Люси Хелейн от Тексас, забелязала, че е бременна, въпреки че четири месеца преди това ѝ имплантирали противозачатъчен имплантант наречен Mirena.

Това е малко пластмасово устройство, което се имплантира в матката от лекар и медицинска сестра. То отделя хормони, които противодействат на бременността.

Това устройство трябвало да предпази жената от забременяване, но това не станало.

След девет месеца детето се появило на бял свят, триумфално държащо в ръка имплантанта. Момчето, с тегло около три килограма, нарекли Декстър.

Въпреки че това дете не било запланирано, Люси заявила:

– Не мога да си представя живота си без него. Макар и непланиран, в семейството ни се чувстваме благословени.

Тя бе малка църква. Намираше е на хълма близо до града.

От известно време вярващите в тази църква се бореха с един сериозен въпрос:

– Как Бог иска да се грижим за бедните и отхвърлените хора, които срещаме през седмицата и особено в неделя, когато в църквата има богослужение?

Причина за това бе Мильо, бездомен алкохолик, който идваше на църква всяка неделя. Когато го виждаха, тъй като постоянно миришеше на алкохол, хората се отдръпваха инстинктивно от него.

Една неделя Едуард не се стърпя и попита:

– Какво да правим с него? Нали и той е Божие дете, което е дошло в Божия дом?

– С Христова любов да го приемем или да се притесняваме, че присъствието му ще отблъсне някои хора от службите? – смутено продължи с въпросите Любо.

– Тези въпроси са важни и за мен, – обади се Камен. – Ето аз служа в църквата и смятам, че съм отговорен да вземам правилните решение.

– Но кое е правилното? – Наско крачеше напред назад неспокойно.

Тогава се обади пастирът на църквата:

– Какво би направил Христос в ситуация като тази? Убеден съм, че Той би посрещнал с милост и много любов този човек в църквата. Та нали и аз съм грешник приет от него, както е Мильо?

Всички останали го погледнаха с радост в очите.

– Да, да, наистина така трябва да постъпва всеки от нас, – изрази мислите на останалите на глас Любо.

– Всеки ден се моля Святият Дух, – въздъхна пастирът, – да ни бъде водач и да ни открива как правилно да постъпваме с всички около нас.

– Нека Бог да ни помогне да бъдем милостиви към Неговите деца, – каза Мария. – Нуждаем се от Неговата помощ, за да се грижим за тези, които ние трудно да обичаме.

– Кого Исус би върнал от църквата? – засмя се Стефан.

И всички бяха съгласни, че много хора могат да им бъдат неприятни, но Исус обича всеки един човек, независимо от положението му в обществото и те трябва да следват примерът Му.

В Института по педиатрия, акушерство и гинекология НАМН Украйна са приключили клиничното изследване на детското хранене.

Съгласно получените данни, редовната консумация на млечни продукти с Омега-3 в продължение на три месеца, подобрява умственото развитие и здравето на детето с 15-30%.

Специалистите препоръчват на родителите да организират диетата на детето, отчитайки наличието на витамини, минерали и наситени мастни киселини.

Наблюдавани са диетата на 69 ученици втора клас в Киев. Те са показали, че ученици, които употребяват млечни продукти с Омега-3, са били по-активни. 40% от учениците са показали липса на физическа активност, поради ниското ниво на консумация на сирене, мляко и яйца.

Нормата за консумация на месо сред децата била с 1,5-2 пъти по-ниска от нормалното, а рибата – 4-5 пъти. Това означава, че децата имат хроничен недостиг на мастни киселини Омега-3 и Омега-6.

Тези киселини организмът не синтезира, следователно е необходимо да си ги набавя от храната.

Деца, които са получавали мастни киселини в достатъчно количество, били 15-30% по-активни, имали развито логическо мислене и по-развита памет.

В търговския център петгодишно момче умолявало родителите си да му купят доста скъпа играчка. Детето плачело.

Майката го дърпала от витрината, а бащата раздразнен ходел напред назад.

Тогава момчето се обърнало и силно извикало:

– Хора, за Бога, купете ми тази играчка!

След което бащата извадил портмонето си и платил играчката.

Искайте и ще ви се даде …

Замисляли ли сте какво всъщност е „любов“? Каквото и определение да дадем за нея, това не е достатъчно.

Да обичаш някого или нещо, се вижда явно.

Да успокоиш изплашено дете, да сготвиш любима храна в своето семейство, да преодолееш егоизма си, да не останеш безучастен към болките на хората, това е любов, към която всички сме призовани.

Вярно е, че е трудно да обичаш всеки и винаги, но имаме пример в лицето на Исус, който обикна цялото човечество и даде живота си за всеки един от тях.

Нека да постъпваме така, че да не се нараняваме, по-добре е да се насърчаваме, вдъхновяваме и да служим, като използваме всяка предоставена ни възможност за това.

Ние сме различни, но Бог излива в сърцата ни любовта Си, така, че да бъдат достигнатите отрудените и обременените и да бъдат освободени от робството на греха.