Когато сатана ни атакува, ние се държим не като войни, а като военнопленници или даже още по-лошо като дезертьори. Ако ние сме християни, не живеем на окупирана земя.

Бог иска да ни даде победа. Той желае животът ни да бъде живот на победители.

Можем да победим греха само по един начин. Нужно е да живее, близо до Христос, за да не царува грехът над нас.

Защо ни е тази близост с Исус? Накратко казано: Колкото сме по-близо до Христос, толкова сме по-далече от сатана.

В Библията се казва: „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той към вас“.

Стоите ли далече от дявола? Ако ли не, защо?

При пристигането си в Моравия братята Кирил и Методи били приети от княз Ростислав в неговата столица Велеград.

Славянската реч на дошлите учители, силата на думите им и благочестивият им дух покорили сърцето на моравския княз и хората, които живеели там.

Писмеността и книгите, които донесли двамата братя, били поразяващи. Местните били развълнувани, всичко това им изглеждало като дар от небето. Ростислав събрал учениците и ги дал на Кирил и Методий да ги обучават.

Продължавайки започнатия в Цариград превод, Константин с Методий превели доста богослужебни книги, литургии, утринни и вечерни служби. Започнали и славянски богослужение.
„И се отвориха ушите на глухите към слушане на книжовни слова и служби, и за немите езикът стана ясен“.

Вместо да се проповядва на немски език и богослуженията да се извършват на непонятен латински език, народът слушал проповеди, нещо което не се е случвало до сега, на родния си език.

Братята не ограничили дейността си само в столицата на Моравия. От там Константин с брат си ежедневно се отправял по-нататък, посещавал градове и села.

Огласявал на невярващите думите на живот, поучавал народа чрез кръщение да се откажат от греховете си. Говорели им, че без това те не могат истински да се спасят.

Целта на учителското ходене на братята, било обучение и утвърждаване на хората от Моравия, които вече били приели християнството.

Този въпрос може да ви изглежда странен, но ви насърчавам да помислите върху него.

Твърде често след като получаваме спасение и живота ни малко се изчиства, ние губим състрадание към тези, които все още са изгубени в този свят.

Гледаме пияницата как се олюлява на улицата, колега, който мами началника си и разказва мръсни вицове, и вдигаме презрително духовния си нос.

Но ако наистина разбирахме сърцето на нашия Небесен Отец, никога не бихме постъпили така.

Исус е разказал една притча, която много добре разкрива Неговото сърце. Това е притчата за блудния син.

Навярно сте слушали много пъти тази история. Въпреки, че синът се разбунтувал, баща му с радост го приел обратно, когато той се покаял.

Там има една интересна фраза: „А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше“.

Този израз много ясно разкрива сърцето на един любящ баща. Тя ни казва, че преди синът му да се покае, баща му вече чакаше и се надяваше, че той ще се върне у дома.

Всяка сутрин бащата гледаше към хоризонта, надявайки се да види силуета на сина си. И в края на деня той правеше същото … устремил очите си с надежда нататък.

Той винаги мислеше за сина си, и сърцето му бе изпълнено с любов към него. Такава искрена любов, че в деня, когато синът му си дойде у дома, той изтича да го посрещне, и го целуна.

Това е сърцето на нашия Небесен Отец относно грешниците.  Така Той се е отнесъл и към нас, когато ние се скитахме изгубени в този свят. Неговото сърце ни прие с отворени обятия, когато бяхме окаляни от греха.

Този свят е пълен с уморени хора, които се лутат безнадежно и не знаят за тази Бащина прегръдка.

Те не са „грешници“, а наши потенциални братя и сестри, които са изгубени и отчаяно се нуждаят от любящия Небесен Отец.

Не трябва да гледаме на тях от високо. Нека Бог ни помогне да ги върнем у дома.

Когато срещнете проблем, трябва на първо място да помолим Бог за мъдрост. Не за пари, не за сили, не и за изцеление, а мъдрост.

Божията мъдрост е ключът, който ще отвори всяка врата в живота ви. Тя ще превърне всеки неуспех в победа.

Така че не губете време да казвате на Бог, какво мислите и от какво имате нужда. Вместо това отделете време, за да слушате това, което Той има да каже за вашата ситуация.

Ако никога досега не сте правили това, то е време да се заемете с нещата по този начин.

Първо, опишете проблема си пред Бога, не защото Той не знае пред какво сте изправени, но това ще ви помогне да погледнете на нещата от по-обективна гледна точка.

Второ, слушате съветите на Светия Дух. Обърнете внимание на това, което Той казва, чрез Божието Слово. Ако грижата по вашия проблем заглуши Божието Слово, трябва да вземете Библията и да започнете да изпълвате сърцето си със Словото от нея. И тогава Святият Дух ще започне да ви говори чрез Него.

Слушайки, уверете се, че оставате открити за инструкциите Му. Бъдете готови да поемат укор. Бъдете честни с Бога. Вижте в какво сте сгрешили и изповядайте тези неща пред Него. Вашите грехове няма да се окажат изненада за Бога. Той и без това знае за тях. Изповедта ви ще ви помогни да се освободите от тях.

Трето, действайте според мъдростта, която Бог ви дава. Откажете се от вашите методи и използвайте Неговите.

Бъдете послушни, в противен случай, от цялата тази чудесна мъдрост, няма да имате никаква полза.

Когато днес започнете да се молите, откажете се от собствените си идеи и започнете да търсите Божията мъдрост. Само тя може да ви помогне, да решите проблемите си.

За да преживеем в пълнота радостта на Великден, трябва да възкресим душата си от мрака на греха.

Великденските празници ни предоставят чудесна възможност да се отвърнем от светските дела, които ни притискат, така че остава много малко време да погледнем на ближните и на самия живот от позицията на вечността.

Празничните великденски дни ни дават шанс да отделим повече време за душата си, за да се присъединят към основното събитие в човешката история – Възкресението на Господ Исус Христос.

Но това е основното събитие в живота на всеки човек, защото то предлага възможност за радост, която дори не можем да си представим.

Великден е радост, неописуем дар на Божията благодат, който получават тези, които го търсят.

Великденските празници са повод да се пречупи привичното, греховното и „празничния стандарт“.

Идете в храма, помолете се, изпълнете се със светлина и пасхална радост. Споделете радостта за Възкресението Господне с близките си, особено с тези, които се нуждаят от утешение и поддръжка.