Лорен Руотоло от Ню Йорк се родила с рядко заболяване, поради което костите ѝ започнали да растат ненормално и станали много крехки.

Когато Лорен станала на 5 години, лекарите я посъветвали да използва инвалидна количка, но смелото момиче отхвърлило този съвет и вместо това започнало по няколко часа на ден да се занимава с лечебна физкултура.

41 годишната жена и до сега отхвърля съветите на лекарите, и се стреми по всякакъв начин да запази своята мобилност.

Въпреки крехките си кости, тя всеки ден прави дълги разходки и не може да си представи своя гардероб без любимите си обувки на високи токчета.

Колата взе да пълзи нагоре. Горският път бе доста стръмен. Под вековните дървета се тъмнееха сенки. Надвисналите иглолистни клони разреждаха светлината.

Когато колата изкачи стръмнината и тръгна по билото, Катя възкликна:

– Какво е това?

– Изглежда тук е имало пожар, – каза Теодор.

– Как са почернели дърветата само, – с болка се обади Герасим. – Целите са овъглени, умъртвени, загубили предишната си красота.

– Ето това правим ние хората, – въздъхна дълбоко Вълко. – Умишлено или небрежно, но пожарите не стихват в нашите гори.

– Непоносима гледка е една обгоряла гора, – сбърчи нос Катя.- Гледате с мъртвите си очи и сякаш пита: „Защо ме овъгли?“

– То тук пак навреме успяхме да загасим пожара, – каза Вълко, – но на много места пламъци и пушеци се вият дни и нощи.

– Заедно с дърветата и растенията в гората гинат птици, животни, мравки и множество насекоми, – констатира Герасим.

– Казват, че тези пожари подсилвали токсичните валежи, – уточни Теодор.

– Как няма да ги подсилват, – ядоса се Вълко, – нали така горим кислорода, който дишаме, изпълваме атмосферата с въглероден окис. Какво да говорим повече, с една дума се самоунищожаваме.

Малко по-долу от върха Вълко паркира колата до хижата и групата смело закрачи нагоре. След половин час бяха вече на върха. Щом стъпиха на него седнаха да си починат..

Въздухът беше чист. Залязващото слънце багреше зъберите на планината отсреща.

– Каква красота! – възкликна Герасим.

– Виж, – засмя се Катя, – как се преливат планините. Същинска симфония.

След първите възторжени възклицания малката група замълча. Всекиму по своему възприемаше тази затрогваща хубост.

Герасим извади кавала и тихо занарежда мотива на една доста позната народна песен, която бе запяло сърцето му. Теодор нагласи гуслата и подсили силно докосващите звуци.

Катя обгърна с поглед планината и зареди като бисери думите на самата песен. Гласът ѝ се извисяваше високо, пречупваше се и политаше над върхарите.

Вълко не остана назад и се включи към песента, той успя майсторски да улови втория ѝ глас.

Когато свършиха песента, всички тръпнеха. Сякаш планината ги бе споила в едно, омагьосала ги със своето очарование. А песента още дълго отекваше в сърцата им ….

Нощните насекоми, както и пчелите през деня, играят ключова роля при опрашване на растенията.
Ново изследване разкрило неизвестен проблем. Изкуствената светлина пречи на нощните насекоми да си вършат работата.

Учени от Швейцария, направили експеримент, в който поставили фенери над участък, където растяло зеле. Използвайки очила за нощно виждане, те преброили „посещенията“ за опрашване от нощните насекоми на експерименталния участък и ги сравнили с тези на участък, който бил тъмен.

Оказало се, че нощните опрашители идват до осветените участъци много по-рядко. Освен това  пристигащите до осветените растения насекоми са по-малко от  29%.

В резултат на това осветените участъци дали по-малко развити плодове, от колкото в тъмните места.

В последно време учените отделят по-голямо внимание на светлинното замърсяване.

Международната асоциация на тъмното небе се застъпва за екраниране на нощните прибори за осветление, за да се спаси дивата природа.

Според експертите от университета в Лондон, гледането на телевизия в продължение на три или повече часа на ден, може да увеличи риска от развитие на диабет у детето.

Деца, които прекарват по три часа пред „синия“ екран, са по тежки и имат по-голяма резистентност към инсулина, което е рисков фактор за диабет тип 2.

Резултатите показват, че организмът на такива подрастващи произвежда нарушено количество хормон на лептина, който участва в регулирането на апетита. Тези резултати са останали такива даже и след като били отчетени нива на активност при участниците в изследването.

Британски учени са анализирали данните на повече от 4490 деца от 9 до 10 години. Те били оценявани по факторите, които влияят върху риска от развитието на диабета. Учените изследвали пропорциите на тялото, нивото на активност и колко време те прекарват пред телевизора или компютъра всеки ден.

Сара Милавей и нейният мъж, които живеят в Тенеси, решили да направят основен ремонт в дома си и започнали от мазето.

В един прекрасен ден работниците, залели пода на мазето с бетон и излезли на двора, за да обсъдят със собствениците по-нататъшния план на действие.

Именно тогава двегодишната Изидора, оставена от родителите си без надзор в къщи, отишла в мазето да търси мама и татко.

Работниците дълго се смели на детето, което оставило „следи в историята на мазето“ и даже предложили на Сара и съпруга ѝ, да оставят всичко така, за да запазят за спомен този куриозен инцидент.

Родителите категорично отказали да оставят върху пода в мазето следите на своята дъщеря, но все пак направили няколко снимки, признавайки, че ситуацията като цяло действително е много комична.