Две сълзи се надигаха от прекрасните ѝ очи, големи и нежни. Скоро компания им направиха още няколко. Тихо се спускаха по бузата ѝ и разговаряха:

– Какво ѝ става?

– Тя плаче, – авторитетно каза, най-старата.

– Защо? Нещо лошо ли се е случило с нея?

Старата сълза се замисли за малко, а после каза:

– Навярно ѝ е тъжно ….или обратно, много радостно ….

Най-малката и млада сълза се обади с тънкото си гласче:

– А нима е весело да се плаче?

Старата сълза се усмихна снизходително:

– Разбира се, че не. Това звучи глупаво.

Малката сълза се удиви:

– Това наистина е странно, защо тогава го прави? Ето аз обичам да се веселя – и с тези думи бързо се спусна по бузата, оставайки само лека следа.

Останалите сълзи продължиха да си бъбрят:

– Тази малката не разбира, че със сълзите се изразяват противоположни чувства.

Девойката се усмихна и се опита да изтрие сълзите си.

– Любими, най-накрая ти се върна! Толкова дълго те чаках!

Младежът, който бе във военна униформа я целуна по очите и я попита:

– Тогава защо плачеш?

– От щастие ….

Намислил един младият фермер да се жени и отишъл с приятелите си на празника, за да си избере невеста.

Такива красавици излезли на хорото, че момчетата станали разногледи, една от друга все по-хубави.

Пристъпят като пауни, кършат рамене, разкривайки най-добрия си лик.

Една от девойките стояла настрана, навела глава и забила очи в земята, не сме никого да погледне.

– Ето я моята годеница, – извикал фермера, показвайки я на приятелите си.

Те се изненадали от странния му избор.

Младият фермер се засмял и обяснил:

– Аз съм фермер и съм свикнал да преценявам пшеницата по класовете. Когато стоят гордо изправени, то отдалече се вижда, че в такива класове няма зърно. А клас, напълнен с хляб е наклонен надолу, така че веднага не би го забелязал.

На Наталия ѝ бе безразлично какво става наоколо. Понякога си мислеше:

„Аз въобще нормална ли съм? Бих искала да се харесвам и да бъде себе си“.

Тя е прекрасна девойка, но …

– Защо никой не ме е научил да се ценя, да се хваля и грижа за себе си? – питаше Наталия.

Нейните родители не я бяха учили на всичко друго, но не и на това. Тя цял живот очакваше някой да я похвали, да получи добри оценки. Ако ги получаваше, тя се радваше и искаше още, а ако не успееше, още повече се стараеше, за да ги има.

Когато ѝ се караха тя плачеше. Тя беше толкова добра, а недоволството на околните я огорчаваше.

Но един ден тя усети нещо ново. Сякаш дълго бе спала и накрая се бе събудила.

Намери себе си и извика:

– Аз съм прекрасна.

– Ау, колко нескромно, – говореше и се бунтуваше нещо в нея. – Колко е некрасиво и ужасно.

– Само другите могат да те хвалят, себе си трябва да обвиняваш и изобличаваш, – това казваше майка ѝ, когато беше малка.

Да, ….., но сега тя се чувстваше прекрасно. Обичаше всички хора и бе готова да им помага във всичко и да им бъде полезна.

Когато любовта се разбие на остри камъни, бъдещия живот, още много години тече по инерция. Болката си взема своето, а ти срещаш друг.

Радка се запозна с добро, но тъжно момче. Той бе затворен някак в себе си. Не умееше да се смее.

Този тъжен младеж се казваше Антон. Явно бе преживял нещо, което силно го бе разтърсило.

– Три години и половина тъгува за не състоялата се сватба. Душата му, особено в неделя, го тегли към гробищата, където почива любимата му Ана, – сподели майката на Антон с Радка.

Тя беше добра жена и харесваше Радка. Веднъж между двете се състоя сериозен разговор.

– Радке, ти си добродушна и мила девойка. Боли ме като те гледам как страдаш. Два пъти повече ме боли за сина ми, като знам от какво страда и той.

Радка само въздъхна.

– Той все още обича Ана, – продължи майката на Антон. – Тя беше красиво и нежно създание. Всички я обичахме, но се случи беда. Тя катастрофира преди четири години, малко преди сватбата им с Антон. Може би не трябва да ти го казвам, но не мога повече да мълча. Той те уважава и те цени, но ….

Радка прекрасно разбираше всичко. „Ох, тази любов“, – помисли си тя.

Страшно е, когато се намираш  в центъра на огъня ѝ.

Тъжният младеж не беше дошъл на себе си от сполетялата го мъка, но Радка реши търпеливо да го чака дотогава, докато душата му се успокои.

Момичета, които се доверяват на майките си, рядко имат ранна сексуална активност. Психологически климат в семейството е пряко свързано с половия живот на една тинейджърка. Този фактор е особено важен за момичетата.

Колкото един тинейджър има по-голяма степен на психическа близост с майка си, толкова по-малко е вероятно момиче да търси внимание „в страни“.

В юношеската възраст сексуалният контакт не е нужен. Такъв е налице  при желание да се привлече вниманието към себе си или е следствие от неприятни преживявания с близките.

В семейства, където майката прекарва много време с дъщеря си, без да се налага жесток  родителски контрол, девойките растат много по-щастливи и при тях не се появява ранна потребност от сексуален контакт.

Освен това в много семейства именно майката се явява източник на сексуално възпитание. На майката се пада отговорността за това, как момичето ще се отнася в бъдеще към евентуален сексуален контакт.