Времето се стопли. На дъждовете им омръзнаха да валят и спряха. Слънцето се усмихна на всички и огря гори и поля.
Какво по-добро време от това за размисъл?1!
Петко и Валери не чакаха покана и потеглиха към близкия хълм, пресичайки местната гора.
– Мислиш ли, че наивникът е глупак? – попита Петко.
– Е, чак глупак …., не. – сбърчи нос Валери. – Вярно е , че вярва на всичко. За това такива лесно се подвеждат и се манипулират…..
– Да, те са като децата, – възкликна Петко, прекъсвайки приятеля си. – Впечатляват се от нещо интригуващо и много интересно.
– Да не говорим, когато търсят одобрението на някои други, особено ако са властни характери, – махна с ръка Валери.
– Така подкрепят и диктаторите, които им обещават мир и благоденствие, – допълни Петко.
– Уж са интелигентни, но не желаят да размишляват сериозно върху проблемите, – повдигна вежди Валери.
– Такива лесно се подвеждат по начините и методите за по-бързо и лесно забогатяване, – засмя се Петко.
– Въпреки това не трябва да бъркаме доверчивостта и наивността, при която липса задълбочено мислене, – наблегна сериозно Валери.
– Веднъж бях сред група простички хора, но те не бяха наивни, а дори много мъдри, – сподели Петко.
– Ти може да мислиш задълбочено по даден въпрос или да си в добро материално положение, дори да имаш висше образование и пак да си наивен, – констатира Валери.
Говориха още дълго по въпроса, но не стигнаха до ясно заключение.
Вие как мислите, наивникът глупак ли е?
