Желанието да се радва на живота и да се смее е било винаги присъщо на човека. Известно е, че древните гърци са колекционирали анекдоти.

Един от героите на една такава забавна колекция се наричал „Филогелос“. Това бил Педант, отличаващ се с удивителна логика.

Ето и някои примери от този сборник с анекдоти.

Като се разхождал Педантът видял лекарят, който го лекувал и започнал да се крие от него. Приятелите му го попитали:

– Защо се криеш от него?

Той отговорил:
– Отдавна не съм боледувал и ме е срам пред него.
Веднъж Педант пътувал по море. Разразила се силна буря и неговите слуги започнали да плачат.

– Не плачете, казал им той, – в завещанието си всички съм ви освободил.

Друг път Педант видял двама близнаци, на чиято прилика се чудели хората.

– Не, – казал Педант, – първият е подобен на втория повече, отколкото втория на първия.

Древногръцкият философ Демокрит бил сериозен и задълбочен учен, баща на атомната теория и на атараксия, наука за душевното спокойствие като висша ценност. Той обичал да се присмива на своите съграждани, за което получил прякора „присмехулник“.

Много известни учени имали забележителния дар на хуморист. Този дар имат не само отделни хора, а и цели градове, за чийто жители се разкарват хумористични истории. Такива са тъпанар шотландец, жителите на Габрово и на столицата на хумора Одеса.

Много отдавна живял старец. Често при него идвали да играят деца. Най-палав от всички бил Павел.

Веднъж, докато момчето си играело долетели три врабчета. Едно от тях казало:

– Най-великото нещо на този свят е слънцето. Благодарение на него светът е тъй прекрасен. Но хората толкова много са свикнали с него, че го приемат за нещо обичайно.

Когато чу това едно от другите две врабчета възрази:

– Няма по-велико нещо в този свят от водата. Без нея няма живот. Но хората я приемат като нещо, което им се полага.

Най-накрая заговорил и третия врабец:

– Това, което казахте е истина. Слънцето и водата са прекрасни дарове, но най-ценното, за което дори хората не се досещат е въздуха. Без него бихме загинали.

Слушайки разговора на врабчетата, Павел се замислил. Той никога до сега не бе благодарил за слънцето, водата и въздуха.

Павел отиде при стареца и му разказа, какво бе чул.

– Ние хората сме толкова невежи, – каза в заключение Павел, – а тези птички се оказаха по-мъдри от нас.

Старецът добродушно се усмихна и каза:

– Поздравявам те за това, което си открил. Хората наистина изпускат важни неща в живота си. Всичките им грешки могат да се простят, ако се научат да се обичат. Човек има доста пороци, но той не може да се избави от тях чрез волята си, колкото и силна да е тя. За да се избавим от тях, Бог ни е дал любовта. Само чрез нея хората могат да останат върха на Божието творение. Само чрез любовта има усъвършенстване и развитие. Бог ни изявява Себе си, като ни изпраща любовта Си. Благодарение на любовта хората прощават един на друг, помагат си и се възприемат, така те създават добри взаимоотношения помежду си.

Поредната среща на стари приятели. В кафенето бе топло, но задушно. Въпреки всичко Павел и Симо не се отказаха от намерението си и седнаха на една маса.

– Интересен човек си, – нетърпеливо започна Симо, – признаваш любовта и свободата, но защо смяташ политиката за вредна?

– Тя води до конфликти, война, унищожение, … Нима на човек не му стигат недостатъците и болестите?

– Трудът и бизнеса са необходимост, чрез тях човек живее. Е, понякога му се налага да излъже, за да спечели.

– Да бе, – махна с ръка Павел, – всеки измамник може да продаде поредния боклук на някой наивник. Хората не трябва да купуват лъжи! В стойността на продукта са включени материалите и вложеният труд.

– Добре де, може би имаш право, – някак неохотно се съгласи Симо. – Сега погледни от другата страна. Всяка жива твар произвежда отпадък, боклук. И това става, без значение  на колко удобства се наслаждаваш. Какво да ги правим тези отпадъци?

– Много малко хора знаят, какво богатство се крие в тях. Дори и най-отвратителните и миризливи екскременти могат да е впрегнат в работа. Но това не е работа за малоумници.

– Виж, приятелю, позорът е мерило за стойността на труда. Ние и с него се злоупотребява и не можем да се защитим. Ето вземи студената и топлата вода, които получаваме от природни източници. И те са ни дадени, за да живеем добре. А тези, които измислят работата, и предлагат този комфорт, сякаш те го произвеждат.

– Е, утре могат да ни продадат и въздуха, които дишаме. Защото го има и е жизнено необходим. Това е драма за съвременното човечество.

– „Обслужващите“ ни бизнесмени колко плащат за даровете на природата?

– Човек е алчен, захапе ли веднъж кокала не го пуска вече.

– Липсва ни възпитание и морал. Този, който заплаща със заграбеното от природата е престъпник. Нима могат да умират дечица поради липса на вода и топлина?

– В страната ни се убиват за пари, но дори да гръмнат някой и друг милионер бедните ще си останат бедни. Ще свалиш един политик понеже граби, но ще го за мени друг, който е по-гладен и от него.

– Най-слабата държава е по-силна от най-наглата мафия. Но в страната ни искат да има организирана престъпност, защото се хранят от сенчестата ѝ икономика.

– Политиката прави хората бедни, ако краде от работещите за себе си повече, отколкото е разрешено по закон. На какво мислиш се дължи корупцията? На това, че чиновниците са прекалено много. Всеки от тях си е намерил вратичка да точи, какво като има забрани и постоянно се говори за борба с корупцията.

Двамата приятели се бяха доста разпалили в дискусията си. Дори бирата пред тях не можеше да удави недоволството и мъката от това, което виждаха в живота около себе си.

Представете си, ние сме заспали в картината галерия на нашия Бог. Небето е Неговото платно, а човека – Неговият шедьовър.

Погледнете, ние сме обградени от произведенията на великия Майстор. Талази вълни.Огнени залези …..

Човешката душа е като едно художествено студио. Ражда се любовта. Дар на благодатта. Около нас стават чудеса във въздушното царство. Те избухват като светлинки и от тяхното докосване се разкрива душата, променят се сърца.

Но ние се прозяваме и нищо не забелязваме. Потънали сме в дълбок сън.

Трудно се носи тежестта на вчерашния ден. Една голяма чанта напълнена с тревоги, реже рамото, на което сме я преметнали. Страхът от смъртта е готов да ни счупи гръбнака, а това ни отнема радостта. Много от нас я губят в неделя, дори в църквата да седят, добре изглеждащи и порядъчни. Стараят се да не заспят като са застанали на пръсти.

Какво губим? Ние не виждаме как Бог отваря небесата, за да послуша песните ни…..

Вдигаме ли взор към небето? Заставаме ли на пръсти, протягайки ръце нагоре?

Бог ни среща със Словото Си . Време е да отворим очи и да не влачим сандъка с проблемите си.

Защо заспиваме на неделната служба? Защото дълго се въртим в кревата премисляйки тревогите и разочарованията си.

Хайде да се избавим от това тежко бреме. Нека се хванем за Словото Му и всички ние отрудени и обременени да се успокоим.

Първата коринтска църква се е състояла от обикновени хора. В света те са били нищо, но Бог ги е избрал да бъдат Негови деца. Той им е дал мисия, да занесат вестта за спасението на целия свят.

Бог нарочно избра глупавите, немощните, без особено потекло или място в обществото, за да посрами уповаващите на човешка мъдрост, сила, власт, красота и пари.

Никакви светски придобивки няма да ни спасят от Божия гняв. Бог иска, да помним какви сме били и да Му благодарим за Неговата милост и прощение.

Когато християните започнат да си съперничат един на друг, трябва да знаят едно, човек не може да направи нищо, което да заслужи Божията милост и благословение.

Всичко, което имаме, включително и нашата вяра е 100 % Божия благодат.

Христос е станал за вярващите мъдрост, правда, изкупление и очистване.

Всичко, което трябва да направим е, да приемам Неговите дарове и да Го прославим.