Един ден учителката попита децата:

– Какви искате да станете, когато пораснете?

Децата се надпреварваха да отговарят:

– Летец.

– Артист.

– Певица.

– Акробат.

– Лекар.

– Инженер.

Желанията бяха много …..

Само Михаил се беше сгушил на чина си и мълчеше.

– А ти? – обърна се към него учителката.

– Когато порасна искам да стана посетител в магазин. Ще си купя броколи, домати и моркови. След това ще се върна у дома и ще си направя супа.

Австрийски учени са съобщили, че деца, които много време прекарват пред телевизора, с течение на времето костите им стават по-уязвими, отколкото на техните връстници, които прекарват повече време на улицата.

Според доклада на учените, до този извод се е стигнало след анализ на данните от последните 15 години.

Костите на деца, които прекарват много време пред телевизора са по-уязвими поради излъчването от екрана. Също така са вредни за костите смартфоните и таблетите.

В рамките на своето изследване лекарите са изследвали 1,5 хиляди деца. Бил им задаван въпрос: Как предпочитат да прекарат свободното си време пред компютъра или не?

Оказало се че феновете на телевизията, приставките и таблетите имат значително по-малко минерали в организма си, отколкото другите деца.

За да се подобри здравето на децата, специалистите препоръчват повече време да се отделя за спорт или активна разходка.

В един град живеел един търговец. Всеки път, когато продавал стока, мамел купувача, като му вземал повече пари. Така състоянието му се умножавало.

Но децата му боледували и той харчел много за доктори и лекарства. Колкото повече мамел купувачите си, толкова повече харчел за лечението на децата си.

Веднъж, когато търговецът седял в своя магазин и бил много разтревожен за децата си, сторило му се, че за миг небето се отворило. Той погледнал нагоре, за да види какво става там.

Видял ангели с огромни теглилки, отмерващи всичките блага, които Бог давал на хората.

Дошъл редът на семейството на търговеца. Когато ангелът взел да отмерва здравето на децата му, той сложил по-малко здраве, отколкото била тежестта на кантара.

Търговецът се ядосал и искал да се скара на ангелите, но един от тях се обърнал и му казал:

– Отмерването е правилно. Защо се сърдиш? Ние не даваме нужното количество здраве на децата ти, както и ти лъжеш клиентите си с по-малко стока от тази, която наистина са заплатили. Така ние вършим Божията правда.

Търговецът се обезпокоил, сякаш с меч го били пронизали. Той започнал да се покайва за измамата, която вършел спрямо купувачите си.

От тогава търговецът започнал не само правилно да отмерва, но понякога добавял и малко повече. А здравето на децата му се възстановило.

На площад Масена, за да могат зрителите да си отдъхнат, бяха пуснали Равел, звучеше Болеро. Старци танцуваха… Скоро щяха да пуснат и фойерверките.

Изведнъж се чуха тъпо звънтене и истерични писаци. Като че ли започваше война. Това бе ужасно. Чуваха се сирени, доброволци спираха колите си, за да дадат път на полицаите.

Всички бягаха. Мнозина плачеха.

– Какво става? – питаха хората, усещайки, че нещо не е наред.

– Камион се вряза в гъста тълпа от хора, – обясни някой уплашено и продължи да бяга.

На балкона на хотела стоеше 14 годишно момче. То гледаше с ужас как камион, който се носеше по улицата със скорост около 70 километра в час, съзнателно се вряза в тълпата и мачкаше хората. Това щеше дълго време да остане в съзнанието му и щеше да се явява като кошмар в сънищата му.

Всичко бе станало внезапно. Суматоха, отчаяни викове …. цялата картина бе жестока и зловеща. Хората тичаха, крещяха, стенеха и носеха на ръце децата си. Всеки бягаше, за да спаси живота си.

Хората се блъскаха, тичаха по улицата. Младеж се помоли на мъж, който стоеше на прага:

– Моля ви пуснете ни вътре.

Човекът се дръпна, след него влязоха още няколко души и треперейки чакаха да свърши всичко.

Виктор мислеше, че това е някаква шега, но след това видя камион да се движи на зигзаг към него. Той побегна с другите търсейки безопасно място.

Врати се отваряха и приютяваха, част от бягащите.

Това беше ужасно клане. Имаше тела навсякъде. Камионът мачкаше всичко по пътя си. Той караше криволичейки и хората не знаеха на къде ще отиде след това.

За камиона нямаше прегради, той сриваше стълбове и дървета.

Някой хора се бяха качили на вратата на камиона, опитвайки се да го спрат.

Накрая всичко свърши. Разчленени и обезобразени тела лежаха на улицата. Беше ужасно. Хората падаха и плачеха над телата.

Мъртвите изглеждаха много, покриха ги с по един бял чаршаф. Мъката и болката щяха да продължат много след това.

Ние не бива да живеем в свят като този. Необходимо е любовта и мирът да се установят между хората. Тогава няма да бъдем свидетели на такива кървави трагедии.

Христос определя правилата на поведение за тези, в които е Неговия Дух.

Просто и убедително Той ни призовава да не забравяме, че Бог държи всичко под Своя контрол.

Това за ученика на Христос означава, да Му имаме пълно доверие, да се стремим към Него и да Го търсим.

Нужно е да помним, че Бог не оставя децата Си. Ако тази мисъл се запечата във вас, когато се сблъскате с трудности, ще си спомните, че Бог знае всичко и ще ви стане леко и по-спокойно.

По-рано се обръщахте към един или друг човек, а сега мисълта, че Бог вижда и знае всичко, ви кара да се обръщате към Него и да споделяте всичките си проблеми.

Понякога може да ви се струва, че Бог не ви е приятел, но това не е така. Не забравяйте, че Бог вижда и знае абсолютно всичко и когато си спомните това, ще станете по-твърди и силни.

Нищо дори най-незначителното не може да се случи, ако не в Божията воля, така че можете да се доверите на Бога напълно.