Поредното скучно събрание. Хората недоволни, че им отнемат времето с глупости, недоволно сумтят по местата си.
Е има и такива, които се разхождат нагоре надолу, забелязват някоя важна „клечка“ и гледат да я поздравят, един вид: “ И аз съм тук и подкрепям делото“.
Най-накрая лекторът се качи на подиума и започна да чете отчет за постигнатите успехи през миналите пет години:
– В град А…. е построена електроцентрала……
Коментар от залата:
– Аз съм от там и до сега не съм видял никаква електростанция.
Лекторът продължава, като се прави, че не е чул забележката:
– В град Б…….. е построен химически завод……
Същият глас отново се обажда от публиката:
– Миналата седмица бях там. Такъв завод няма!
Лекторът ядосано се обръща към обаждащия се:
– Господине, трябва по-малко да се шляете насам-натам и повече да четете вестниците!

В края на XIX век , а именно през 1886 г. , е създаден първият автомобил в света и едва след 10 години се е случил първият инцидент, при който автомобил е ударил пешеходец. От този момент е поставено началото за пътнотранспортните злополуки с фатален край.
На 17 август 1896 г. в лондонския парк Кристал Палас била проведена публична демонстрация на нов автомобил от англо-френска автомобилна компания.
Паркът бил любимо място за празници и развлечения.
Да се полюбува на провеждащия се фестивал на танца дошла 44-годишната англичанка Бриджет Дрискол заедно с дъщерите и приятелите си.
В този ден Артур Едсел, шофьор на англо-френска компания, демонстрирал на публиката новия автомобил, като возел всички желаещи. Според свидетелите, той се движил с много голяма скорост. Трябвало да се движи с около 7 км/ч, но той два пъти превишил тази стойност. Направил го със цел да впечатли млада дама, която щял да повози.
Между двамата се завързал оживен разговор. На свой ред, госпожа Дрискол игнорирала загражденията и предупреждаващите знаци за движещи се моторни превозни средства и решила да пресече пътя. Когато забелязала приближаващото се до нея превозно средство без  кон, англичанката разтворила чадъра си и се опитала да се защити с него, но това било напразно. Ударът бил в главата и тя веднага починала.
Разследванията за причините на аварията продължили 6 часа. Установило се, че Едсел по време на демонстрацията е опънал ремъка и по този начин е увеличил скоростта на автомобила два пъти. Въпреки факта, че в момента той е забавлявал млада дама, не е внимавал много за пътя, освен това имал съвсем малък опит като шофьор, едва три седмици, дело поради смъртта на Бриджет Дрискол не било възбудено. Било прието, че 44-годишната англичанка е станала жертва на собствената си небрежност.

Тя беше слабичко момиченце и често боледуваше. Един ден детето каза на майка си:

– Мамо, подари ми едно плодно дръвче.

– Защо ти е? Всички дървета от нашата градина принадлежат на цялото семейство.

– Но аз искам да имам свое дърво, за да мога да подаря плодовете му на Исус.

Майката разбра дъщеря си и й позволи да си избере едно дръвче. Дeтето положи ръка върху крехкия ствол и каза:

– Сега ти принадлежиш на Господа.

Минали няколко години. Един ден майката на момиченцето влязла в църквата и оставила плик с пари, към които била прикрепена следната бележка: „Моето момиченце отиде при Господа. Вече измина една година откакто е с Него. Тази година нейното дръвче за първи път даде плод. Продадох плодовете му на пазара, а парите давам за Божието дело“.

Не това не е фантастика. Става дума за полева кухня. Такава са изпробвали през февруари жителите на френския град Пезенас.
Това мероприятие е дело на местна асоциация. Активистите на тази организация от рано пуснали в пощенските кутии покани за жителите на града. Разлепили реклами. Приготвили супа от местни продукти, даже поканили и музиканти, които да съпровождат тази акция на добра воля.
Разбира се, на първо място се хранели бедните и бездомните хора. Но супата можел да опита и всеки желаещ.
Целата на мероприятието била да се проясни мрачната атмосфера на бедността, която в последно време все повече се проявява и в такава благополучна страна като Франция.
Музикантите украсили шапките си с целина и лук. Разбира се бедността там не е в такива мащаби, както в нашата страна, но тя съществува навсякъде. По-голямата част от нея идва при загуба на работа или невъзможност да се намери такава.
От това никой не е застрахован. Днес може да си осигурен и доволен, но утре може всичко да се измени. Именно това е започнало да безпокои французите. Стабилността в живота им е станала по-малка.
Това мероприятие не е забавно събитие като карнавалите, които са започнали похода си от Франция, но този обяд е обединил непознати хора, бедни и не много бедни. На празненството те просто ядат супа, разговарят, слушат музика и се шегуват.
Това събитие съвсем не е песимистично, въпреки че духал леден вятър, атмосферата била топла. На тази акцията дошли около стотина души. Този зимен пикник хората от града нарекли „социален микс“.
Не е лошо да има такива полеви кухни и у нас. Но ще дойдат ли хората и ще разберат ли идеята на „социалния микс“? Дали бихме го направили просто така, а не заради някакъв празник? Какво мислите за това?

Умрял един богат човек, за греховете, на който знаел целия свят. Погребали го тържествено, с епископи и много свещеници.
По това време отшелник бил нападнат и разкъсан от хиена.
Един монах, който видял тържественото изпращане на грешника и кървавите останки на праведника извикал към Господа:
– Господи, защо стана така? Защо даде на грешника добра смърт, а на праведния горчива?
Явил му се ангел от Господа и му обяснил:
– Този богат човек в живота си е направил едно добро дело, а пустинника е извършил само един грях. Тържественото погребение на богатия Бог е допуснал, заради едната му добрина и да покаже, че няма какво повече да чака на този свят. Чрез ужасната смърт на отшелникът Бог е искал да изличи единствения му грях, за да го възнагради горе на небето.
Внимавай в това, когато разсъждаваш за Божието съдилище и възложи всичките си надежди на своя Създател.
Не ревнувай злодея и не завиждай на вършещите беззаконие!