Девет американки тайно даряват хората с пратки донасящи щастие в продължение на 35 години. За тази секретна мисия не знаели дори техните съпрузи.
В Западен Тениси, не далеч от Грейсланд, девет жени, или както те обичат да се наричат, „Деветте Нан“ се събират през нощта, за да донесат щастие на хората. Точно в четири часа започват ежедневните си навици, ритуал, които дори техните съпрузи не знаели за 30 години. И всичко започвало с печенето.
Една от тях пресявала брашното, друга приготвяла яйцата, трета тиганите…. Сменяли си често местата в зависимост от настроението. Но те имали една главна между тях, която обикновено била най-възрастната.
През оставащите три часа деветте жени пекат стотици пайове, след това незабелязано ги давали на хората в нужда, оставяйки след себе си само слаб аромат на ванилия и лимон.
Шофьорът, който разнасял стотици пратки от този вид, не знаел с какво се занимават тези жени. Той не знаел, че е част от техния план, но с радост получавал една кутия със вкусен пай за себе си.
Всичко започна преди 35 години, когато жените отново се събират да играят бридж.
Тогава те седели и си спомняли как техните баби и дядовци са помагали на хората. Бабата и дядото на Мери Елен се грижили за четири сестрички, когато майка им починала, а по късно, когато нейните родители се нуждаели от помощ те я взели при себе си.
Бабата на Рут, когато прочитала във вестника, че някой е умрял, изпращала специална торта на семейството. Не било нужно дори да познава тези хора, достатъчно ѝ било да види усмивки на лицата им.
И тогава тези девет жени се замислили как те могат да помагат на хората.
Една от жените предложи да не харчат пари за химическо чистене и за пране, а след това да използва спестени парите за добри дела. Не на всяка от тях било приятно да пере …,, но все пак се съгласили. Така за един месец те спестили 400 долара, а съпрузите им дори не забелязали. Дрехите им били чисти, както преди.
Така жените започнали да се вслушват в разговорите на другите. Те подслушвали, разбира се, с добри намерения, в салона за красота и дори по време на пазаруване. И като чуели за вдовица или самотна майка, който се нуждае от помощ, те анонимно плащали сметките за комунални услуги или купували нови неща за децата.
Те изпращали колет на даден адрес с бележка: „Някой те обича“. Колкото повече хора успели да направят щастливи, толкова по-смели ставали.
Те пътували из бедните райони и търсили къщата, където прозорците имат само вентилатор. Това означава, че хората, които живеят там, не могат да си позволят климатик. Обръщали внимание на тъмните стаи, ако няма светлина, тока е изключен за неплащане на сметката. Те се връщали преди зазоряване, за да изпратят навреме пакетите си.
Техните действия останали незабелязани, докато преди пет години, съпруг на Мери Елън не забелязал, че жена му тегли големи суми пари от банковата им сметка.
Нямало начин как да се скрият нещата. Така след 30 години била разкрита тайната мисия. Съпрузите им веднага предложили помощта си. Така се включили и децата им и започнали да кроят нови планове.
Сега разполагат с ресторант, който бил собственост на сина на една от жените, което им позволявало преди да дойдат работниците сутрин да извършват благородната си дейност. Те дори наели „координатор на щастието“, лице, което подслушвало разговорите на хората. Помолили момичето, което се занимава с това да не разкрива „тайната“, така че родителите ѝ смятали, че тя се занимава с маркетинг.
За последните 35 години тези девет жени са пожертвали 900 долара в местната община, но това не означава, че не им е останало време за приготвяне на малки пратки на щастието. Понякога те просто взимат телефония указател и изпращат торта на някой адрес.
Не всеки има баба и дядо, които да се грижат за тях, но тази група жени искала да покаже на хората, че някой се грижи за тях. Те искали да зарадват някого, да го направят щастлив.

Един човек дошъл да се допита до един мъдрец:
– Искам да обичам Бога, научи ме как да го направя!
Мъдреца казал:
– Кажи ми първо, дали си обичал някого по-рано?
Човекът отговорил:
– Аз не се интересувам от светските дела, любов и всичко останало. Искам да дойда при Бога.
Учителя настоял още веднъж:
– Помисли още веднъж добре. Обичал ли си поне една жена, дете или някой друг?
Човекът казал:
– Вече ти казах, че съм човек на религията, а не обикновен мирянин и никого не обичам. Покажи ми пътя, как да ида при Бога.
Мъдрецът започнал да ридае, сълзи се изливали като поток от очите му.
– Това е невъзможно. Първо ти трябва да обикнеш някого. Това е първата степен. Ти питаш за последната стъпка, а не си направил първата. Иди и обикни някого!

Нов вид алергия са регистрирали специалистите от САЩ. Оказва се, че някои хора са добили алергия към безжичната мрежа Wi-Fi.
Пациентите идващи при лекаря се оплакват от главоболие.  Симптоми им приличат на тези при настинка. Някои от тях се оплакват от нарушаване на зрението.
Както казват и самите медици, въздействието на Wi-Fi върху тялото на човек не е напълно изяснено, но с подобни симптоми досега не са се срещали. За да премахнат „алергията“, лекарите предлагат на пациентите, да не влизат в зона с Wi-Fi.
Американци подкрепящи истината са се активизирали. В страната вече са заведени няколко дела, в които ишци са родители. Причината е била негативното влияние на безжичната интернет връзка върху здравето на децата им.
Сега много смятатат, че Wi-Fi е вредна за човешкото здраве. Учените са съгласни, че страхът е напълно основателен. Тъй като Wi-Fi работи на същата честота като микровълнова фурна.
На тази честота в печката продуктите се подгряват за няколко минути, но при безжичната интернет връзка, човек е подложен постоянно на такова въздействие.

Разбушувалата се река разруши мостта, от който уцеля само средната част. На тази неразрушена част се намираше малка къщичка, от където обитателите й протягаха ръце и молеха за помощ. Всички гледаха безпомощно как реката продължава да подкопава основите….
Един младеж скочи в лодка и смело се впусна в бушуващия поток. Той достигна къщата, качи всички застрашени и благополучно ги докара до брега.
Предложиха му пари и награда, за това че е спасил хората, но той се отказа от тях. Усмихна се и каза: „Живота си не продавам за пари. Дайте тези средства на пострадалите те имат нужда от тях“.
Добрите и благородните постъпки не се правят за пари, а от любов и загриженост към потърпевшите.
Любовта е майката на живота. Нашият живот се осмисля от нея. Нито една добродетел не допринася толкова много, колкото искрената любов към хората.
Човек изпълнен с любов към околните е като плодно дърво, което доставя вкусни плодове, но не за себе си, а за всеки, който протегне ръка и пожелае да си откъсне плод от него.
Да обичаш всеки, означава да му правиш добро, дори тогава, когато не го заслужава. Любовта не е само думи, но и дела, които вършим спрямо другите.
Ако човек смята, че може да се въздържи от изискванията, макар и за малко любов сега, в името на бъдеща много по-голяма любов, лъже себе си и другите. Истината е, че той не обича никой друг освен „собствената си персона“. Истинската любов е сега, не в бъдеще.
Ако човек не прави добри неща в настоящето, ръководен от любов към другите, то той няма никаква любов.
Няма нищо велико в нещо направено без любов и нищо не е прекалено малко, когато е изпълнено с любов.