Като деца ние изобщо не знаем какво означава думата репутация. Обяснението и разбирането й идва много по-късно. Има хора, който си спомнят за значението на репутацията, когато е трудно да се поправи нещо, а има и такива, които си спомнят за нея всеки момент и постоянно изпитват страх да не направят нещо , както не трябва и да получат осъждение от околните.
Съществува правило: „Ако искаш да стигнеш до пенсия, помни, че отначало човек работи за изграждане на репутация, после репутацията работи за човека…“
Човек с безупречна репутация, дори да остане без работа, винаги ще намери такава. В крайна сметка, не можеш да я поставиш в щатното разписание, не можеш да я купиш за пари или да я окачиш в кабинета си.
Репутацията на човека в живота се поддържа от три стълба: професионални и лични качества плюс умението да се представяш добре.
Професионализъм е качество, което човек изработва през годините. На първо място той трябва да умее да решава задачите в работата си, без особени разяснения и даже такива, които не влизат в преките му  задължения. Но ние всички сме хора. Можем да се почувстваме недобре, да преживяваме неприятности случили се домовете ни, от това никой не е застрахован. Ако се появят „грешки“ с мъмрене и отбелязване в документите, възниква въпроса за некомпетентността на заемащия съответната длъжност. По-добре е да се коригират  грешките на място, преди да е станало късно.
Хората са различни. В един колектив могат да влизат хора, които не се харесват, но трябва съвместно да решават поставените задачи. Умението да се намери общ език заради работата е едно от най-цените качества на всеки човек. На работното място не винаги и не всички навици намират определено място. Моралните качества на един работник са нещо лично, но ако се използват неща за лични цели, никой не среща това с разбиране.
Най-добра репутация имат обикновено хора, които винаги изглеждат безупречно.
Не се опитвайте да спечелите доверие с изпълнение на лични и съмнителни задачи. Това не води към нищо добро, а отказа за такива „добри“ дела ще запази репутацията неопетнена.

При един старец дошла една семейна двойка. Жената била много притеснена и казала:
– Бремена съм, а вече имам четири деца. Ако родя пето, няма да можем да се изхраним. Моля те, благослови ме да направя аборт.
– Виждам, че живота ти не е лесен, казал старецът, –  но как да ви благословя, да убиете детето си? По-добре убий най-голямата си дъщеря, тя е вече на 15 години, поживяла е, видяла е доста неща в света. А това мъничкото още и слънчев лъч не е видяло, несправедливо ще бъде да го лишиш  от тази възможност.
Ужасена жената закрила лицето си с ръце и заплакала.

Британският каскадьор Гари Конър скочил без парашут от борда на хеликоптер, който летял на височина от 730 метра.
Така, Конъри станал първият човек, който скача без парашут от подобна височина.
За да скочи 42-годишният каскадьор от Оксфордшир си е направил специален костюм, имитиращ криле. Преди да го направи Конър наблюдавал как големите птици използват опашката си за регулиране на полета. След това каскадьорът усъвършенствал своя костюм, като скачал от планините и скалите в Италия и Швейцария.
Освен това на земята били поставени 18,600 картонени кутии, върху които Конъри се приземил.
– Толкова меко и толкова удобно е. Моите изчисления са напълно точни, за което се радвам – казал каскадьора след като се приземил.
Съпругата на Конър след скока казала, че  чувства облекчение. Нали вече всичко е свършило. Двойката има две деца.
Конър  за първи път скочил с парашут на 23 години, когато служил в армията. След това станал професионален каскадьор, изпълнявайки през своята кариера повече от хиляда скока от въртолет, а също и от различни здания като Айфеловата кула, колоната на Нелсън и Tower Bridge.  Той е бил дубльор на Гари Олдман, Хърт Джон и Роуан Аткинсън и е работил в такива филми като „Батман в началото“ и „Индиана Джоунс“.

Много често преди да достигнем до средата на живота си, започваме да осъзнаваме, колко ценно е здравето. В младостта като, че няма какво да губим, но поради нездравословния си начин на живот ние започваме да боледуваме.
През дълъг период от време основното наше внимание е съсредоточено върху боледуването на децата, а тревожните сигнали на собствения ни организъм забелязваме, когато температурата надвишава 38 градуса. А ако сме заангажирани в живота с много важни неща, съвсем не ни е до боледуване.
Всяко неразположение възприемаме като досадно неудобство. Стараем се да не боледуваме, бързо снижаваме температурата и отново се включваме в работата. Бодростта и силите се възвръщат бързо, ние лесно се възстановяваме и забравяме за болестта.
Изведнъж забелязваме, че силите ни след боледуване не се възстановяват толкова бързо. И за да поддържаме добро здраве ни е необходимо все повече време, сили и пари. А когато дойде първият сигнал за нещо по-сериозно, не се замисляме кое е неправилно в поведението и в живота ни. Вместо това, започваме да се оплакваме от несправедливостта, обвиняваме съдбата, съжаляваме се.
Когато си болен и трябва да лежиш на легло, ти се отказваш от много планове. Трудно осъзнаваш, че в самата болест има определен смисъл. Но какъв смисъл има в болестта?
Болестта е своеобразен урок, сигнал, че не сме живели както трябва, допускали сме грешки в мислите и чувствата си. Болестта е повод да преосмислим много неща в себе си и живота си.
Това е време, когато можем да се спрем и да погледнем на живота си по друг начин. Болестта ни предупреждава в нещо. Не отминавайте нещата така, те не са случайни и безсмислени.

Живели двама съседи. На единият в живота му всичко било наред.
Добра жена, уютен дом, умни деца. Другият съсед също не живеел лошо, но през цялото време му се струвало, че оградата на съседа му е боядисана в по-ярки цветове, че крават на комшията му дава повече мляко…. Всичко това не му давало покой, за това отишъл при един мъдрец.
– Направи така, че да живея по-добре от съседа си, – помолил той мъдреца.
– Вземи тази кана с вода и я отнеси у дома си. Когато видиш нещо хубаво у съседа си, изпивай по глътка от водата, – казал мъдреца.
Съседът така и направил. Той пиел по една глътка от водата, когато видел нещо хубаво у съседа си. Но водата в каната не свършвала. Започнал да излива тази вода в чаши и различни други съдове. Скоро всички съдове били запълнени. Незнаейки какво да прави със водата, съседът отново отишъл при мъдреца.
– Какво става? Аз имам толкова много вода, че се страхувам да не потъна в нея.
Мъдрецът отговорил:
– Затова ти дадох тази кана, за да пиеш, когато те измъчва жажда.