Архив за етикет: грях

Десетте заповеди на блогера

Британски евангелисти написали десет заповеди за блогера. Своите правила представили в Лондон на конференция на Евангелския алианс, организация, която обединява редица деноминации и представлява повече от един милион вярващи във Великобритания.
Десетте заповеди са:
– Не поставяй блога над самия себе си.
– Не превръщай блога в кумир.
– Не злоупотребявай със своя ник, да използваш анонимност е грях.
– Помни съботния ден, един ден в седмицата мини без своя блог.
– Почитай другите блогери повече от себе си и не предавай голямо значение на грешките им.
– Не убивай чуждата чест, репутация и чувства.
– Не прелюбодействай в Интернет, не кради онлайн.
– Не кради чужд контент, съдържание от друг блог.
– Не лъжесвидетелствай срещу друг блогер.
– Не пожелавай за себе си рейтинга на друг блогер.

100 хиляди долара за бутилка с кръвта на убити християни

Скоро монахиня в Германия разкрила такива факти на конференция.Тя е направила самостоятелно разследване по случаите.
Причината за това разследване било отношението на фундаменталисти мюсюлмани спрямо християните в Сирия.
Жената е разбрала, че мюсюлмани безжалостно убиват християни. Събират кръвта им в бутилки. Всяка бутилка се продава за 100 хиляди долара.
Мюсюлмани от Саудитска Арабия, които купуват тази кръв, си мият ръцете в нея, като вярват, че това ще изкупи греховете им.
Вярно казва Библията: „…. идва времето, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че така служи на Бога“.

Защо ни е оставил само една Книга

Веднъж един човек се присламчи към нашата компания. Той дълго слуша дискусиите ни и накрая попита:

– Къде е Бог и защо не възпира злото? Защо ни е оставил само една Книга, а не дойде лично да оправи нещата?

В компанията бяхме няколко души, почти на една и съща възраст. Всеки от нас се замисли, но се обади Пепи:

– Представи си, че стане това. Бог идва. Измита всички негодници и взима властта. Когато стане това Той ще каже: „Аз ще ви пазя от бедствия и болести. Ще давам дъжд, когато и колкото трябва, така че да имате добра реколта. Всеки ще получава това от, което се нуждае и няма да има крадци. Но в замяна на това ще искам да не лъжете, да не развратничите, да не пиете, да не говорите празни приказки, а да се трудите честно и почтено. Искам да ходите на църква, да затворите кръчмите, да бъдете добър пример за децата и да бъдете справедливи.“

След като си пое дълбоко дъх и разроши буйната си коса с ръка продължи:

– Мислиш ли, че някой ще се съгласи? Няма ли на човек да му домъчнее за виното, за лъжата, за клюката и сластолюбието? Няма ли да му се стори живота скучен и да поиска пак „свободата“ си?

Всички замълчахме. Всеки потъна в мислите си, опитвайки по свой начин да осмисли чутото.

Очевидно борбата на човека с греха е тежка. Много по-лесно е да вършиш лошото, отколкото доброто.

Но Бог бди над нас и ни помага, когато Го призовем.

Който върши зло и не се отвърне от него, ще получи възмездие, а който върши добро, няма да остане без награда.

Уморил се

Учител се опитва да укроти разшумелите се деца в неделното училище. Хваща един от палавниците и му казва:
– Държиш се като ненаситен грешник.
Детето много спокойно, без да губи самообладание, пита:
– А вие не грешите ли?
– Не, аз се покаях и Исус ме изкупи от вината за греха, – назидателно каза учителят.
– А защо се покаяхте? – неотстъпваше малчугана.
– Ами…Вероятно съм се уморил да греша…..
Момчето погледна хитро преподавятеля си и се засмя:
– Представям си, колко много пъти сте съгрешавали, че чак сте се уморили от това…….

Есенна разходка

Студена есенна утрин. Вятърът духаше от север и подкарваше тежките облаци, като разгневен овчар стадото си.
Реших да се поразходя. Вървях дълго и се чудех къде да отскоча днес. Краката сами ме понесоха към грънчарската махала.
На пунически грънчарите ги наричали yotser. Самата дума означава „този, който придава форма на безформеното“. Латинската дума  figulus е много по-близка и земна.
Всички ние сме неоформени преди да попадне на Божието колело. По-скоро не толкова неоформени, колкото обезобразени от греха.
Докато се подпирах на дървената рамка на вратата, гледах как мъжът върти колелото. Тишината бе приказна. Неговите ръце извайвах прекрасното от безмълвната глина. А пещта зад него дими, пращи и припламва. Там е следващата фаза.
И нас ни чакат несгодите, болката и мъката, за да ни пречупят, та когато излезем от огнената Божия пещ да бъдем съвършени и подобни Нему.