Едва вчера Стилян Христов разбра нещо много страшно за себе си. Той чу, когато лекарят му каза:

– Вие имате смъртоносно сърдечно заболяване. Прогнозите са лоши. Нямате голям избор. Трябва да се подложите на операция.

Стилян се уплаши. Той не знаеше дали след това ще може да се прибере у дома си.

„Ами ако операцията не мине успешно. Ако след нея се залежа, кой ще ме погледне. Съпругата ми почина преди две години, децата ми са по чужбина….“ – терзаеше се Стилян.

Накрая се реши и постъпи в болницата. Там чакаха и други хора, за предстоящи операции и процедури. За кратко време Стилян се сприятели със някои от тях.

Изведнъж молитвите му се промениха. Вместо да се моли само за себе си, той започна да се моли и за другите хора. Когато почина един от новите му приятели, Стилян се опита да утеши близките му.

С други се насърчаваше взаимно, докато чакаше да го оперират.

Молеше се постоянно за своето здраве, докато един ден осъзна нещо много интересно.

– Молитвата ме променя, – каза си Стилян. – Бог ми даде възможност да свидетелствувам на другите и да бъда насърчен от тях. Ето, щом се доверих на Бога, аз се обърнах и започнах да помагам на ближните си.

Той бе преживял истинска промяна. Бе се превърнал в човек, който мисли първо за другите.

Семейство Минкови се прибираха от една приятна екскурзия. Това бяха незабравими дни. Време, в което освен посещение на известни туристически обекти, имаше близко общение между членовете на това семейство. По време на тази екскурзия, те разговаряха за много неща, които искаха да споделят, но забързаното ежедневие им отнемаше това право.

Милена караше колата и се наслаждаваше на прекрасните природни гледки.

Изведнъж навлязоха в тунел. Тесните пространства притесняваха Милена, особено ако са тъмни. Страхът взе надмощие над нея. Стана толкова нервна, че започна да се задушава и поти.

Искаше ѝ се да спре колата и да даде да я кара мъжът ѝ, но бе много опасно да направят тази смяна веднага.

Камен забеляза колко е пребледняла Милена. Децата също усетиха, че майка им има някакъв проблем.

Камен посочи напред с пръста си и извика:

– Милена, погледни там има светло петно!

– Да, мамо, то се увеличава, – завикаха децата, – скоро ще излезем от тунела.

Милена се опита да се фокусира в светлата точка, която взе да се увеличава и започна да се успокоява. Скоро излязоха на открито и тя започна да диша спокойно.

По-късно Камен сподели:

– Понякога и аз се чувствам така, сякаш се намирам в тъмен тунел. Обзема ме страх, който ме изтощава.

– Но ако имаме силна вяра, – обади се малкия Гошо, – Бог ще ни изведе бързо от тъмнината и ще ни покаже светлината, която трябва да следваме.

– Такива преживявания ни правят емоционално и духовно по-силни, – добави Камен.

– Не сте ли разбрали до сега, – възторжено каза Елица, сестрата на Гошо, – че Бог е с нас в битките на деня.

– Да, – съгласи се Милена, – силата ни е от Него.

Ето ви един малък експеримент, който можете да направите с вашите деца.

За целта ще са ви необходими: оцет, 1-2 супени лъжици сода, бутилка, чаша, фуния, балон, тиксо.

Налейте в една бутилка около половин чаша оцет. Внимателно сипете сода в балона с помощта на фуния. След което бързо нахлузете балона върху гърлото на бутилката и го стегнете с тиксо.

Внимателно и здраво дръжте балона върху гърлото на бутилката. Обърнете бутилката.

Содата ще падне в оцета. Ще започне бурна химична реакция, а балона ще започне да се надува.
Въглероден диоксид, отделящ в резултат на химичната реакция, ще създаде налягане, което ще надуе балона.

Учител от едно средно училище в град Цюанчжоу от китайската провинция Фуцзян, забранил на учениците да идват на училище с вносни обувки. Даденото решение се аргументира с това, че в училище се идва да се получат знания, а не да се демонстрира благосъстоянието на семейството.

В решението се казва, че поведението на учениците, когато учениците се хвалят със скъпите си обувки и се сравняват помежду си, кой има най-хубавите, е в разрез със скромният начин на живот, който се опитват да внушат на децата в даденото учебно заведение.

В нововъведението има разпореждане, съгласно което, всички учащи се, от следващата седмица, трябва да идват на училище с обувки от местен производител.

Това съобщение било разпространено по социалната мрежа WeChat. Реакцията на родителите не била еднаква.

Някои от родителите намерили нововъведението достатъчно разумно и подкрепили инициативата на училищното ръководство. Те също смятат, че училището не е място, където трябва да се показват модни тоалети.

Друга част от родителите се чудели могат ли децата им да идват на училище с обувки от известни чуждестранни марки, като Nike или Adidas, които се правят в Китай.

Според оценката на Централната телевизия в Китай понякога спортните обувки с китайска марка са по-скъпи от вносните марки.

Така например, в китайския интернет магазин Taobao маратонките на известния производител Li-Ning достига цена 2030 долара, а маратонките с марка Nike можеш да си купиш за 44 долара. Истината е, че обувки от Li-Ning  в същият Taobao могат да се намерят и за 19 долара.

Т.е. принципа „вносна стока = скъпа стока“ не винаги е вярно.

Трябва да се отбележи, че ръководството на училището побързало да обяви, че учителят, който е изпратил съобщение до WeChat на „само отечествени обувки“ не е съвсем правилно разбрал издигнатата от училищното ръководство инициатива.

Любо Стефанов се стремеше винаги да показва на децата си, как Бог действа в живота им, чрез истински истории.

Ето какво им разказа веднъж за далечната 1962 г.

След началото на борбата за независимост на страната, хората трябваше да търсят убежище в гората далече от домовете си.

Един ден бащата на Любо и братовчедката му Мария отидоха за храна от другата страна на реката. Докато преминаваха по моста с хранителните продукти, бащата на Любо се подхлъзна и падна. Буйната вода веднага го погълна. Той не можеше да плува и започна отчаяно да се бори за живота си.

Когато съвсем се изтощи възрастният човек си помисли: „Боже, нека бъде твоята воля…“

Докато водите го носеха по течението, той усети нещо твърдо под краката си на дъното. С подновена надежда мъжът разбра, че се намира на скала.

– Тази невероятна случка, – каза Любо, – е пример за това, че всичко от живота си можем да поверим в Божиите ръце.

– Много пъти, – обади се по-малкия син на Любо, – като имам проблем, гледам да се справям сам, но в повечето случаи не успявам.

– Истинското разрешение на затруднението идва в мига, в който изтощението взема връх и обикновено аз се оставям в Божиите ръце, – каза тихо Любо.

Децата слушаха с широко отворени уста. Те не веднъж бяха опитвали Божията милост и любов в живота си, но сега научиха и друго, че без Божията помощ, те не биха се освободили така лесно от това, което ги гнети.

Любо прибра ръцете пред гърдите си и се помоли:

– Боже, помогни ни във време на отчаяние да помним че истинското разрешение на проблемите е при Теб. Амин.