Архив за етикет: депресия

Кой е тук главния

Веднъж разговаряли тялото и мозъкът. Тялото казало назидателно:
– Тялото е като храм. Тук е чисто, светло и свещички горят.
А мозъкът изкрещял:
– Мозъкът е убиец, богохулник, атеист, звяр, идиот, луд и насилник.
Тялото иска топлина, тишина, нежност, допир на друго тяло… А мозъкът,… трудно можеш да разбереш какво иска. Той причинява болка в главата на тялото. Те биха могли да се споразумеят, но дали могат?
Все някой от тях управлява. Вследствие на това тялото напълнява, а мозъкът умира.
И когато мозъкът казва:
– Хайде да пробягаме 5 км. Тялото веднага противостои:
– Да не съм робот, глупако? Ще се нараня, това е рисковано за мен.
Но мозъкът не се дава:
– Вдигай задника си. Обувай обувките на краката си и тръгвай.
Когато тялото се подчинява на мозъка, има хармония и светлина в човека. Той е отговорен за своите желания, действия, мечти и думи. И резултата е налице. Човек трябва да слуша мозъка си и да подчинява тялото си.
Докато тялото лежи на златистия пясък, мозъкът вече е измислил тактика, за да стане тялото още по-хубаво след това.
Мозъкът настоява:
– Учи английски език.
Тялото нахално отвръща:
– По дяволите!
Мозъкът търпеливо продължава:
– Ти трябва да правиш това, което ти казвам. Аз знам защо трябва така.
Тялото негодува, а мозъкът се е насочил към решаването на проблемите.
Тялото продължава да мърмори:
– Е добре постигна своето, даже удоволствие ми достави.
Мазъкът неотстъпва:
– Не спирай до тук, продължавай. По-добре си подостри молива.
– И защо трябва да подострям молива?
– Прави, както ти казвам. Кой е тук главния?
Минала една седмица. Тялото започнало да се бунтува:
– Ти ме забрави. Всичко ме боли. Хайде да продължим после! Имам депресия. Махмурлук получих след толкова щастие.
И когато мозъкът се съгласява на това „после“, започва да проиграва и да губи властта си. Ако той е учил китайски език знае, че „после“ в превод означава никога или не се знае точно кога…
Ето така умират идеите за по-големи начинания, защото тялото обича да яде, да спи и да се занимава с глупави неща.

И сред кучетата се срещат екстрасенси

Нашите домашни любимци са в състояние да направи невероятните чудеса. Те ни предупреждават за земетресения, за приближаващите пристъпи на заболявания, лекуват ни от депресия и меланхолия и най-важното обичат ни истински и безкористно.
С необичайните си способности кучетата усещат предстоящ епилиптичен припадък или диабетна кома.
Например, ретривъра Чад всеки път със силен лай се носи към майката на епилептика Ричард Била, когато той е заплашен от поредния припадък. Благодарение на това родителите на Ричард взимат предварителни мерки, за да не получи травми синът им при падането. А колито Рупърт усеща кога стопанката й Тони Браун ще има припадък и навреме реагира, за да  й   помогне.
Според една от хипотезите, кучетата могат да откриват промените в магнитното поле на човека, характерни за приближаващ припадък.
През 2002 г. в Шотландия кучето Пикси е признато за герой, защото само за една година е спасило живота на стопанина си Едуард пет пъти. Той страдал от необичаен и непредсказуем тип диабет и бил прикован на инвалидна количка. Пикси усещал, кога нивото на захарта в кръвта на Едуарф падала и започвал да се вълнува и нервно да бяга около своя стопанин. Тогава той разбирал, че трябва да хапне нещо, което да вдигне нивото на захарта в кръвта му.
Според изследователите в случаите на диабетна кома, кучетата усещат незначителната промяна на температурата в телата на стопаните си преди припадъка. Но страното е, че те  усещат тези симптоми и без пряк контакт със собственика си.
Много необикновенно куче се явява и златния ретривър Хиро. Той живее заедно с Гарет в град Калдикод. Гаред сериозно пострадал при катастрофа. Предвижвал се на инвалидна количка. Тялото му от кръста надолу е обездвижено. Хиро винаги плътно следва господаря си и ако той има някакви проблеми с тази част на тялото, които той не усеща, кучето спира и гледа Гарет дотогава, докато стопанина му не предприеме някакви действия. Четириногия приятел буквално е преобразил живота на този човек, който след автомобилна катастрофа е считал живот си за приключен.
Веднъж той спасил своя стопанин, когато по време на разходка количката затънала в кал. Гарет щял да замръзне. Но кучето успяло да му помогне. С каишката то дърпало количката и двамата със стопанина си успели да я извадят от калта.
Ако кучето ви няма специални способности, то все пак влияе благоприятно на здравето ви. Едно скорошно проучване показва, че тези, които имат домашен любимец, по-малко посещават лекар, по-малко настивам и не страдат от главоболие, те имат по-ниско кръвно налягане и нисък холестерол.
Оказва се, че четирикракият приятел намалява риска от инфаркт и въздейства не по-лошо от медицинските профилактични средства.

Какво правим

Във времето, в което живеем “ всичко е пари” !
Внимавайте каква книга си купувате или какъв филм гледате. Сензациите за тайствени разкрития няма да ви успокоят или спасят! Напротив ще натоварят умът Ви с ненужна информация, ще загубят ценното Ви време и разбира се ще изпразнят джоба Ви!
Все пак защо има толкова много истини? Защо има толкова много заблуди?…
Защото се манипулира инфомацията и истината.
Хората се заблуждавайки с фалшиви учения за произхода им.
Разделят ги в различни религии с фалшиво поклонение.
Чрез войни и тероризъм внушават страх. Чрез храните, напитките, развлеченията се разруша здравето и морала. Чрез манипулации в подсъзнателната област на ума ни внушават, че можем всичко сами.
Създадоха се имитации погубващи хората: на вярата се противопостави суеверието, на любовта между мъжа и жената – хомосексуализъм, на радостта – депресията.
Какво правим?

Манджурска аралия

Корените на това дърво често е сравнявана с известния корен на живота – женшен. Това дърво е осеяно с остри тръни, затова го наричат шип-дърво. Расте предимно в Далечния изток.
За да се направи отвара от него се използват корените на дърво, не по-дебели от 2 сантиметра. Корени се взимат от зрели дървета, поне на 5 години, за това и трудно се намират в аптеките.
За да се приготви отвара се вземат 20 грама смлени корени на прах и се заливат със 100 мл спирт. Получената смес се поставя в тъмен съд за две седмици. След това се прецежда, филтрира и се съхранява в тъмен съд.
Взема се при депресия, като тонизиращо средство, при умствена или физическа преумора, при хепатит 30-40 капки 2-3 пъти на ден.

126 години от рождението на Лудвиг Мис ван дер Рое

Той е немски архитект, роден през 1886 година в Аахен, Германия.
Често е наричан за кратко само „Мис“. Заедно с Валтер Гропиус и Льо Корбюзие е смятан за един от пионерите на модернизма. Той е третия и последен ръководител на известната школа Баухаус закрита от нацисткия режим през 1933 година.
Стилът му се характеризира с чистота и простота на формите и линиите. Превърнал се в едно от най-влиятелните течения в архитектурата на ХХ век.
Мис е широко известен с употребата на афоризма – „Малкото е повече“.
Първоначално работи в каменоделското ателие на баща си и в няколко местни дизайнерски фирми, преди да се премести в Берлин, където се присъединява към офиса на дизайнера Бруно Пол.
Започва архитектурната си кариера, чиракувайки заедно с Валтер Гропиус и Корбюзие в ателието на Петер Беренс, където се среща с новите стилови идеи на прогресивната германска култура. Талантът му бързо е забелязан и скоро той започва да поема самостоятелни поръчки, въпреки липса на съответно академично образование.
По това време Мис добавяйки по-впечатляващата фамилия на майка си – „ван дер Рое“. Частната му практика започва с проектирането на фамилни къщи за по-богатите в германското общество. Проектите му са в изчистен неокласически стил по подобие на пруският архитект от началото на XIX век Карл Фридрих Шинкел.
Мис ван дер Рое започва да развива и изглеждащи утопично за времето си проекти, които макар и неизпълнени, му дават репутация на прогресивен архитект.
Изоставяйки напълно орнаментите, той създава зашеметяващия си конкурсен проект за стъклен небостъргач на Фридрихщрасе в Берлин през 1921 година.
Мис продължава със серия от новаторски проекти. Кулминация му са двата му изпълнени европейски шедьовъра: Временният германски павилион за изложението в Барселона през 1929 година и елегантната модерна вила „Тугендхат“ в Бърно, Чехия, завършена през 1930 година.
С настъпването на „световната депресия“ след 1929 година, поръчки силно намаляват.
По това време Мис заема поста директор на училището Баухаус. Принуден е от нацисткия режим да го закрие. Новосъздаденият от него модерен стил е отхвърлен от нацистите.
Разочарован и нещастен той напуска родината си неохотно през 1937 година. Мис ван дер Рое приема един проект за жилищна структура в Уайоминг, а в последствие и предложение да ръководи архитектурно училище в Чикаго.
Мис ван дер Рое се установява в Чикаго, където е назначен за директор на архитектурното училище към „Chicago’s Armour Institute of Technology“ по-късно преименуван на „Илинойски Технологичен Институт“. Едно от предимствата за приемането на поста е възлагането на проекта за новата сграда на института и изготвянето на плана за неговия кампус. Всички сгради от тази поръчка проектирани от ван дер Рое още съществуват и се използват. Известни са също: „Alumni Hall“, „Капелата“ и шедьовърът „S.R. Crown Hall“, построен да приюти точно архитектурната школа оглавена от Мис. Тази сграда е смятана за най-добрата му творба, характеризираща „Мисовата архитектура“.
През 1944 година, Мис ван дер Рое става гражданин на САЩ. През 30-годишната си кариера като „американски“ архитект, Мис се насочва към идеята за затвореното-отворено простронство, изпълнено от предварително направени структурни елементи.
Още първите му проекти, разкриват пред американското общество стилът, който изглежда естествена еволюция на почти забравения стил на Чикагската школа от XIX век. Неговата архитектура се превръща в изключително приемлив модел за американските културни и образователни институции, предприемачи, публични агенции и големи корпорации.
Мис проектира и ръководи работите от студиото си в центъра на Чикаго през всичките 31 години в САЩ. Сред забележителните проекти са: жилищните кули „860-880 Лейк Шор Драйв“ в Чикаго; „Фарнсуорт Хаус“ в Плейноу ; небостъргачът „Сигрем Билдинг“ в Ню Йорк.
Мис ван дер Рое умира на 83-годишна възраст.