Веднага след като се върнаха от пазара, Борис се нахвърли върху прасковите.

Бързо захапа една, а на лицето му се изписа кисела гримаса:

– Толкова привлекателно изглеждат, а са кисели.

Майка му се засмя:

– В продължение на много години и аз правех същата грешка.

– Каква грешка, прасковите са кисели? – възмущаваше се Борис.

Майка му бе търпелива жена, за това продължи спокойно:

– Най-накрая осъзнах, че едно дърво може да бъде високо, силно, мощно и красиво, но да дава плодове негодни за храна.

– Тези праскови не са добре узрели навярно, – отбеляза Борис.

– Така е, – съгласи се майка му. – Плодът може да бъде добър, но не узрял, така че не е било времето да го откъснат. Такъв плод е кисел или има тръпчив вкус.

– Ако откъсна зелена ябълка, – започна да разсъждава Борис, – тя ще бъде кисела, дори горчива.

– Но ако не я откъснат прибързано, тя ще бъде сладка и сочна, – допълни майката.

Борис бе напълно съгласен с това.

– Това важи и за хората, – вметна майката. – Ако прибързано се назначи такъв човек на ръководна позиция, който още не е узрял, последствията ще са катастрофални.

– Ами ако е почнал да зрее? – попита Борис.

– Няма как да го накараш по-бързо да узрее, – усмихна се майката. – Ако той не е в състояние да се справи със отговорностите си, избереш ли го и двамата ще съжаляват по-късно.

Борис погледна прасковата в ръката си:

– Ако я оставя по-дълго време, дали ще узрее? – попита той.

– Ще узрее, но няма да има същия вкус, ако бе останала на дървото, – отговори майка му.

– А как да позная дали човек е годен за даденото място? – Борис бе неспокоен.

– Видът му може да е прекрасен, но да няма необходимия характер. По какво ще го познаеш ли? По делата му. Те разкриват това, което е скрито в човека, – поясни майката.

В църквата хората свидетелстваха за Божите дела.

Крум стана и сподели:

– За да запазя работата си, трябваше да направя нещо, което не беше правилно. Избрах да правя това, което е угодно на Бога, и в резултат на това бях уволнен. Сега търся нова възможност.

– Какво е това свидетелство? – повдигна вежди Никола.

До него седеше възрастен мъж, който му отговори:

– Това е видът свидетелство, от което най-много се нуждаем днес.

– Но в него не виждам победа, – възрази Николай.

Мъжът само се усмихна и добави:

– Имаме нужда от християни, които следват Исус от понеделник до понеделник – не само в неделя в църква. Евангелието е предназначено да се живее в света.

Ако сте последовател на Исус, готови ли сте да се откажете от повишение, да приемете по-ниска заплата или дори да загубите работата си, за да запазите християнската си почтеност?

А ако сте християнски собственик на бизнес, бихте ли били готови да загубите сделка или дори да затворите компанията си, за да останете верни на Христос?

Нека бъдем смели в работата си, отхвърляйки всичко неетично, дори това да е загуба на възможности.

Ако един ден трябва да се откажем от кариерата или бизнеса си за Божието Царство, нека предпочетем да загубим, за да може Царство да спечели.

Празник бе. Двамата приятели Добри и Минчо излязоха сред природата, да се поразходят.

– Представи си само, – гласът на Добри хриптеше от възбуда, – девет часа е стоял на крака, бичували са Го, шест часа е висял на кръста, …. Обикновен човек не би могъл да издържи. А Той …

– Извика с триумфален глас, – подчерта дебело Минчо, – „Свърши се“.

– Цената за нашето изкупление беше платена, – размаха ръце Добри. – Жертвата за нашия грях беше направена! Грехът беше простен! Вината беше изкупена! Сега ни се предлага вечен живот. Готово е!

– Не е нужно да вършим повече добри дела, отколкото лоши, – добави Минчо.

– Не трябва вече да се изкачваме по стълбите до някоя статуя, – усмихна се Добри, – да целуваме нечии крака.

– Не е нужно дори да си религиозен, – вметна Минчо.

– Готово е! Грехът е простим за всички! Цената е платена! – извика с висок глас Добри.

Митко обичаше да спортува. Кажеха ли му в училище:

– В събота ни предстои мач.

Той цяла седмица тренираше в задния двор на дома си.

Освен това проверяваше всяка част от униформата си.

Трябваше сам да се увери, че е изгладена и готова за работа.

Често спеше в униформата си в нощта преди мача.

– Трябва да съм сигурен, че ще се събудя и отида навреме, – казваше си той.

Каква детска наивност?!

Очакването е основен компонент и на духовната зрялост. То е свързано с най-дълбоките чувства на любов в нашите сърца.

Помислете си само, ако Митко не обичаше да спортува, щеше да остави униформата под някоя купчина мръсни дрехи. Родителите му трябваше на сила да го измъкват от леглото сутринта, за да отиде навреме за мача.

По същия начин, ако обичаме Исус, ние с радост ще се включим да служим в Неговото име.

Ако обичаме нашия Господ и най-голямото ни желание е да го почетем с благодарни сърца, ние ще „останем облечени за действие“, очаквайки нетърпеливо, търсейки начини да го почетем чрез нашите думи и дела.

Животът ни е изпълнен с безброй възможности да служим на Господ Исус. Това, което се изисква от нас, е да бъдем будни и внимателни към всеки подобен случай.

Когато сме погълнати от собствените си желания или грижи, които ни притискат в живота, тези възможности са пред очите ни, но ние не ги виждаме.

Трябва да се научим да се изпразваме от нездравословната загриженост за себе си.

Нека да открием свободата и радостта, които се намират в живота на активното, будното и внимателно служене на другите в името на Христос.

Симеон нервно размахваше ръце.

– Нима може да се твърди, че Трифон е християнин, щом не живее според това, което уж вярва? – възмущаваше се той.

– Вярно е, – съгласи се Захари. – Можем дори да цитираме Библията, но ако тези думи не бъдат придружени със съответстващи дела, всичко е напразно.

– Проповедите, които изнасяме чрез живота си са много по-завладяващи от тези само на думи, – присъедини се Николай.

– За това мисли, думи и дела трябва да бъдат угодни на нашия Създател, – наблегна Жоро.

– В бъдеще на всеки от нас ще се потърси отговорност за делата, – обади се и срамежливият Михаил.

– Трябва да внимаваме, – завъртя показалец Никола, – бъдещето може да дойде много по-рано, отколкото си мислим.

Божите заповеди не се предлагат като полезни или навременни съвети. Те не са предложения, а правила на живот, на които ако не се подчиняваме, много рискуваме.