас има хора в живота си, които са източник на болка или конфликт.

Може би често отчаяно сме заявявали:

– Те просто никога няма да се променят. Оставени на себе си, това е абсолютно вярно. Мъртвите хора не живеят. Тоест, те не живеят, освен ако
Авторът на живота не ги погледне влюбено и не вдъхне живота си в дробовете им.

Можете ли да поддържате надеждата точно в този момент, че Господ копнее да извърши точно това дело днес, както го е правил и преди?!

Анри бе журналист. Той не бе съгласен със германския закон:

– Как могат да вкарат в затвора човек за нещо толкова тривиално, като неплащане билет за влака?!

– Чакай, – приятелят му тръсна глава, – ако избягваш да платиш цената на билет за влак или автобус и те хванат, достатъчно е да платиш 60 евро и си свободен.

– А ако нямаш толкова пари, за да платиш? – попита Анри.

– Е, тогава отиваш в затвора, – съгласи се приятелят му.

– Този закон е останал още от нацистките времена, – сбърчи нос Анри – и той засяга бедните и уязвими хора.

– Какво можеш да направиш? – повдигна рамене приятелят му.

– Ще създам фонд за освобождаване на хора от затвора, като плаща глобите им.

И той го направи. Така Анри започна да купува свободата им.

Носеше големи суми в затворите, плащаше глобите и освобождаваше хората.

Христос умря, за да ни освободи от тъмнината, греха и смъртта.

Когато се чувствате победени, заклещени или хванати в безнадеждна ситуация, викайте към Исус. Той все още носи свобода днес.