Колко чести работещите жени завиждат на тези, които се занимават само с домакинска работа. Те се учудени, когато ги чуят да се оплакват от живота.
В последните години се появи нов синдром, синдромът на домакинята. В основата му лежи невротична депресия, която се проявява като спадане на настроението, ниско самочувствие, чувство за неувереност, усещане за незначителност в живота на семейството.
Домакинята има чувството, че я използват в качеството на обслужващ персонал и другите не забелязват колко време и сили изразходва за да създаде уют около тях. Еднообразната домакинска работа не носи чувство на удовлетвореност. „Колкото и да чистиш, все неприбрано и непочистено остава“.
Жената се чувства като катеричка в клетка, става раздразнителна и от всяко нещо се разплаква. Състоянието ѝ още повече се утежнява от умората. В грижата за дома не е включена почивка, а ако в дома има и малки деца, то домакинята години наред може да бъде лишена от нормален сън.
Жените имат нужда от любов и внимание, а на домакините често това е в недостиг, за това подозират мъжете си в изневяра и се смятат за безполезни особено за вече порасналите си деца. Често драматизират незначителни ситуации, особено когато става въпрос за здравето на децата.
Поради апатия тези жени изглеждат занемарени. На тях им е безразлично как ги възприемат околните. Лицата им обикновено са мрачни. Те често гледат телевизионни сериали и бурно преживяват в тях бушуващите страсти. От това разтройство все по-често страдат млади жени на 25-30 години, заети само с домакинска работа.
Какво да се прави тогава?
Ако сте домакиня и не можете да промените ситуацията, опитайте се да промените отношението си към хората. Признайте си, така ли искате да работите или вашето желание е продиктувано от принципа „Хубаво е, когато нас ни няма“?
Научете се да уважавате себе си и работата, която извършвате. От вас зависи какви ще израснат децата ви. Нито един педагог, колкото и голям да е, но може да изиграе такава важна роля в живота им , както вие. Освен това колко много професии вмествате в ежедневието си? Вие имате с какво да се гордеете.
Създайте си хоби, всяка жена трябва да бъде „изненада“. Вслушайте се в себе си и непременно ще откриете скрития във вас талант.
В крайна сметка Дж. К. Роулинг е написала „Хари Потър“ , когато е била безработна с малката си дъщеря на ръце. Агата Кристи е измисляла сюжетите на своите криминални истории, докато е била в кухнята. Безработната Астрид Линдгрен е измислила своите забележителни истории, докато се е опитвала да приспи детето си. Художничката Зинаида Серебрякова „най-хармоничен талант в Сребърния век“ най-много е обичала да рисува портрети на своите деца и близки.
Има много такива примери. Полезно е да се занимава човек със спорт, да танцува, да се разхожда. Физическата активност помага за премахване на излишния адреналин и по този начин спомага за борбата със стреса.
Общувайте с хората. Получавайте колкото се може повече впечатления, така ще дадете работа на мозъка си. Нали знаете, че органи, които не се използват атрофират. Не се затваряйте в домашната клетка.
Запомнете, ако се научите да обичате себе си, на другите нищо друго не им остава освен да се присъединят към вас.

Веднъж разговаряли тялото и мозъкът. Тялото казало назидателно:
– Тялото е като храм. Тук е чисто, светло и свещички горят.
А мозъкът изкрещял:
– Мозъкът е убиец, богохулник, атеист, звяр, идиот, луд и насилник.
Тялото иска топлина, тишина, нежност, допир на друго тяло… А мозъкът,… трудно можеш да разбереш какво иска. Той причинява болка в главата на тялото. Те биха могли да се споразумеят, но дали могат?
Все някой от тях управлява. Вследствие на това тялото напълнява, а мозъкът умира.
И когато мозъкът казва:
– Хайде да пробягаме 5 км. Тялото веднага противостои:
– Да не съм робот, глупако? Ще се нараня, това е рисковано за мен.
Но мозъкът не се дава:
– Вдигай задника си. Обувай обувките на краката си и тръгвай.
Когато тялото се подчинява на мозъка, има хармония и светлина в човека. Той е отговорен за своите желания, действия, мечти и думи. И резултата е налице. Човек трябва да слуша мозъка си и да подчинява тялото си.
Докато тялото лежи на златистия пясък, мозъкът вече е измислил тактика, за да стане тялото още по-хубаво след това.
Мозъкът настоява:
– Учи английски език.
Тялото нахално отвръща:
– По дяволите!
Мозъкът търпеливо продължава:
– Ти трябва да правиш това, което ти казвам. Аз знам защо трябва така.
Тялото негодува, а мозъкът се е насочил към решаването на проблемите.
Тялото продължава да мърмори:
– Е добре постигна своето, даже удоволствие ми достави.
Мазъкът неотстъпва:
– Не спирай до тук, продължавай. По-добре си подостри молива.
– И защо трябва да подострям молива?
– Прави, както ти казвам. Кой е тук главния?
Минала една седмица. Тялото започнало да се бунтува:
– Ти ме забрави. Всичко ме боли. Хайде да продължим после! Имам депресия. Махмурлук получих след толкова щастие.
И когато мозъкът се съгласява на това „после“, започва да проиграва и да губи властта си. Ако той е учил китайски език знае, че „после“ в превод означава никога или не се знае точно кога…
Ето така умират идеите за по-големи начинания, защото тялото обича да яде, да спи и да се занимава с глупави неща.

Нашите домашни любимци са в състояние да направи невероятните чудеса. Те ни предупреждават за земетресения, за приближаващите пристъпи на заболявания, лекуват ни от депресия и меланхолия и най-важното обичат ни истински и безкористно.
С необичайните си способности кучетата усещат предстоящ епилиптичен припадък или диабетна кома.
Например, ретривъра Чад всеки път със силен лай се носи към майката на епилептика Ричард Била, когато той е заплашен от поредния припадък. Благодарение на това родителите на Ричард взимат предварителни мерки, за да не получи травми синът им при падането. А колито Рупърт усеща кога стопанката й Тони Браун ще има припадък и навреме реагира, за да  й   помогне.
Според една от хипотезите, кучетата могат да откриват промените в магнитното поле на човека, характерни за приближаващ припадък.
През 2002 г. в Шотландия кучето Пикси е признато за герой, защото само за една година е спасило живота на стопанина си Едуард пет пъти. Той страдал от необичаен и непредсказуем тип диабет и бил прикован на инвалидна количка. Пикси усещал, кога нивото на захарта в кръвта на Едуарф падала и започвал да се вълнува и нервно да бяга около своя стопанин. Тогава той разбирал, че трябва да хапне нещо, което да вдигне нивото на захарта в кръвта му.
Според изследователите в случаите на диабетна кома, кучетата усещат незначителната промяна на температурата в телата на стопаните си преди припадъка. Но страното е, че те  усещат тези симптоми и без пряк контакт със собственика си.
Много необикновенно куче се явява и златния ретривър Хиро. Той живее заедно с Гарет в град Калдикод. Гаред сериозно пострадал при катастрофа. Предвижвал се на инвалидна количка. Тялото му от кръста надолу е обездвижено. Хиро винаги плътно следва господаря си и ако той има някакви проблеми с тази част на тялото, които той не усеща, кучето спира и гледа Гарет дотогава, докато стопанина му не предприеме някакви действия. Четириногия приятел буквално е преобразил живота на този човек, който след автомобилна катастрофа е считал живот си за приключен.
Веднъж той спасил своя стопанин, когато по време на разходка количката затънала в кал. Гарет щял да замръзне. Но кучето успяло да му помогне. С каишката то дърпало количката и двамата със стопанина си успели да я извадят от калта.
Ако кучето ви няма специални способности, то все пак влияе благоприятно на здравето ви. Едно скорошно проучване показва, че тези, които имат домашен любимец, по-малко посещават лекар, по-малко настивам и не страдат от главоболие, те имат по-ниско кръвно налягане и нисък холестерол.
Оказва се, че четирикракият приятел намалява риска от инфаркт и въздейства не по-лошо от медицинските профилактични средства.

Във времето, в което живеем “ всичко е пари” !
Внимавайте каква книга си купувате или какъв филм гледате. Сензациите за тайствени разкрития няма да ви успокоят или спасят! Напротив ще натоварят умът Ви с ненужна информация, ще загубят ценното Ви време и разбира се ще изпразнят джоба Ви!
Все пак защо има толкова много истини? Защо има толкова много заблуди?…
Защото се манипулира инфомацията и истината.
Хората се заблуждавайки с фалшиви учения за произхода им.
Разделят ги в различни религии с фалшиво поклонение.
Чрез войни и тероризъм внушават страх. Чрез храните, напитките, развлеченията се разруша здравето и морала. Чрез манипулации в подсъзнателната област на ума ни внушават, че можем всичко сами.
Създадоха се имитации погубващи хората: на вярата се противопостави суеверието, на любовта между мъжа и жената – хомосексуализъм, на радостта – депресията.
Какво правим?

Корените на това дърво често е сравнявана с известния корен на живота – женшен. Това дърво е осеяно с остри тръни, затова го наричат шип-дърво. Расте предимно в Далечния изток.
За да се направи отвара от него се използват корените на дърво, не по-дебели от 2 сантиметра. Корени се взимат от зрели дървета, поне на 5 години, за това и трудно се намират в аптеките.
За да се приготви отвара се вземат 20 грама смлени корени на прах и се заливат със 100 мл спирт. Получената смес се поставя в тъмен съд за две седмици. След това се прецежда, филтрира и се съхранява в тъмен съд.
Взема се при депресия, като тонизиращо средство, при умствена или физическа преумора, при хепатит 30-40 капки 2-3 пъти на ден.