Веднъж една девойка се оплакала на приятелят си, че някой хора постъпват с нея несправедливо. Младежът се замислил, а след това отишъл при тези хора.
Казал им всичко, което смятал за нужно, давайки им да разберат, че той не разрешава да се отнасят така с приятелката му.
Девойката била свидетел на тези разговори, но младежът забелязал, че тя не е останала доволна от всичко това.
– Нещо не както трябва ли казах? – попитал я той, когато останали сами.
– Не, ти каза всичко както трябва, но аз исках друго, – казало момичето. – Когато ти разказах за несправедливостите спрямо мен, просто исках да ми съчувстваш, да ме съжалиш.

Когато на Георгий Вицин му предложили да се снима в епизод, където героя се носи на водни ски по Днепър, той отказал.
Тогава режисьорът се изхитрил и съчинил следното писмо до Вицин:
„Уважаеми другарю Вицин! Вие сте моя идеал и аз бих искала да се запозня с вас! Чух, че утре ще се снимате като сърфирате? Колко сте смел само! Непремено ще бъда там, а след снимките ще дойда при вас. Повярвайте ми няма да останете разочарован от мен. Клава“.
На следващия ден Вицин смело се спуснал към водата. Падал много пъти. Така се получили едни от най-смешните епизоди.
След снимките Вицин казал на режисьора:
– А името на девойката можеше да бъде и по-красиво!

Един човек умрял и попаднал на небето. Прилетял ангел до него и казал:
– Спомни си всичко добро, което си naправил на земята, тогава ще ти пораснат криле и ще полетиш с мен към рая.
– Мечтаех да построя дом и да посадя градина, – спомнил си човекът.
На гърба му се появили малки крилца.
– Но аз не успях да осъществя своята мечта, – с въздишка добавил човекът и крилата изчезнали.
– Обичах една девойка, – казал мъжът и крилете отново се появили
– Радвам се, че никой не узна за моя донос, – спомнил си човекът и крилете изчезнали.
Така мъжът си спомнял и доброто и лошото, а крилете ту се появявали, ту изчезвали. Накрая си спомнил всичко и го разказал, но крила така и не му пораснали.
Ангелът искал вече да отлети, когато човекът изведнъж прошепнал:
– Спомням си как мама ме обичаше и се молеше за мен.
Изведнъж на гърба на човека се появили огромни криле.
– Нима мога да летя?- изненадал се мъжът.
– Майчината любов прави сърцето на човека чисто и го приближава към ангелите, – с усмивка казал ангелът.

Една млада и доста красива девойка отишла при един мъдрец и със сълзи на очи го попитала:
– Какво да правя? Винаги се старая, със всичките си сили добре да се отнасям към хората. Никого не обиждам. Помагам на всеки с каквото мога. И въпреки, че съм приветлива и мила, вместо благодарности и уважение получавам обидни думи и горчиви насмешки. Дори открито враждуват с мен. В нищо не съм виновна. Това е несправедливо и обидно до сълзи. Посъветвайте ме какво да правя.
– Мъдрецът погледнал красавицата и с усмивка казал:
– Свали всичките дрехи от себе си и така мини през града.
– Да не сте полудели! – възмутила се девойката. – В такъв вид всеки може да ме обезчести и кой знае какво може друго да направи с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата огледало.
– Ето виждаш ли, – казал той, – ти се боиш да се появиш гола пред хората. Тогава защо ходиш навсякъде с разголена душа? Тя в теб е като отворен врата. Всеки, който не го мързи, ще влезе през нея. И ако види в твоите добродетели, като в огледало, отражението на безобразията на своите пороци, той ще се постарае да те наклевети, унизи и обиди. Никой няма смелост, да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочния човек враждува с праведника.
– Тогава какво да правя? – попитала девойката.
– Ела с мен. Ще ти покажа моята градина, – предложил старецът.
Когато отишли в градината, мъдрецът казал:
– Много години аз поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но никога не забелязвах как се отварят пъпките на цветята въпреки, че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Сега  ти си подобна на тези цветове. Не бързай да разкриваш сърцето си пред хората. Погледни и виж, кой може да ти бъде приятел и да ти прави добро. Кой полива цвета с вода ии кой къса листата му, а след това ги тъпче с краката.
Т.е. не хвърляй напразно думите си на хора, които не могат да ги разберат и не желаят да оценят техния смисъл. Да хвъляш бисери на свинете е равносилно да говориш на хората недостъпни или неинтересни неща за тях. Не можеш да приобщиш към духовните цености, нечия душа, чийто ум не е готов да приеме истината и съзнателно я пренебрегва.

Една девойка отишла при свещеник. Както се изисква според чинипочитанието, тя навела галава и му казала:
– Отче, моля, дайте оценка за концептуалното тълкуването на квиетизъм, които отец Джон Meeндорф е направил в последната си монография, публикувана в Париж в периода на установяване на руските диаспора там ….
Свещеникът останал изумен и започнал да крещи:
– Жени се! Бързо се жени!