Съвременният свят е пълен с наложени стереотипи. Стереотипа на женската красота се излива в бельо в светската мода на нашите глави, пример за тиражиране на вманиачена реклама. Но когато става въпрос за по-сериозни неща, като например психологията на тероризма, е необходимо да се вдигне тревога.
Тероризма във филмите, като мода за екшън-трилъра с мощно зло срещу, която се борят благородни герои, дойде само преди 20-30 години.
При всеки трилър се дава по-малко внимание на личността на терористта, отколкото на битките и схватките.
Понякога сценаристите сформират портрета на престъпника, но главно наблягат на мотивите му. Много често във филма се показва, че основният мотив за убийството са пари или отмъщение за причинените вреди.
Логичният ум, присъщ на рационалния манталитета на западния човек, опитва да намери мотив, причина, поради която нормален спокоен гражданин изведнъж решава да стреля по невинни хора. И не намери. Защото тя не е там.
Желанието да се възпроизведе взрив или изстрел от пистолет може да се роди само в главата на човек, който е загубил морална и етична връзка с обществото.
Това състояние е състояние на морално-нравствена деградация. Ако проследите такъв човек преди самото му деяние, ще забележите, че той е затворен, необщителен, изпитваш депресия, нежелаещ  да живее.
Но това не означава, че човек не може да излезе сам от това положение. Някои опитват да премахнат депресията с по-тежка музика, алкохол, цигари, други търсат смисъл в живота си и се облягат на нови идеи. Много от тях се обръщат за помощ към лекари, психиатри, фармацевти, но това не винаги им помага напълно.
Изходът от такава ситуация е реализиране в област, която ги удовлетворява, носи им радост и успех.

Някои смятат, че  за да постигнат успех им е нужна власт.
Чарлз Макелрой веднъж се пошегувал: „Властта е чудесен кратко действащ  антидепресант“.
Придобитата власт действа, когато човек е в състояние да поддържат своята собствена вътрешна свобода. В противен случай „владетелят“ сам попада в конкретна зависимост или става роб на всеки, който му е подчинен.
Добре е ако получената власт се използва за благото на хората. В противен случай такава власт вместо очаквания успех в живота разкрива груб егоцентризъм, който се явява  спирачка за каквото и да е развитие. Такава „спънка“ може да разруши душата и личността на имащия власт, дори да го доведе до деградация, водеща до самоубийство.
Ако не можете да реализирате правилно някаква власт не а пожелавайте. Чрез нея може да задоволите собственото си его, но ако тя не облагодетелства всички останали хора, тя ще ви унищожи.