Марк Робърт, бивш инженер на НАСА е представил необикновенна „играчка“, притежаваща наистина разрушителна сила.

Водният пистолет дълъг два метра пръска течността със скорост 108 метра в секунда, а налягането е 1.675 милиона паскала, което е осем пъти по-голямо от налягането на противопожарния шланг.

Марк е създал играчката за около шест месеца. Нейният секрет е скритата в необичайна сила, идваща от специален резервоар, намиращ се в дръжката на устройството, напълнен с азот и вода.

Пистолетът лесно пробива стъкло, разрушава банки със сода, яйца и дини.

Сега инженерът се надява, че неговото изобретение ще му помогне да стане световен рекордьор. Марк вече се е свързал с представители на Книгата на рекордите на Гинес и чака от тях отговор.

През 1960-70 в СССР била разработена авиационна космическата система „Спирала“, състоящ се от орбитален самолет, който трябвало да изведе в космоса хиперзвуков самолет отделящ степените настрани за извеждане на ракетата в космоса.

За изпитването бил конструиран аналог на орбиталния самолет, който бил оборудван с шаси с опора приличаща на ски-чиния.

Веднъж по време на изпитанията тягата на двигателя била недостатъчна, да могат тези ски да се придвижат от мястото си по земния терен.

Било решено да се натоварят два камиона с дини, които трябвало равномерно да се разпределят в периметър от 70 метра.

Това обезпечило необходимото приплъзване, самолетът се отдръпнал и разпръснал необходимите части.

Един фермер отглеждал дини. Всичко било добре, но една нощ месните деца влезли в нивата му и яли от дините му.

Фермерът се притеснил и дълго мислел как да постъпи. Накрая му дошла идея как да прогони децата.

Той направил табела и я поставил в нивата си.

На следващия ден децата дошли и прочели следното на табелата:

„Внимание! В една от дините е вкаран цианид“.

Децата си тръгнали и оставили своя табела до тази на фермера.

Когато човекът дошъл да си прегледа нивата и да види резултата от табелата, която поставил, прочел това, която му оставили децата:

„Сега са две!“

Кулите гълъбарници са един от акцентите на персийската архитектура. През 16-17 век в Иран масово се развъждали гълъби, а птичия тор използвали за наторяване на земеделските участъци.
За да бъдат задържани пернатите, били построени около 3 хиляди цилиндрични кули, във всяка от които можели да гнездят до 25 хиляди птици.
Гълъбовия тор използвали за отглеждане на дини и краставици. Кулите са били най-добрите гълъбарници в света. Построени са от тухли и покрити с мазилка. Те защитавали птиците от студените ветрове през зимата и осигурявали прохлада през лятото.
Днес в Иран са останали само около 300 кули, тъй като в селското стопанство вече се използват химически торове. Само в някой райони се е запазило наторяването с птичи тор.
Кулите гълъбарници имат внушителни размери. Диаметърът на конструкцията е от порядъка на 10-12 м, а височината около 18 м. Във всяка кула на специални кацалки се събират хиляди гълъби. Конструкцията така е замислена, че големите хищни птици, като ястреби, соколи и врани, не могли да влязат вътре.
Вътре в кулата в шахматен ред са разположени гнездата по цялата височина на стената. В тези малки клетки могат да се установет гълъбите.
Стените на кулите са построени под наклон, така че екскрементите да падат в центъра на кладенец, където специално се сушели. Веднъж годишно кулата се отваряла и се събирал натрупалия се тор.
Интересното е, че строителите са отчели ефекта на резонанса. Ако гълъбите решат едновремено да излетят от кацалките си нагоре, кулата остава цяла.

Той беше едър и як мъж. Вечно усмихнат и доброжелателен. Но станеше ли въпрос за дъщеря му, нямаше по-съвършено същество от нея.

Николов много се гордееше със своето червенокосо луничаво момиченце. Разказваше какви ли не истории за нея.

Например, как не можела да стигне мивката, но горещо желаела да помогне на майка си, да измие съдовете. И той добрият великан повдигаше това съвършено мъниче, да извърши замисленото.

Николов не спираше да хвали дъщеря си. Скоро го чуха да разказва за нейната голяма щедрост.

Майка ѝ заминала в съседния град за няколко дни. Малката лудетина направила кекс и почерпила съседите от името на майка си. Добрите хора не могли да ѝ откажат.

Но Николов никога не разказваше, как съвършената му дъщеричка с един голям камък строши стъклото на големия прозорец в стаята на съседите. Нито, че в разгара на лятото това прекрасно червенокосо момиченце разряза всичките дини на дядо си, в някаква игра измислена от нея. Където главната  героиня беше, разбира се , тя. А трябваше да се пребори с дракони и змейове, джуджета и великани изпречили се на пътя ѝ. И в тези войни се проля много кръв, но не на измислените герой, а динения сок от „победените“ дини.

За него тя беше и ще си остане съвършената дъщеря.

Знам, че в човек не всичко е добро или лошо, защото ние хората сме странна комбинация от двете. По-важно е, кое ще надделее в живота ни?!